Решение № 140 от 03.07.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Каварна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20243240100380 по описа за 2024 година

Гражданско дело № 380/2024г. е образувано по искова молба, вх.№ 2501/08.08.2024г., подадена от "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. "3-ти март“, №59, представлявано от изпълнителния директор НН, срещу „К“ АД, ЕИК ..., представлявано от В. И. П..

Предявен е иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи вземанията по Заповед №87 за изпълнение на парично задължение от 19.04.2024г. по ч.гр.д.№178/2024г. по описа на РС Каварна, в размер на 4440,33 лева от която: 2790,89 лева, представляваща главница по фактури за периода 19.06.2018г. до 21.09.2022г., за обекти: гр.Каварна, Вилна зона – барака, изградена в „Рибарско селище“ в района „Чаир – борун“, водомер ID:8186 и гр.Каварна, ул.“Стефан Караджа“, №3 – завод: водомер ID:8352, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024г., до окончателното погасяване, сумата 1649,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.06.2018г. – 21.09.2022г., както и разноски в заповедното производство. Претендира разноски в настоящото производство.

В исковата си молба ищецът излага, че ответника „К“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Стефан Караджа“ № 3, е 1 потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор „В и К Добрич“ АД гр. Добрич, като на същата се води партида с клиентски номер 7769 – район Каварна.

Посочва още, че за времето от 19.06.2018 г. до 21.09.2022 г. ответникът е получил и ползвал В и К услуги, изразяващи се в доставка и ползване на питейна вода. Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, арг. От чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ (Наредба№ 4).

Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 – „В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При не постигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия“.

В настоящия случай в законоустановеният срок от страна на ответника не е постъпило искане за поставяне на различни условия, поради което и същият е обвързан от ОУ на дружеството – ищец.

В този смисъл ищецът и ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по доставка на В и К услуги за имота в гр.

Каварна, ул. „Стефан Караджа“ № 3 с кл. № 7769 – район Каварна.

Ищецът сочи, че задължението за заплащане на предложените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационната мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар. 1, т. 2 от ЗРВКУ, а именно собственика или ползвателя на обекта.

За предоставените В и К услуги, В и К оператора – ищец по делото е изчислявал изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради и режим на етажна собственост, и / или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление), съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. В случаите, в които на В и К оператора е осигуряван 2 достъп до измервателния уред на ответника е извършвано засичане, определяна е стойността на потребените В и К услуги и е издавал фактури за всяка отделна доставка на В и К услуги за засичания период на обект с адрес гр. Каварна, ул. Стефан Караджа“ № 3 кл. № 7769 – район Каварна, подробно изброени в исковата молба.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К Добрич“ АД гр. Добрич потребителя е длъжен да заплати дължимите се суми за ползвани В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането им.

След изтичане на този срок, върху главницата по всяка една издадена фактура, потребителят дължи заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на законовата лихва. Доколкото в определения 30 дневен срок плащания от страна на потребителя не са извършвани, дружеството е начислявало и лихва за забава по всяка една от издадените фактури.

Тъй като ответникът, не е извършил плащания по издадените фактури за посочения по-горе период, по партида с кл. № 7769 - район Каварна, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 18.04.2024 г. пред РС Каварна. По така подаденото Заявление РС Каварна образува ч.гр. д. № 178/2024 г. и издаде заповед за изпълнение на парично задължение № 87/19.04.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е предоставил достъп до водомерното отклонение и поради тази причина е изпратено предписание за достъп на длъжностно лице до водомера. Поради тази причина от страна на дружеството са съставени протоколи на основание чл. 35, ал. 5 от наредба № 4/04.2009 г. за не осигуряване на достъп. Многократно, чрез извадки по определен критерий от колекторската програма на Дружеството, адреса е бил разпределян за посещения от екипи на В и К оператора с цел уточняване на потребените количества вода, осигуряване на достъп за реално отчитане на водомера, както уведомление за просрочените вземания по партидата, като за целта са били залепяни съобщения, но потребителят не е предоставил достъп нито се е свързал със служители на дружеството. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ , последиците при отказа и неосигуряване на достъп са еднакви, а именно начисляване на служебни количества по реда на чл. 49 от ОУ. Потребителят е проявил небрежност, като не е осигурил достъп на ВиК 3 инкасатора да снеме реален отчет от водомера на определените за това дати, не е инициирал и последващо осигуряване на достъп по чл.24, ал.З от ОУ, не е подал самоотчет и не на последно място не е проверил сметките си за ВиК услуги, след което при несъгласие с тях не е подал възражение.

С оглед на горното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

С поправена искова молба ищецът твърди, че за времето от 19.06.2018г. до 21.09.2022г. ответникът е получавал ВиК услуги изразяващи се в доставка и ползване на питейна вода. В този смисъл, страните били обвързани от валидно облигационна правоотношение по доставка на ВиК услуги за обекти: гр.Каварна, Вилна зона – барака, изградена в „Рибарско селище“ в района „Чаир – борун“, водомер ID:8186 и гр.Каварна, ул.“Стефан Караджа“, №3 – завод: водомер ID:8352. За този период са издадени фактури, на обща стойност 2790,89 лева, които ответникът не е заплатил.

В о.с.з., ищецът редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което поддържа исковата претенция Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощен адв.М.К.. счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

На първо място претендира изтекла погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи, че претендираните суми по фактури общо 28 на брой, описани хронологично по време в ИМ обхващат период от първа фактура с дата 23.07.2018г. до последна фактура с дата 21.09.2022г. Според ответника давността обхваща първите 17 фактури /от 23.07.2018г. до 23.10.2020г./ на обща стойност в размер на 2688.29 лева, като погасителната давност за същите е изтекла на 18.04.2021 г

На второ място - по отношение на останалите 11 фактури /от 22.06.2021 г. до 21.09.2022г./ на обща стойност в размер на 102.60 лева, които са всъщност последните 6 фактури, т.к. 5 фактури са със стойност 0.00 лева, счита за недължими, поради следното:

Обект: Вилна зона гр.Каварна /барака/ не е собственост на ответника „К“ АД от 25.09.2020г., видно от представения нотариално заверен договор.

На трето място сочи, че представените три броя справки с дата 4

05.08.2024г. обхващащи период: 01.06.2018г. - 31.08.2024г. за три броя водомери в гр.Каварна, ул.“Стефан Караджа“ №3, е видно, че за същите са посочени като състояние „прекъснат“ за голяма част от претендираният период. Според представляващия ответното дружество, водата е прекъсната чрез затапване и пломбиране от ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД преди почти 10 години и водоподаване не е имало. От тогава „К“ АД няма достъп до водопоподаване и такова не е имало.

С оглед на горното моли съда да отхвърли исковете претенции като неоснователни и погасени по давност.

С допълнителен отговор, след депозиране на изправена искова молба, ответникът, поддържа възражението за погасени по давност суми, към дата 18.04.2021г., по отношение на 14 бр.фактури на обща стойност 2688,29 лева.

По отношение на останалите 11 бр. фактури на стойност 102,60 лева счита, че същите са недължими, тъй като обект: вилна зона гр.Каварна /барака/ не е собственост на ответника „К“ АД от 25.09.2020г. По отношение на водомери в гр.Каварна, ул.“Стефан Караджа“, №3, същите са посочени като „прекъснати“ за голяма част от претендирания период. Водата е била прекъсната, чрез затапване и пломбиране от ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД преди повече от 10 години и водоподаване не е имало.

С оглед на горното моли за отхвърляне на исковете.

В о.с.з., ответникът, редовно призован, представлява се от адв.М.К. – АК Добрич, която оспорва исковете и моли за отхвърлянето им, като неоснователни.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 178 по описа за 2024 г. на Каварненски районен съд. С разпореждане от 19.04.2024 г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът „К“ АД да заплати на кредитора "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, следните суми: 1) 2790,89 лева, представляваща дължима сума – главница за незаплатени ВиК услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - -018.04.2024г. до окончателното плащане на задължението, сумата 1649,44 лева, 5 представляваща лихва за периода от 24.08..2018г. до 16.04.2024г., както и сумата от 138,81 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 88,81 лева, внесена държавна такса и 50,00 лева, юрисконсултко възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответника на 24.06.2024г., като в срока е постъпило възражение от „К“ АД за недължимост на сумите. С разпореждане №285/26.06.2024г., на заявителя е указано да предяви иск относно вземанията по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В указания срок е предявен настоящ иск и е образувано настоящото производство.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.

79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане.