Определение № 23825 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23825 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110158203 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 11507/16.06.2025 г. постановено по гр. д. № 58203/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в тежест на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на по 480 лева с ДДС за всеки от предявените искове или общо в размер на 960 лева с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по искането за изменение на решението в частта за разноските не вземат становище по молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на решението съдът е изложил съображения относно отговорността за направените по делото разноски, като във връзка с поддържаните от страната доводи в 1 молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде посочено следното:

В мотивите на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че при извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към момента на образуване на настоящото производство Й. С. е подал срещу „***“ ЕООД искови молби, по които са образувани следните производства: гр. д. № 49904/2023г., гр. д. № 49906/2023г., гр. д. № 58200/2023 г. и гр. д. № 58201/2023 г. с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Въпреки, че формално всяко производство е образувано въз основа на отделен договор, каквито твърдения излага молителя, съдът намира, че подобно процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече нелегитимна облага. В този случай съдът приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебни разноски в многократно по - висок размер от цената на исковите, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК.

В този смисъл е и утвърдената актуална съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение.

Така например в Определение № 15334/03.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100510259 на Софийския градски съд, Определение № 13986/21.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100505061 на Софийския градски съд, Определение № 16779/11.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100508553 на Софийския градски съд, Определение № 2694/11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100501056 на Софийския градски съд, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251800500023 на Софийския окръжен съд, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права. Същият извод е застъпен и в практиката на Върховния касационен съд – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о., както и в цитираната в него практика.

С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат М. за изменение на Решение № 11507/16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 58203/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3