Решение № 15097 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15097 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110140159 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ЕС ул. Дедеагач №8, СОФИЯ, представлявана от Бойко Трайков Василев, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. 55 ЗЗД срещу ВМ ЕООД, ЕИК: ***.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 9075,47 лева, представляваща вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60877 по описа на СРС, 53 с-в. Претендира се законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.10.2024 г.) до окончателното изплащане, както и разноски.

Материалноправното основание на предявения иск се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – връщане на даденото при начална липса на основание, предвид твърденията в исковата молба за събиране на такси, които не са били изобщо договаряни или са събирани след прекратяване на договора (ex lege), както и за отчитане на неизвършени услуги.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, и не е ангажирал доказателства. Единствено е депозирал молба, че исковете са неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази правилата за разпределение на доказателствената тежест и възприе изцяло заключението на съдебносчетоводната експертиза, намира за установено следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже единствено факта на плащането (даването) на процесните суми, което е безспорно установено.

В тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване, че е получил сумите на валидно правно основание – да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение (договор), постигнато съгласие за конкретния размер на таксите, както и реалното извършване на фактурираните услуги (почистване, контрол, техническо обслужване и др.), за които твърди, че е усвоил средствата.

1

В настоящото производство ответникът не е провел такова доказване. Същият не е представил доказателства за наличието на валидно основание за събраните суми, за анексиране на договора след изтичане на законовия срок, нито първични счетоводни документи, доказващи реалното изпълнение на оспорените от ищеца услуги.

От друга страна, предаването на сумите от ищеца на ответника се установява безспорно от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, чиито констатации съдът кредитира изцяло. Експертизата установява точното математическо изражение на задържаните суми без правно осонование, както следва:

По фонд „ЕС“: Приходите възлизат на 25355,79 лева. Основната експертиза констатира събрани суми без основание (разлика между договорена и събрана цена, събрани такси без договор) в размер на 6120 лева.

По фонд „ФРО“: Общо събраните суми са 10682,38 лева. Документираните разходи по този фонд са 5396,78 лева. Разликата възлиза на 5285,60 лева.

Общият размер на събраните суми при първоначална липса на основание по двата фонда е 11 405,60 лв. Вещото лице е констатирало, че в хода на производството (на 02.04.2025 г.) ответникът е възстановил на ищеца сумата от 1 049,17 лв.. След приспадането , остатъкът от неправомерно събраната и задържана сума е 10 356,43 лв.

Следователно, ответникът е получил и задържал суми, без да докаже правното основание за това, поради което дължи тяхното връщане на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Предявеният иск е за сумата от 9075,47 лева. При съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес и невъзможността съдът да присъди повече от поисканото (ultra petita), искът следва да бъде уважен изцяло до претендирания от ищеца размер от 9075,47 лева, тъй като действителното задължение (10 356,43 лв.) надвишава тази сума.

Върху главницата се дължи и претендираната законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.

По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, за които са представени доказателства – държавна такса в размер на 1 124,84 евро.

Така мотивиран, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че ВМ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски №55, ет.2, дължи на ЕС ул.

Дедеагач №8, гр. София сумата от 4 640,21 евро, представляваща получени суми при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60877 по описа на СРС, 53 с-в.

ОСЪЖДА ВМ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на ЕС ул. Дедеагач №8, гр. София сумата от 1 124,84 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3