Решение № 244 от 04.07.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. гр.Несебър, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Вл.С. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от В.Вл.С. Гражданско дело № 20242150100323 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Д. А. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1656,24 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 350,85 лв. – лихва върху главницата за периода 25.09.2021г. – 27.03.2024г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 03.11.2016г. – 01.09.2023г. по фактура № 0042338972 от 25.08.2021г., фактура № 0044239261 от 26.09.2022г. и фактура № 0046043389 от 25.09.2023г. до имоти, находящи се в к. к. „Слънчев бряг“, кв. И., ваканционен комплекс „Я.“, с идентификатори ***, *** и ***, всичките с аб. №

989486. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 1656,24 лв., като за тази сума от ищеца е издадена посочената фактура и към момента се претендира заплащане на 350,85 лв. Наведено е, че сумата не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск не се оспорва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, 1 както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От 3 бр. нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот (на л.65 – л. 70 от делото) се установява, че ответникът придобил на 25.07.2007г. собствеността върху имоти, находящи се в к. к. „Слънчев бряг“, кв. И., ваканционен комплекс „Я.“, с идентификатори ***, *** и ***.

Видно от заявление за откриване на партида (на л. 11 от делото) за посочените обекти била открита партида с аб. № 989486. Този факт се потвърждава и от фактура № 0042338972 от 25.08.2021г., фактура № 0044239261 от 26.09.2022г. и фактура № 0046043389 от 25.09.2023г. (на л.

26 – л. 28 от делото). От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 – л. 8 от делото) е видно, че на монтираните в имотите водомери (1550/472, 1550/471 и 1550/65) са правени отчитания – за първия водомер на 03.08.2021г. – потреление 108 куб. м. (по данни от клиента), на 31.08.2022г. – потребление 0 куб. м. и на 01.09.2023г. – потребление 73 куб. м. (по данни от клиента); за втория водомер – на 03.08.2021г. – потреление 91 куб. м. (видян от отчетник водомер) и на 02.09.2022г. – потребление 30 куб. м. (видян водомер) и за третия водомер – на 01.09.2023г. – потреление 14 куб. м. (по данни от клиента). От справки на централните водомери в комплекса (на л. 9 – л. 10 от делото) се установяват потребените за сградата количества в периода 03.11.2016г. – 01.09.2023г.

От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0042338972 от 25.08.2021г. била начислена сума за плащане от 1064,94 лв. (за общото потреление на двата водомера в апартаменти 31 и 31, ведно с начисленото количество „от разпределение“ за тези обекти), по фактура № 0044239261 от 26.09.2022г. – 125,58 лв. (за потрелението за ап. 31 в периода 04.08.2021г. – 02.09.2022г., с включено количество „от разпределение“), а по фактура № 0046043389 от 25.09.2023г. – 465,72 лв. (за общото потреление за апартаменти 32 и 33, ведно с количеството „от разпределение“).

Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-37 от 23.12.2019г. се установява, че тези цени за 2020г. били, както следва: за доставяне - 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. По делото са представени и Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. за ценита през 2021г., Решение № БП-Ц17 от 29.07.2022г. за ценита от юли 2022г. и Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. за ценита от 2023г. В трите цитирани фактури, касаещи процесните периоди, били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че имоти, находящи се в к. к. „Слънчев бряг“, кв. И., ваканционен комплекс „Я.“, с идентификатори ***, *** и ***, за процесните периоди по трите фактури, е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесните недвижими имоти, което е доказано с представените нотариални актове) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за 2 страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.

В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите или са „видяни“ от отчетник, или за тях са посочени потребени количества от самия клиент – в изпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното количество вода.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.08.2021г., 26.09.2022г. и 25.09.2023г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл.

33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 24.09.2021г., 26.10.2022г. и 25.10.2023г. Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 1656,24 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 25.09.2021г. – 27.03.2024г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 24.09.2021г., 26.10.2022г. и 25.10.2023г., поради което ответникът действително е изпаднала в забава още към 25.09.2021г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 350,85 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски – сумата от 116,25 лв. – платена държавна такса и сумата от 250 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.

8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и 3 количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.

Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 466,25 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А., роден на **********г., гражданин на Република Л., с постоянен адрес в к. к. „Слънчев бряг“, кв. И., ваканционен комплекс „Я.“, бл. 7, ет. 3, ап. 32 , БУЛСТАТ: *****, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1656,24 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № 0042338972 от 25.08.2021г., фактура № 0044239261 от 26.09.2022г. и фактура № 0046043389 от 25.09.2023г., за доставена, отведена и пречистена вода до до имоти, находящи се в к. к. „Слънчев бряг“, кв. И., ваканционен комплекс „Я.“, с идентификатори ***, *** и ***, всичките с аб. № 989486, с отчетен период 03.11.2016г. – 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2024г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 350,85 лв. – лихва върху главницата за периода 25.09.2021г. – 27.03.2024г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 466,25 лв., представляваща разноски в настоящото производство , от които 116,25 лева държавна такса, 250 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:

ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4