Решение № 1049 от 05.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260241 от 19 април 2024г. по гр. д. № 10941/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 5 състав е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на С. И. А. и С. А. С. като наследници на починалата в хода на делото Ж. И. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на всеки по 2 166.66 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Ж. И. С. е оправдана с присъда от 24.02.2016 г. по НОХД № 5938/2012г. на СРС, НО, 97 състав, влязла в сила на 11.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2016г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв.; осъдил ПРБ да заплати на С. И. А. и С. А. С. като наследници на починалата в хода на делото Ж. И. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на всеки по 100 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.11.2011 г., за защита срещу незаконното обвинение, по което ищцата е оправдана с присъда 24.02.2016г. по НОХД № 5938/2012г. на СРС, НО, 97 1 състав, влязла в сила на 11.03.2016г., като отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 1 000 лв.; осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищците на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20 лв., както и разноски за адвокат в размер на 213.50 лв., като разноските за адвокатско възнаграждение са определени, съразмерно на уважената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на С. И. А. като правоприемник на починалата в хода на производството ищца, подадена срещу решението по гр. д. № 10941/2018г. на СГС, ГО, 5 състав в отхвърлителната му част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като обезщетението е занижено и е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска след отмяната му да се постанови уважаване на предявения иск изцяло.

Насрещната страна ПРБ не е подала отговор на въззивната жалба.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с което е определил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 2 166.66 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на двама от правоприемниците на ищцата, починала в хода на производството на – на ********г., първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени фактическите твърдения на ищцата относно воденото срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, отчел е възрастта й, отражението й върху психоемоционалното й състояние и степента на интензитета на конкретно преживените страдания; продължителността и характера на обвинението по приключилото наказателното производство, задържането под стража за 72 часа, факта на предходно осъждане на ищцата, като е обобщил, че тя е търпяла само обичайните вреди за участник в наказателното производство и не е доказано, че обвинението срещу нея е причина за заболяванията й; отчел е и социално – икономическите условия в страна към момента на причиняване на вредите.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат 2 от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази част. С оглед обстоятелството, че жалбоподателката е наследник на ищцата – нейна дъщеря, тя е легитимирана да обжалва решението в рамките на наследствените си права, т.е. за 1/3 от претендираната с иска на праводателката й сума /наред с нея са били конституирани и още 2- ма правоприемници – синът на ищцата и нейният съпруг, които наследяват също по 1/3 от наследството на ищцата – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ - в разглеждания случай до размера от 10 000 лв.

Предявен е бил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледан и от първоинстанционния съд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което ищцата е била оправдана. Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, безпокойство, тревожност и страх от осъждане, безсъние, стрес, довел до влошаване на здравословното й състояние, социална изолация, неудобство, срам. Признала е, че й е определено и изплатено обезщетение по реда глава трета “а“ ЗСВ в размер на 1 500 лв.

Предмет на въззивното производство е искът за заплащане на посоченото обезщетение над присъдения размер на обезщетението до размера от 10 000 лв. Ищцата е починала на ********г. и е оставила за свои наследници по закон С. И. А., А. А. П. – нейни деца и С. А. С. – съпруг.

Производството по отношение на А. А. П. е било прекратено на основание чл.

129, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК. След приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е починал и С. А. С., чийто наследници по закон не са се присъединили към въззивната жалба до приключването на откритото заседание пред САС, в което е приключило разглеждането на делото, поради което спрямо тях решението в отхвърлителната му част по отношение на С. А.

С. е влязло в сила.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска и с възражения, че не е доказано влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат от обвинението в предмета на делото, а търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед твърдените за настъпили вреди и интензитета и продължителността на упражнената принуда срещу ищцата, която е била осъждана, както и икономическите условия в страната, също и с оглед определеното й обезщетение по реда глава трета “а“ 3

ЗСВ.

Спорът пред въззивния съд е пренесен за разрешаване на въпроса за интензитета на търпените неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконното обвинение, съотв. относно дължимия размер на обезщетението над определения и присъден размер. В жалбата, с която е сезиран съдът, по същество не се правят обосновани (мотивирани) оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство за хода на наказателното производство, въз основа на които е уважен частично искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от неоспорените фактически положения по хода на наказателното производство, като приложи закона, уреждащ спорното право. Оплакванията, релевирани в срока за въззивно обжалване, почиват именно на хронологията на процесуалните действия в рамките на наказателното производство и са концентрирани върху недостатъчна оценка на тежестта на вредите, твърдени в исковата молба,

- неотчитане на възрастта на ищцата, тежестта на обвинението, задържането й под стража с оглед и заболяванията й, отдаване на прекомерно значение на осъждането й през 2000г. с наказание “глоба“; необоснован извод, че не е „пострадал“ авторитетът й и, че психическите й страдания не се отличават с голям интензитет, както и неправилен извод, че изплатеното обезщетение по реда на глава трета „а“ ЗСВ следва да се приспадне.

С оглед изложеното и спорния по делото предмет, въззивният съд, за да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, взе предвид следните неоспорени фактически положения по хода на наказателното производство:

Не се спори, че на 30.09.2009г. на ищцата е бил извършен личен обиск, а на следващия ден – 01.10.2009г., е била привлечена като обвиняема и е била задържана за срок от 72ч. с постановление на прокурор, като на 09.10.2009г. с определение по ВНЧД № 4246/2009г. на СГС, НО, е отменено определение на СРС, с което спрямо нея не е взета мярка за неотклонение и вместо това й е определена МН „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв.

По повдигнатото й обвинение е изготвен обвинителен акт, внесен в съда на 27.03.2012г., като производството по него е приключило с 4 оправдателна присъда от 24.02.2016 г. по нохд № 5938/2012г. на СРС, НО, 97 състав, влязла в сила на 11.03.2016г., с която ищцата е била оправдана, затова, че на 23.09.2009г., около 14.30ч. в гр.София, в заведение "Ариана", находящо се между Централна гара София и Централна автогара София, като съизвършител, в съучастие с още три лица /една починала/ като съизвършител, с цел да набави за себе си, и за останалите съизвършители, имотна облага е направила опит да възбуди заблуждение у Р. Г. Р. по отношение решаване на проблемите му по водено срещу него наказателно преследване от компетентните органи в Република България - съд и прокуратура, като му казала, че била много близка с местния лидер на ДПС в гр.Русе, което могло да бъде от полза за него и че трябвало да го свържат с адвокат, с когото да се върши работа срещу парична сума в размер на 60 000 евро с левова равностойност в размер на 117 349.80 лв. и с това да причини на същия имотна вреда в размер на 60 000 евро с левова равностойност в размер на 117 349.80 лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай; деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - сигнализиране на органите на реда от страна на Р. Г. Р., като съдът я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр.чл. 18, ал. 1 НК.

С констативен протокол на ИВВС е констатирана продължителността на наказателното производство от 6г., 5 м. и 11 дни, - от 30.09.2009г. до 11.03.2016г. - и въпреки особената фактическа и правна сложност на делото, обусловена от естеството и характера на престъплението и привличането на 6 лица като обвиняеми за извършване на задружна престъпна дейност и извършени множество процесуални действия, приложени и специални разузнавателни средства, е прието, че е налице забавено развитие в досъдебната фаза и в съдебната му фаза, протекла в рамките на 19 насрочени съдебни заседания, от които в 13 заседания не е бил даден ход на делото. Не е спорно, както се твърди и в ИМ, че производството по повод подаденото от ищцата заявление по чл. 60а и сл. ЗСВ, е приключило с изплащане на обезщетение в размер на 1 500 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. А. – близка на ищцата. От тях е установено, че свидетелката знае за обвинението срещу Ж., което било за измама в особено големи размери, като делото 5 продължило 5 или 6 години, считано от 2009г. и по него Ж. била оправдана; дъщеря й платила определената парична гаранция. Ж. се притеснявала от наказателното производство, отразило й се много зле, и споделяла със свидетелката, че ако е осъдят, няма да го преживее. Свидетелката счита, че Ж. си отишла от рак през 2019г., защото била много притеснена и, че астмата й се „задълбочила“ през годините, през които се водило делото; знае, че тя си сменила квартирата, защото й било неудобно, че ще бъде осъдена, тъй като съседите знаели за делото най-вероятно от нея. Уточнила е, че по време на делото Ж. била „контактна“. САС дава вяра на показанията в частта им, в която се свидетелства за психоемоционалното състояние на ищцата по време на висящността на наказателното производство, както е сторил и СГС, но също не приема за установена въз основа на показанията твърдяната причинна връзка наказателно производство – влошаване на здравословно състояние.

Това се отнася за показанията в частта им, в която свидетелката изразява мнение относно влошаване на здравословното състояние на подложената на наказателна репресия, и относно причината за смъртта й. Обстоятелството, че по време на наказателното производство е прогресирало заболяване на ищцата не води до извод, че то е настъпило по причина на наказателното производство. За установяване на причинната връзка са необходими специални знания /чл. 195, ал. 1 ГПК/, като, както е приел и първоинстанционният съд, представените по делото медицинските документи удостоверяват единствено констатираните заболявания, но не и причинна връзка за възникването им, която да е свързана с воденото наказателно производство.