Решение № 265 от 21.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Враца, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20231400100005 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – чл.6 и чл. 13 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС.

В исковата молба и уточнителната такава от 03.04.2023г. ищецът К. Д.

И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.Враца, твърди, че по негова жалба срещу д-р И. Г. Ч. - бивш директор на медицинския център при затвора гр.Бобов дол, е била образувана пр.пр. вх. № 790/2022г. по описа на РПКюстендил, ТО-Дупница. Оплакванията му в жалбата били, че докато д-р И.

Ч. е бил директор на медицинския център при затвора гр.Бобов дол и в това му качество е издал медицински справки относно здравословното му състояние, които били представени като доказателства по административни дела № 160/2017г., № 324/2017г., № 127/2018г., № 128/2018г. и № 293/2019г., всички по описа на АС-Кюстендил, и в които се съдържала невярна и неистинска информация относно здравословното му състояние. Искането му в жалбата било прокуратурата да установи дали е извършено престъпление по чл.290, ал.1 и чл.291 от НК от д-р И. Ч.. Поддържа, че с постановление от 01.04.2022г. по преписката прокуратурата отказала да образува досъдебно производство срещу д-р И. Ч.; че същото било отменено с постановление от 1

28.04.2022г. по пр.пр. № 887/2022г. на ОП-Кюстендил и преписката върната за доразследване; че с постановление от 11.08.2022г. по преписката РПКюстендил, ТО-Дупница отново отказала да образува досъдебно производство срещу д-р И. Ч.; че това постановление било потвърдено с постановление от 29.08.2022г. по пр.пр. № 887/2022г. на ОП-Кюстендил.

Посочва, че вследствие на представянето на неистинските медицински справки като доказателства пред АС-Кюстендил по посочените административни дела е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в това, че АС - Кюстендил е отхвърлил исковите му претенции по всички пет броя административни дела, като се е мотивирал именно с неистинските медицински справки на д-р И. Ч.. Изтъква, че отказът на РП-Кюстендил, ТОДупница да образува досъдебно производство срещу д-р И. Ч. е мотивиран с допусната от същия техническа грешка при издаването на медицинските справки, въпреки че е видно и ясно, че д-р Ч. целенасочено и умишлено е изнесъл невярна и неистинска информация в посочените справки с цел да заблуди и манипулира АС - Кюстендил относно неговото психично здраве.

Счита, че Прокуратурата закриля престъплението на д-р Ч. по чл.291 НК и с отказа си да образува досъдебно производство срещу него го е лишила от достъп до правосъдие и е нарушила чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС. Твърди, че факта, че не е получил справедлив съдебен процес и е бил лишен от достъп до такъв е породил у него негативни чувства като безсилие, безпомощност, страх за живота и правата му, като лишен от свобода и като гражданин, които представляват неимуществени вреди, причинени му от несправедливите решения на РП-Кюстендил и ОП-Кюстендил по посочената преписка. Наред с това ищецът твърди, че търси деликтната отговорност на държавата на основание чл.49 ЗЗД, чл.7 от КРБ вр. с чл.13 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС за това, че РБ не е изпълнила задълженията си по чл. 13 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС и не е осигурила ефикасни средства за защитата му от деликта, извършен от РП-Кюстендил и ОП-Кюстендил. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода от 01.04.2022г. до 12.12.2022г. в размер 88 666 лева ведно със законната лихва.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в писмения отговор по делото, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като неоснователен. Твърди, че липсват конкретни твърдения з а достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и че не се установява нито разпоредбата, на която актовете на РПКюстендил, ТО Дупница са постановени, да противоречи на правото на ЕС, нито тези актове да са постановени в нарушение на конкретна норма от това право; също, че няма твърдения и доказателства, от които може да се напрани извод, че са налице и другите кумулативни предпоставки: нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частно правните субекти и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Поддържа, че сигналите на ищеца срещу д-р Ч. са 2 проверени без забавяне от страна на РП- Кюстендил, постановени са актове в законоустановените срокове, ч е подаваните от ищеца жалби срещу постановленията са били разглеждани и всяко от постановленията е било проверявано и от горестоящи прокурори. Посочва, че няма осъществено нарушение от страна на ПРБ на правото на ищеца до достъп до правосъдие ищецът се е възползвал при защита на правата си от възможностите, предоставени от вътрешното законодателството, които покриват изискванията за минимални стандарти, като компетентният прокурор, в съответствие с възложените му задължения, е разгледал и се е произнесъл по сигналите на ищеца и жалбите за преразглеждане на прокурорските актове.

Счита, че приключилата с отказ да се образува наказателно производство проверка не води до извода, че се касае за нарушение и на разпоредбата на чл.47 от Хартата на основните права в ЕС, тъй като ХОПЕС според разпоредбите на чл. 51, §§ 1 и 2 е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза, а в настоящият случай не се сочат елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза съгласно чл. 3 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), нито в споделената му с държавите-членки компетентност съгласно чл. 4 ДФЕС. Затова счита, че ХОПЕС не намира приложение в конкретния случай и по тази причина не може да бъде нарушена, поради което искът е неоснователен. Изтъква, че е неснователна и неподкрепена с никакви доказателствени искания претенцията и по отношение на конкретните вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка с правопораждащия факт, от който се твърдят вредите. Оспорва предявения иск и по отношение на неговия размер, като силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените от съдебна практика критерии за справедливост, както и със стандарта на живот и общественоикономическите условия в страната. Поради неоснователност на иска за обезщетение, счита за неоснователен и иска за присъждане на законна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и материалите по приложената пр.пр. вх. № 790/2022г. по описа на РП-Кюстендил, ТО-Дупница, намери за установено следното:

От материалите по приложената пр.пр. вх. № 790/2022г. по описа на РПКюстендил, ТО-Дупница се установява, че К. Д. И., намиращ се в Затвора в гр.Враца, е подал жалба вх. № 461/2022г. срещу д-р И. Г. Ч. - бивш началник на медицинския център при Затвора гр.Бобов дол, по която на 04.03.2022г. е образувана посочената преписка. В жалбата се твърди, че докато д-р И. Ч. е бил директор на медицинския център при Затвора гр.Бобов дол и в това му качество е издал медицински справки относно здравословното състояние на К. И., които били представени като доказателства по административни дела № 160/2017г., № 324/2017г., № 127/2018г., № 128/2018г. и № 293/2019г., 3 всички по описа на АС-Кюстендил, и в които се съдържала невярна и неистинска информация относно здравословното му състояние. Искането в жалбата е прокуратурата да извърши съответната проверка и ако установи, че е извършено престъпление по чл.290, ал.1 и чл.291 от НК от д-р И. Ч., да повдигне обвинения на същия.

По преписката е било разпоредено извършване на проверка от органите на МВР-Дупница. След извършената проверка и въз основа на събраните по нея материали, с постановление от 01.04.2022г. по преписката прокурорът е направил извод за липса на достатъчно данни в събраните материали по преписката, от които да се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл. 291 НК, отказал е образуване на досъдебно производство и е прекратил производството по преписката.

По подадена от К. И. жалба срещу постановлението е образувана преписка с вх. № 887/2022 на ОП – Кюстендил, по която е издадено постановление от 28.04.2022 г. на ОП, с което е отменено постановлението на РП-Кюстендил, ТО-Дупница и преписката е върната за доразследване с дадени допълнителни указания.

В резултат на извършената допълнителна проверка по преписката от служители на ГД „НП”, сектор „ООЗ”, гр.София и изясняване на всички факти и обстоятелства, посочени в постановлението на ОП – Кюстендил, с мотивирано постановление от 11.08.2022г. по преписката РП-Кюстендил, ТОДупница отново е отказала да образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, по конкретно за такова по чл.291 НК, и е прекратила производството по преписката. В мотивите на постановлението е посочено, че в хода на извършената проверка са снети писмени обяснения от К. И. и от д-р И. Ч., изискани са заверени копия от посочените в жалбата решения на АСКюстендил и медицински справки и документи, касаещи здравословното състояние на жалбоподателя, въз основа на които е направен извод, че въпросните медицински справки са истински, тъй като описаните в тях медицински състояния и заболявания на К. И. са действително установените от д-р И. Ч..

По подадена от К. И. жалба срещу това постановление ОП – Кюстендил се е произнесла с постановление от 29.08.2022г. по преписка вх. № 887/2022г., с което е потвърдила постановлението на РП-Кюстендил, ТО-Дупница. В мотивите на постановлението е посочено, че са били проверени всички 4 твърдения на К. И., посочени в жалбата му, и относими към предмета на преписката, както и че в резултат на установеното РП-Кюстендил, ТОДупница правилно е приела, че в случая не са налице достатъчно данни за осъществено престъпление от общ характер и липсват каквито и да било предпоставки по чл.211 НК, доколкото не са установени признаци на извършено престъпление от общ характер.

За установяване на причинените на ищеца К. И. неимуществени вреди от отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство, по делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Х. А.

Х. (също изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Враца).

Свидетелят твърди в показанията си, че познава ищеца К. И. от 20062007 г., от срещите им, когато са пребивавали в Затвора-София. Помни случай през 2013-2014 г. може би и 2015 г., когато се срещнали с ищеца в Затвора - Ловеч. К. бил отчаян и споделил пред свидетеля, че някакъв служител от Затвора-Бобов дол му е написал справка, която е разпратил в съдилища, че той е лежал в психиатрична болница, без това да е станало.

Свидетелят твърди, че знае много добре, че ищеца не е лежал в психиатрична болница. Според него тази справка влошава състоянието на затворника, тъй като съгласно Заповед № 139/2014 г. на ГДИН на всеки един лишен от свобода се създава индивидуална книжка за рецидив и там има точкова система за оценка и само факта, че е лежал в психиатрична болница му завишава точките и затова ищеца се притеснявал. Тъй като положението на К.

И. се влошавало, свидетелят го посъветвал да си потърси правата в съответните институции, да сезира прокуратурата. От показанията на свидетеля се установява също, че през 2018-2019 г. отново двамата се срещнали в Затвора в гр.София и тогава от изражението на ищеца ясно личало, че е в едно много отчаяно състояние. Тогава ищецът споделил на свидетеля, че е сезирал Прокуратурата на РБ и че от там са му отговорили, че няма престъпление за тази случка с издаването на документ с невярно съдържание. Изражението на ищеца било такова, все едно е претърпял голяма трагедия, бил доста отчаян, не говорил и казвал, че е загубил вяра в правосъдната система. Според свидетеля, ищеца и към момента продължава да изпитва тези негативни чувства. Ищецът му казал също, че прокуратурата не защитава правата и интересите на гражданите и укрива престъпления.