Решение № 218 от 29.11.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Севлиево, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц. като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230100114 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Юробанк България“ АД срещу И. Х. И. с ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за сумата от 5074,70 лв. главница по договор за потребителски кредит № FL1024172 от 18.10.2019г. за периода 18.09.2020 г. до 18.01.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането, сумата от 249,83 лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.10.2020 г. до 25.05.2021 г., сумата от 609, 44 лв. – мораторна лихва за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 79, 00 лв. – такси по договора за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 72,00 лв. – разноски за нотариални такси за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.

Ищецът „твърди, че на 18.10.2019 г. между него от една страна, в качеството му на кредитор и ответникът И. Х. И., ЕГН **********, от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL1024172/18.10.2019 г. По силата на чл. 1 от този договор банката се задължи да предостави на ответника кредит в размер на 1

6345, 60 лв. /шест хиляди триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, срещу което кредитополучателят се задължи да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към процесния договор за кредит неразделна част бил Погасителен план, в който са уговорени броят, размерът и падежите на дължимите месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план.

Ищцовото дружество поддържа, че на 18.10.2019 г. кредитополучателят усвоил кредит в размер на 6 345, 60 лв. /шест хиляди триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/. Сочи се, че въпреки установените клаузи между страните, считано от 29.01.2021 г. ответникът трайно преустановил погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в процесния договор. Съгласно чл. 14 от процесния договор за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на дължими по договора погасителни вноски на 25.05.2021 г. при спазване на условията на чл. 14 от договора за кредит, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост. връчено чрез ЧСИ В. Ц., с per. № 732 на КЧСИ и р-н на действие ОС-Габрово.

Поддържа се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било връчено на ответника по следния начин - по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като в констативния протокол към връченото уведомление е посочено, че адресът на ответника, който съвпада с регистрираният постоянен адрес съгласно справка, извършена от частния съдебен изпълнител, е посетен от връчителя на 05.04.2021г.; на 25.04.2021 г. /почивен ден/ и на 07.05.2021 г., като не бил открит ответника или лице, на което да бъде връчена поканата. В резултат на това обстоятелство било залепено уведомление на вратата, като е пуснато и уведомление и в пощенската кутия. Направена е и справка за регистрирани трудови договори на ответника, но се установи, че ответникът няма регистриран трудов договор. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 25.5.2021 г., след изтичане на срока по чл. 47. ал. 2 от ГПК.

2

Ищецът претендира сума за главница в размер на 5074. 70 лв. за периода от 18.09.2020 г. до 18.01.2022 г. Поддържа, че на основание чл. 3. ал.

1 от процесния договор за кредит ответникът дължи на Банката възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800 %. Претендира се възнаградителна лихва в размер на 249. 83 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 25.05.2021 г.

Излагат се съображения, че на основание чл. 9 от процесния договор за кредит, при забава в изплащането на месечните погасителни вноски, ответникът дължи на Банката лихва за забава /мораторна лихва/, поради което се дължи сума за мораторна лихва в размер на 609. 44 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.

Поддържа се че на основание чл. 5 от процесния договор за кредит, кредитополучателят заплаща на Банката месечна такса за обслужване на разплащателната сметка по кредита в размер на 3. 50 лв. месечно, поради което се претендира сума за такси по договора в размер на 79, 00 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.

Излагат се аргументи, че на основание чл. 78 от ЗЗД. таксите по принудителното изпълнение са за сметка на длъжниците. С пасивното си поведение, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни погасителни вноски по кредита, кредитополучателят е нарушил задълженията си по договора за кредит и е дал повод за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем и за стартиране на съдебно производство срещу него.

С оглед на изложеното, се претендриа сума за нотариални такси в размер на 72. 00 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.. като доказателство за това е банково бордеро № BORD08866927/26.5.2021.

С оглед изложеното се иска уважаване на така предявените осъдителни искове.

Ответникът И. Х. И. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. В отговора се твърди, че съобразно текста на чл. 33, ал. 1 от ЗПК законодателят е предвидил изрично, че в случай на забава от страна на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за периода на забавата. Следователно всяка 3 друга претенция за изискуеми такси се явява в противоречие с горецитираната норма. От това следва, че претенцията за заплащане на сумата в размер на 79 лева такси по договора за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г. се явява изцяло неоснователна.

Поддържа се и неоснователност на претенцията за заплащане на сумата в размер на 72 лева, представляващи разноски за нотариални такси за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., тъй като последните представляват разходи за извънсъдебно събиране на вземането и не попадат в обхвата на нито една правна норма, която да предвижда, че последните за сметка на длъжника.

Излага съображения ,че подобна клауза липсва и в Договора за потребителски кредит, а дори и да беше налице такава, тя щеше да бъде в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа, че следва да се вземе предвид, че в този смисъл клаузата на чл. 5, т. 1 от Договора противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за потребителските кредити. Според ал. 1 от горецитираната правна норма кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, според ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, в настоящия случай ищецът не е имал право да получи така заплатената такса в размер на 200 лева.

Предвид гореизложеното, твърди, че исковете се явяват неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.

1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 и 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало договорно правоотношение между ответника и „Юробанк България“ АД по договор за потребителски кредит по 4 смисъла и изпълнение на задължението на заемодателя да предостави кредита; че са уговорени и дължими от ответника такси за по договора; че е настъпила изискуемостта на главното парично задължение; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора и същата е обявена на длъжника.

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № FL1024172 ot 18.10.2019 г. се установява, че банката, в качеството на кредитодател, се е задължила да предостави на ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 6345,60 лв. за текущи нужди. Съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора. Чл. 3 от договора урежда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800 % . Съгласно чл. 4 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочен в погасителния план. В чл. 14 от процесния договор е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в пълния размер от 6345,60 лв., която е постъпила по разплащателна сметка на ответника IBAN BG 26 BPBI 8170 10 Y8235201 и по този начин кредитът е усвоен.

След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски, включващи и дължимото възнаграждение. Вещото лице е установило, че заплатените суми от ответника по договора за кредит са в размер на 1582,30 лв. , с която сума е погасена редовна главница от 1203,83 лв., редовна лихва 5

9от 277, 34 лв., просрочена главница от 67, 07 лв. и просрочена лихва от 34, 06 лв. Вещото лице по ССчЕ посочва, че размерът на дължимата от ответника главница по договора за кредит е в размер на сумата от 5074,70 лв., размерът на дължимата възнаградителна лихва е 249, 83 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва по договора за периода 18.10.2020 г. до 18.01.2022 г. е в размер на сумата от 644,19 лв.

Доколкото ищцовата претенция е свързана с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отбележи, че съгласно дадените разяснения в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.