Решение № 1184 от 07.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1184 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110114370 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Ищецът Г.ф. твърди, че на 19.02.2016 г. в гр. Варна ответникът Е. С. И. е причинил ПТП, при което е увреден товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ******, собственост на „*******“ ЕООД. Посочва, че ПТП е настъпило при следния механизъм: при управление на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № *******, излизайки от крайпътна територия към ул. „*******“ до склад „А.“, ответникът не пропуснал правомерно движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ****** и го ударил. Поддържа, че към датата на ПТП ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Във връзка с така настъпилите увреждания била заведена щета № 110115/15.02.2018 г. и бил извършен оглед, при който били констатирани следните увреждания по товарния автомобил: капак преден, облицовка задна броня, основа предна броня, фар ляв, фар десен, фародържател/маска, рог-преден ляв, рог преден десен, въздухоохладител, радиатор воден, кондензатор/климатик, вентилатори 2 бр. комплект, термостат, греда под радиатора, калник преден десен, декоративна решетка, ключалка преден капак, дифузьор радиатори, капак въздухоохладител, предпазан колан/водач, предпазен колан/пасажер, еърбег/водач, капак/алтернатор. По щета № 110115/15.02.2018 г.

Гаранционният фонд заплатил на „*******“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 3044.50 лева. Ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата 1 от 3044.50 лева, представляваща изплатеното от Г.ф. обезщетение по щета № 110115/15.02.2018 г. за имуществени вреди, причинени на „*******“ ЕООД, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 19.02.2016 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника. Оспорва, че на 19.02.2016 г. е причинено ПТП по вина на Е. С. И., вследствие на което на „*******“ ЕООД, са причинени имуществени вреди в размер на 3044.50 лв. Сочи, че липсват доказателства за виновно противоправно поведение от страна на ответника. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Оспорва, че на „*******“ ЕООД е изплатено обезщетение в размер на 3044.50 лв., както и обстоятелството, че ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП за МПС „Ауди 80“ с peг. № *******. Оспорва размера на обезщетението, като твърди, че същият е изчислен неправилно от органите на ГФ и е завишен. Оспорва, че на ответника е изпратена регресна покана за изплащане на претендираната сума.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото копие на Протокол за ПТП № 1647276/19.02.2016 г., съставен от мл. инсп. К. Е. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна /л. 161/, се установява, че ответникът Е. С. И., управлявайки на 19.02.2016 г. лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, в гр. Варна, на ул. „*******“, до склад „А.“, при излизане от крайпътна територия блъска автомобил „Форд Транзит“ с рег № ******, собственост на „*******“ ЕООД, който се движи по пътя с предимство. В протокола са описани и видимите щети по управлявания от ответника автомобил, като и тези върху блъснатия автомобил – предна част, теч охладителна течност и масло. Отразено е, че автомобилът, управляван от ответника, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Протоколът за ПТП е подписан от участниците в него и от съставителя.

Видно от приложеното на л. 159 от делото копие от наказателно постановление № 16-0819-000331/22.03.2016 г., за реализираното пътнотранспортно произшествие е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е. С. И.. С наказателно постановление № 160819-001383/18.05.2016 г. /л. 162/ на ответника е наложено административно наказание и за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно – за това, че не е изпълнил задължението си за сключване на застраховка „Гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите.

Към писмените доказателства по делото е приобщена и справка от базата данни на Информационен център към Г.ф. /л. 7/, от съдържанието на която се потвърждава, че към 19.02.2016 г. за лек автомобил с рег. № ******* не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

На 29.02.2016 г. собственикът на увреденото МПС „Форд Транзит“ с рег № ****** е уведомил Гаранционния фонд за настъпилите имуществени вреди. По образуваната щета при фонда е издаден Доклад № 110115/15.02.2018 г. /л. 32/, с който е определено обезщетение в размер на 3044.50 лева, както и разходи за ликвидация на щета в размер на 13 лева.

Обезщетението в посочения размер е изплатено на собственика на увредения автомобил, видно от преводно нареждане от 02.03.2018 г. /л. 33/, както и от приложеното на л. 132-134 от делото извлечение по разплащателна сметка.

С исковата молба е представена и регресна покана до ответника, с която същият е поканен в 1-седмичен срок от получаване на поканата да заплати сума от 3057.50 лева, включваща изплатеното обезщетение в полза на на „*******“ ЕООД, както и ликвидационни разноски. Поканата е върната на ищеца чрез Л. И. на 28.06.2021 г.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Вещото лице сочи, че механизмът на процесното ПТП е следният: при излизане от крайпътна територия ответникът не е пропуснал правомерно движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Форд Транзит“ и го ударил. Изразява становище, че констатираните увреждания съответстват на така установения механизъм. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение в съответствие с единната методика по Наредба № 24 и 49 за задължителното застраховане е в размер на 3044.50 лева, а сумата, необходима за отстраняване на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, е в размер на 5667.12 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) ответникът да е причинил ПТП, при което да са настъпили имуществени или неимуществени вреди; 2) към датата на ПТП да не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния водач; 3) Гаранционният фонд да е изплатил обезщетение на увреденото лице за претърпените вреди.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението по автотехническата експертиза, по категоричен начин се установява, че на 19.02.2016 г. е настъпило ПТП между управлявания от ответника лек автомобил и товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № 3

******, собственост на „*******“ ЕООД, вследствие на което са настъпили описаните в протокола за ПТП видими щети, кореспондиращи с установените от ищеца в рамките на образуваната щета. Доказва се и че виновен за настъпване на процесното ПТП е ответникът. В подкрепа на този извод е не само издаденото наказателно постановление, но и приложеният по делото протокол за ПТП, подписан от Е. С. И., който следва да се цени като извънсъдебно признание на отразените в документа неизгодни обстоятелства за ответника. Неподкрепено с каквито и да било доказателства е възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от водача на товарния автомобил, въпреки изрично с доклада по делото съдът е дал указания на страната по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че към датата на ПТП за управлявания от ответника автомобил не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Същевременно, ответникът, който носи доказателствената тежест да установи противното, не е ангажирал доказателства в тази насока.

Установява се и наличието на последната от горепосочените материалноправни предпоставки, а именно – че Гаранционният фонд е изплатил на собственика на увреденото МПС обезщетение е претендирания размер. Съгласно заключението по автотехническата експертиза същото е определено в съответствие с нормативно закрепената методика, като при това е в размер под определения по средни пазарни цени.

Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Съобразно направеното искане от страна на ищеца и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на последния следва да се присъдят извършените по делото разноски в размер на 121.78 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител, 200 лева – депозит за САТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. С. И., ЕГН **********, от с. Царевци, общ. Аврен, ул.

„Момина сълза“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., гр. ***********, СУМАТА О Т 3044.50 лева /три хиляди четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща изплатеното от Г.ф. обезщетение по щета № 110115/15.02.2018 г. за имуществени вреди, причинени на „*******“ ЕООД, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 19.02.2016 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на 4 задължението, на основание чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

О С Ъ Ж Д А Е. С. И., ЕГН **********, от с. ***********, ДА З А П Л АТ И на Г.ф., гр.

***********, СУМАТА ОТ 721.78 лева

/седемстотин двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5