Решение № 104 от 28.04.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Поморие, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20222160100569 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца ищеца С. Д. П., от гр.

Бургас, чрез адв. Р.Р. от АК-Бургас против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ със седалище и адрес на управление в гр.София представлявано от прокуриста З.А.. В молбата се твърди, че на основание изпълнителен лист от 26.07.2011г. издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение №337/13.06.2011г. по ч.гр.д №433/2011г. по описа на РС-Поморие, по молба на взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, е образувано изпълнително дело №20118030402163 по описа на ЧСИ Т.М., per. №803 на КЧСИ и район на действие БОС за събиране на вземанията си срещу длъжника С. Д. П., с размер на претенцията: 814.53 лева, от които 272.92 - главница, законна лихва(06.06.2011г.29.12.2011г.) - 15.93 лева, неолихвяеми вземания - 103.40 лева, присъдени разноски - 125 лева, разноски по изпълнителното дело - 150 лева, Такси по ТЗЧСИ - 147.28 лева. Твърди се, ч е „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК130697606, с договор за цесия от 15.05.2015г. е прехвърлило вземането си против ищеца на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, което дружество е конституирано, като взискател от ЧСИ Т.М., рег.№803 КЧСИ по изп.дело №20228030400974. Твърди се че вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225 по изпълнителен лист от 26.07.2011г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение №337 от 13.06.2011г. по ч.гр.д №433/2011г. по описа на РС-Поморие, както и правото на принудително изпълнение срешу ищеца са погасени по давност, която е започнала да тече на 30.10.2012г. , когато е било извършено последното действие по изпълнението , поради което и ищецът не дължи изпълнение по този изпълнителен лист. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника — „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, че ищецът С. Д. П., 1 не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, със седалище и адрес на управление гр. София, изпълнение на парично задължение за сумата от 1193.54лв., поради това, че правото на дружеството да събира принудително и да изисква плащане на тази сума е погасено по давност.

Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .

Предявения иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл.439 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска. В отговора се излага становище, че процесното вземане не е погасено по давност и ответникът има право да го получи. Иска се отхвърляне на предявеният иск. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът не се явява в с.з редовно призован, представлява се от пълномощникадвокат, който поддържа иска и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явява в с.з. и не изпраща представител. В писмено становище подадено преди с.з. поддържа отговора и моли за отхвърлянето на иска. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Представя доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София въз основа на заповед за изпълнение №337/13.06.2011 г. по ч.гр.д. №433/2011 г. описа на Районен съд гр.Поморие е издаден представения изпълнителен лист от 26.07.2011 г. срещу ищеца за сумата 272,92 - главница по договор за потребителски кредит от 03.07.2007год., 18,50 - договорна лихва /уговорена печалба за дружеството/ от 29.08.2008год. до 30.12.2008год., 84,09– лихва за забава от 30.09.2008год. до 26.05.2.2011год. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2011год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 125 лева разноски по делото.

Не се спори също, че въз основа на така издаденият изпълнителен лист, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София, на 05.12.2011 г. е образувано изпълнително производство №20118030402163 г. по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС, по което са изпратени запорни съобщения до банки, с които са наложени запори върху сметки на ищеца и последният на 30.10.2012 г. е направил искане до ЧСИ за разсрочване на задължението на вноски, което е и последното валидно изпълнително действие по делото, в какъвто смисъл е представеното по делото удостоверение издадено на ищеца от ЧСИ. Не се спори също относно факта, че вземането по процесния изпълнителен лист, за събиране, на което е било образувано посоченото по горе изпълнително производство е прехвърлено с представения по делото договор за цесия от 15.05.2015 г. на ответника по настоящото дело, като цесията е съобщена на ищеца с представеното писмо получено на 15.07.2015 г. видно от отбелязването на представената обратна разписка . На 30.06.2015 г. ответникът е депозирал молба за конституиране на нов взискател по изп. дело №20118030402163 г. по описа на ЧСИ Т.М., което също не е спорно между страните. На 11.02.2015 г. и на 25.05.2015 г. са депозирани представените по делото искания за вписване на възбрана върху имоти на ищеца. На 30.05.2016 г. и на 08.08.2018 г. ответникът-взискател е подал молба за 2 извършване на описа на вещи на ищеца-длъжник, а на 24.10.2018 г. до ищеца е изпратено съобщение за насрочен опис от ЧСИ. На 21.06.2022 г. ответникът е подал представената молба за образуване на изпълнително дело, въз основа, на която е образувано изпълнително дело №20228030400947 по описа на ЧСИ Т.М., за което ищецът е уведомен с представеното съобщение за образувано дело. Представено е и съобщение до ищеца за образувано изпълнително дело №1447/2021 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова по молба на взискателя – ответник в настоящото производство въз основа на процесния изпълнителен лист.

При така изяснената фактическа обстановка съдът, прие следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищеца оспорва дължимостта на вземане, за събиране, на което е образувано изпълнително дело срещу ищеца и това в случая е единствения начин за защита срещу принудителното изпълнение. Ищецът се позовава на факти настъпили след съдебното признаване на вземането в производството по ч.гр.д.

№433/2011 г. по описа на РС-Поморие, по което е издадена заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист от 26.07.2011 г., а именно твърди се погасяване на вземането по давност изтекла в периода от 30.10.2012 г. до 03.08.2022 г. . В чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно чл.110 от ЗЗД, изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 117 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а в случаите когато вземането е установено със съдебно решение, какъвто и процесния, срокът на новата давност е всякога пет години. За разрешаване на настоящия спор относно погасяването на процесното задължение по давност, освен посочената правна регламентация, следва да се съобразят и задължителните указания по прилагане на закона дадени с т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- „ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“ и ТР №3/28.03.2023 г. по ТД №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС- „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.

ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС“.

В случая от доказателствата по делото се установява, че изп. дело №20118030402163 г. е образувано на 05.12.2011 г. , когато е прекъсната давността започнала да тече след издаването изпълнителен лист от 26.07.2011 г. и предвид образуваното изпълнително производство ( по време, на което давност не е текла между страните) и посочените по- горе действия по принудително изпълнение извършвани по същото до 26.06.2015 г., не е изтекъл давностният срок за погасяване на вземането, който в случая е пет годишен съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото се касае за съдебно установено вземане срещу ищеца. Пет годишният давностен срок за погасяване на задължението не е изтекъл и след 26.06.2015 г.

3 предвид установените действия по принудително изпълнение предприети по искане на взискателя, а именно молби за извършване на опис подадени на 30.05.2016 г. и на 08.08.2018 г., съответно на 24.10.2018 г. до ищеца е изпратено съобщение за насрочен опис от ЧСИ, всяко от които действия прекъсва давността и след извършването му започва да тече нов пет годишен давностен срок. Включително с подадената на 21.06.2022 г. молба за образуване на изпълнително дело, въз основа, на която е образувано изпълнително дело №20228030400947 по описа на ЧСИ Т.М. последно е прекъсната давността за погасяване на процесното вземане и към датата на подаване на исковата молба, същото вземане не е погасено по давност.

Предвид изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение - определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съобразно с фактическата и правна сложност на делото, като в останалата си част над този размер до претендирания размер от 300 лв. искането за присъждане на разноски на ответника следва да се отхвърли. Искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се отхвърли, предвид отхвърлянето на иска.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца С. Д. П., ЕГН********** с адрес в с.Б., ., да се приеме за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“.., бизнес сграда Люлин-6, ет.2, ЕИК202423225, представлявано от прокуриста З.А., че ищецът не му дължи сумата 1193.54лв.( хиляда сто деветдесет и три лева и петдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА ищеца С. Д. П. да заплати на на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София сумата от 100 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в частта му над уважения размер до претендирания размер от 300 лв..

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца ищеца С. Д. П. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5