Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 430 от 08.10.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2026
Вид
Решение № 430
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Росина Николаева Дончева, Анабела Димитрова Нинова, Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500438 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Х. Д., срещу Решение № 240/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 20221870100096/2022 г. по описа на Районен съд – Самоков, трети граждански състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата 352,06 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., сумата 31,73 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.07.2021 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на 503,28 лв.

В частта, с която предявените от „Топлофикация София” ЕАД, срещу В.

Х. Д. положителни установителни искове са били частично отхвърлени за сумите за горницата до предявения размер от 406,92 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща главница, за горницата до предявения размер от 38,40 лв., представляваща главница за узслугата „дялово разпределение“, както и искове за мораторна лихва за забава в размер на 54,38 лв., за периода м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. върху главница от 352,06 лв., и мораторна лихва за забава в размер на 7,41 лв. върху главница от 31,73 лв. за периода 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г. Решението като необжалваемо е влязло в сила в тези части.

В жалбата се твърди, че решението в тази му част е неправилно, тъй като 1 присъдените главници за топлинна енергия и за дялово разпределение били погасени по давност. Жалбоподателят поддържа, че за периода от 10.2018 г. до 04.2020 г. сумата 352,06 лв. следвало да отпадне като погасена по тригодишната давност, а по същите съображения и сумата 31,73 лв. за дялово разпределение също не се дължала. Излага още, че и присъдените разноски в размер на 503,28 лв. следвало да отпаднат. Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока за по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуален представител А. К., с който жалбата се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че вземанията не са погасени по давност. Поддържа се още, че разноските не отпадат по давност в рамките на висящия съдебен процес, а се присъждат съобразно изхода на спора. Иска се потвърждаване на решението.

От третото лице-помагач не е постъпил отговор.

Окръжен съд – София, като взе предвид подадената въззивна жалба и отговора, съдържащите се в тях съображения, преценявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парични вземания, които са установени в издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на жилище, находящо се в гр. София, район „Красно село“, бул. „Братя Бъкстон“ № 24, ет. 1, ап. 2, придобито по силата на нотариален акт за покупко-продажба. Установява се още, че за същия имот е подадено заявление-декларация за откриване на партида на името на ответника, както и че процесният обект се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция на топлопреносното предприятие.

По делото са приложени удостоверение за идентичност на адрес, разрешение за ползване на абонатната станция, документи относно етажната собственост, включително решение на общото събрание на собствениците за избор на търговец, който да извършва услугата дялово разпределение, както и договори и общи условия, относими към доставката на топлинна енергия и към извършването на услугата дялово разпределение. От тези доказателства се установява, че сградата е топлоснабдена, а в нея е въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия, извършвано от избран от етажната собственост търговец.

В първата инстанция е било привлечено и трето лице-помагач „Далсия” ООД, което е представило индивидуални справки за използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение за процесния период. Представени са също извлечения от сметки, фактури и приложения към тях.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на 2 първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания за процесния период като е посочен счетоводно отразения размер на задълженията.

От заключението на вещото лице по изготвената в пред районния съд съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период в размер на 352,06 лв., стойността на услугата дялово разпределение в размер на 31,73 лв. Първоинстанционният съд е възприел заключението на техническата експертиза относно размера на главницата за топлинна енергия, а относно услугата дялово разпределение е приел за установен размера, по който и двете експертизи съвпадат. Тези фактически констатации не са предмет на спор пред настоящата инстанция.

С обжалваното решение районният съд е уважил исковете за главница до размер 352,06 лв. за топлинна енергия и до размер 31,73 лв. за услугата дялово разпределение, като е отхвърлил исковете за горниците над тези суми до пълните предявени размери. Същевременно съдът е отхвърлил изцяло исковете за мораторни лихви, приемайки, че по делото не е доказано надлежно съобщаване на индивидуалните изравнителни сметки по реда на приложимата уредба. С оглед частичната основателност на исковете са присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

Настоящият въззивен състав намира същата за неоснователна.

При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са налице основания за прогласяване на нищожност или за обезсилване по чл.

270 от ГПК. Поради това и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора в пределите на подадената жалба.

Предметът на въззивната проверка е очертан от изложените в жалбата оплаквания. Съдът установи, че с жалбата не се правят оплаквания относно валидността и допустимостта на решението, нито по отношение на установеното качество на ответника като собственик на имота, клиент на топлинна енергия и длъжник по процесното правоотношение. Не са наведени оплаквания и относно фактическите изводи на районния съд за топлоснабдяването на сградата, извършеното дялово разпределение, приетите експертизи, както и относно отхвърлянето на исковете за мораторни лихви. В конкретния случай спорът пред въззивната инстанция е ограничен до въпроса погасени ли са по давност уважените вземания за главница за топлинна енергия и за услуга дялово разпределение, както и следва ли поради това да отпаднат присъдените разноски.

По въпроса за приложимия давностен срок съдебната практика е трайно 3 установена. Вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Това е последователно възприето в практиката на ВКС, след дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.

Следователно правилни са доводите на жалбоподателя, че към процесните вземания е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

От това обаче не следва, че тя е изтекла в конкретния случай.

Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Това законово правило е от съществено значение при преценката на възражението за погасителна давност в исковото производство по чл. 422 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която при иска по чл. 422 от ГПК релевантната дата за преценка на давността е датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Така например в Определение № 390 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 70/2010 г., II т. о., ТК, е прието, че периодът, за който е изтекла погасителната давност, се изчислява с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същото разрешение е възприето и в Определение № 60580 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 66/2021 г., II т. о., ТК, където е посочено, че при спазен срок за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК материалноправните последици се свързват с момента на подаване на заявлението, в същия смисъл е Определение № 50253 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2694/2021 г., II т. о., ТК.

По делото е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 09.07.2021 г. Следователно именно към тази дата следва да се прецени дали някоя част от уважените вземания е била погасена по давност или не.

Уваженото вземане за топлинна енергия е за периода м. 10.2018 г. – м.

04.2020 г. Падежът на всяко отделно месечно задължение следва да се определи съобразно приложимите общи условия, възприети и от първоинстанционния съд, съгласно които месечните дължими суми се заплащат в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Така най-ранното вземане в уважения период – това за месец октомври 2018 г. – е станало изискуемо едва след изтичане на този срок, тоест приблизително в средата на месец декември 2018 г. От този момент до 09.07.2021 г. не са изтекли три години. Следователно най-ранното вземане в уважения период не е погасено по давност, а по същото съображение не са погасени и всички следващи по-късно възникнали вземания в рамките на същия период.

Същият извод се налага и относно вземането за услугата дялово разпределение в размер на 31,73 лв. за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г.

Дори да се изхожда от най-ранен възможен падеж през месец юли 2018 г. или непосредствено след него, към 09.07.2021 г. отново не е изтекъл пълен тригодишен давностен срок. Поради това и това вземане не е погасено по давност.

4

В тази насока следва да се отбележи, че преценката за изтекла погасителна давност при периодични вземания се извършва конкретно спрямо падежа на всяко отделно вземане, а не общо и абстрактно спрямо целия претендиран период. Именно така е подходил и ВКС в Решение № 131 от 25.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 400/2011 г., II т. о., ТК, където е извършено разграничаване между погасената и непогасената част от претенцията с оглед конкретните падежи на отделните задължения. Прилагането на този подход към настоящия спор води до еднозначния резултат, че нито една част от уважените главници не е била погасена към релевантния момент.

Поради това настоящият състав споделя извода на районния съд, че възражението за погасителна давност е неоснователно. Крайният резултат, до който е достигнала първата инстанция в обжалваната част, е правилен и съответства както на закона, така и на установената практика на ВКС по сходни спорове.При този изход на делото законосъобразно в полза на ищеца са били присъдени и сторените от него раззноски в първоинстанционното производство.