Решение № 3020 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3020 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110207594 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7594 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на "ххххх, ЕИК 200385480 представлявано от хххххх депозирана чрез адв. Л. И. от АК – Монтана САК срещу Наказателно постановление № 23-2200180/ 16.05.2022 г., издадено от инж. ххххх – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София, с което на "ххххх на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

В жалбата от „хххх депозирана чрез адв. Л. И. от АК – Монтана се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което и се иска съдът да отмени същото.

В тази насока и на първо място се твърди, че нарушението за което е ангажирана отговорността на „хххх не е извършено от дружеството, като се сочи, че трудовото възнаграждение на служителя хххххх за м. октомври 2021 г е заплатено изцяло, както и че през м. октомври 2021 г. хххх била 5 дни в неплатен отпуск от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г. и й е заплатено 1 възнаграждението за отработените 128 часа, както и че е представена по делото надлежна молба от служителя за разрешаване на неплатен отпуск, с подпис на служителя, както и заповед на работодателя за разрешаване на използването на неплатен отпуск през м. октомври 2021 г. Посочва се, че използванията през м. октомври 2021 г. от служителя неплатен отпуск се доказва и от подписа на служителя върху представения пред Инспекцията по труда фиш за заплати.

На следващо място в жалбата се поддържа, че представения при проверката в магазина стопанисван от дружеството на 22.03.2022 г. месечен график е прогнозен такъв и същият не представлява окончателен месечен график. С оглед на изложеното и в жалбата се поддържа, че предвид използвания отпуск през м. октомври 2021 г. служителят хххххх не е отработила 150 часа, както неправилно е записано в наказателното постановление, а така също, че трудовото възнаграждение на служителя е заплатено изцяло и от работодателя не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекс на труда, поради което и неправилно на дружество „хххх е наложена имуществена санкция по чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.

414, ал. 1 от КТ.

Предвид всичко изложено и в жалбата от „хххх депозирана чрез адв. Л.

И. от АК – Монтана отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „хххххххх се представлява от адв. Л. И. от АК – Монтана, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отново прави искане съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като акцентира за това на обстоятелствата изложени в жалбата. Прави искане за присъждане на разноски, за които представя списък.

В представена писмена защита от „хххх депозира чрез адв. Л. И. от АК – Монтана, отново се акцентира на изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска съдът да отмени същото.

Процесуалният представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София в лицето на 2 юрисконсулт ххххххх, редовно упълномощена пледира съдът да остави без уважение жалбата на дружеството и да потвърди обжалваното наказателно постановление.

В тази насока и на първо място юрк. ххххххх сочи, че работодателят има задължения съгласно разпоредбите на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските своевременно да извършва корекции в графика на работа, предвид на което и доколкото представеният в съдебно заседание график няма достоверна дата, счита че същият е изготвен с цел да се избегне административно – наказателна отговорност.

На следващо място юрк. ххххххх акцентира, че следва да се вземе предвид за заявленията и заповедите за неплатен отпуск, че същите не са били част от трудовото досие на работника при извършване на проверката, а такова задължение законът вменява на работодателя .

Не на последно място процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че е недопустимо опровергаването на писмени доказателства със свидетелски показания и то дадени от свидетел, който се намира в зависимост от жалбоподателя.

С оглед на изложеното и юрк. ххххххх пледира съдът да потвърди издаденото наказателно постановление и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на изпълнителната агенция, а в случай че отмени НП и следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото.

Съдът като взе предвид наличните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, намира от фактическа страна следното:

На 22.03.2022 г. ххххххх - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София и свид. Б. Т. – главен инспектор в същата дирекция извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект магазин “Помпея”, находящ се в град София, ул.

“Обелско шосе” № 20, ХИТ-Люлин, който магазин бил стопанисван от “ххххххх СПС” ЕООД.

На 01.04.2022 г. и 06.04.2022 г. проверката продължила по документи в 3 сградата на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София. За извършената проверка в присъствието на ххххх, упълномощено лице с пълномощно № 7250/16.04.2013 г. бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2210643 от 06.04.2022г.

В хода на проверката, от представените им документи проверяващите от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София, приели, че дружеството жалбоподател „хххх, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ , не е заплатило в пълен размер на хххххх, която била назначена съгласно трудов договор № 151 от 23.05.2014 г. на длъжност "продавач - консултант" в магазина стопанисван от дружеството, трудовото възнаграждение за положения от нея труд за м.октомври 2021 г., а именно 150 часа, въпреки че същата ползвала 5 дни неплатен годишен отпуск за м. октомври 2021 г. от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г, за което подала заявление и отпуска й бил разрешен със Заповед № 124/20.10.2021 г. на ръководителя на дружеството и трудовото й възнаграждение за отработените от нея дни през посочения месец й било заплатено изцяло от работодателя.

Въз основа на констатациите от проверката свид. Б. Т., в присъствието на ххххххх съставила против „хххх акт за установяване на административно нарушение № 23-2200180 от 06.04.2022 г., за това че "ххххх, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 26.11.2021 г. не е заплатило на хххххх на длъжност "продавач – консултант“ в пълен размер трудовото й възнаграждение за положения от нея труд през м. октомври 2021 г., което било квалифицирано като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

След съставянето му препис от акта бил връчен на представителя на дружеството срещу подпис на 06.04.2022 г., като в АУАН същият не е вписал възражения.

За констатираното с АУАН № 23-2200180 от 06.04.2022 г нарушение било издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-2200180 от 16.05.2022 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" с което на „хххх, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

4

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. Б. Т., на свид. хххххх, както и чрез надлежно приобщените по делото писмени доказателства - Протокол за извършена проверка № ПР 2210643 от 06.04.2022 г., трудов договор № 151 от 23.05.2014 г. сключен между „ххххххх СПС” ЕООД и хххххх, месечен график з м. октомври 2021 г., заверен препис от заявление от 20.10.2021 г. от хххххх да й бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск от 5 дни считано от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г., заверен препис от Заповед № 124/20.10.2021 г. за отпуск, фиш за заплата на хххххх за м. октомври 2021 г., заверен препис от Решение от 13.10.2022 г. на Административен съд – София град, Второ отделение 24 състава по дело № 4829 по описа за 2022 г. и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

От показанията на свидетелите Б. Т. се установяват обстоятелствата около извършване на процесната проверка и установеното при нея, а от показанията на свид. хххххх, че същата е ползвала неплатена годишен отпуск от 5 работни дни през м. октомври 2021 г., както и че са и заплатени всички отработени часове за месеца, които показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, още повече, че същите се подкрепят от писмените доказателства по делото.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на приложение по делото заверен препис от Решение № 5808/13.10.2022 г. постановено по дело № 4829/2022 г. на Административен съд – София град, с което са отменени предписанията по т. 8- 19 дадени с протокол за извършена проверка № ПР 2210643/06.04.2022 г., като предписаните под т. 8 касае именно заплащане в пълен размер на трудовото възнаграждение на хххххх за месец октомври 2021 г.

От правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно 5 за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

В тази насока следва да се отбележи, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповед № 3-0024 от 08.01.2019 г., заповед № ЧР-441/20.02.2017 г. и заповед № 3-0057/14.01.2022 г.на изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете п о чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 06.04.2022 г. за нарушение, извършено на 26.11.2021 г. и установено на 22.03.2022 г., а НП е издадено на 16.05.2022 г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съдът, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, на първо място констатира, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на АУАН тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая.

На следващо място това нарушение води до незаконосъобразност и на издаденото наказателно постановление, тъй като не се доказа да е извършено нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ, за което е ангажирана отговорността на „хххх, още повече, че с горецитираното Решение № 5808 от 13.10.2022 г. на Административен съд – София град, Второ отделение 24 състав по дело № 4829 по описа за 2022 г. е отменен предписание по т. 8 от Протокол за извършена проверка № ПР2210643 от 06.04.2022 г., а именно - работодателят да начисли в пълен размер трудовото възнаграждение на хххххх за положения от нея труд през м. октомври 2021 г. – 150 часа, тъй като е установено, че трудовото възнаграждение на ххххх за посочения месец е заплатено в пълен размер, доколкото същата е била 5 дни неплатен годишен отпуск през м. октомври 2021 г.