Решение № 13309 от 22.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13309 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110167117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са от „Т. срещу М. М. К. и И. С. К. осъдителни искове в общ размер на 3313.08 лв. с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност, при равни квоти, на ищеца суми за продажна цена на доставена топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането за имот с абонатен номер 4046, находящ се в гр. С..

Ответниците твърдят, че са заплатили всички претендирани от ищеца в настоящото производство суми, като представят фискални бонове.

С молба от 12.10.2022 г. ищецът признава, че всички процесни суми са заплатени, като се иска от съда да съобрази извършеното в хода на процеса плащане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е 1 възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/, както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия/.

По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на процеса /след подаване на исковата молба в съда на 25.11.2021 г./.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Към датата на завеждане на делото /25.11.2021 г./ ответниците са били в забава на плащането на процесните задължения. Установява се, че вземанията са погасени в хода на исковия процес, като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което дължат сторените от ищеца разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв. съобразно представения списък на разноските.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу М. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми при условията на разделност, при равни квоти: сумата 2793.42 лв. – стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 4046, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /25.11.2021 г./ до окончателното изплащане; сумата 460.90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г.; сумата 48.62 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 10.14 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С. да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т. като трето лице-помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3