Решение № 1410 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510858 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12000 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 57284/2021 г. по описа на СРС, 75-ти състав, е частично уважен предявеният от А. С. К. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 12 777,86 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 08.04.2021 год. застрахователно събитие с лек автомобил „Ауди А 8“ per. №*******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2021 год. до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 12 777,86 лв. до пълния предявен размер от 14 500 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1480,47 лв., представляваща направените разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска, а на ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 65,32 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 12 777,86 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2021 год. до окончателното й плащане, е подадена въззивна жалба от ответника – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрк. Юл. Кантарджиев, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Поддържа, че пожарът е възникнал поради използването на външен огнеизточник, а именно заливането с леснозапалима течност в няколко места в пасажерското купе за иницииране на 1 горене. Сочи, че съгласно т. 9.1.9, Раздел I от приложимите ОУ по застраховката, не се предоставя застрахователно покритие, когато декларираните обстоятелства от застрахования са различни от действително случилите се. Счита, че първоинстанционният съд, възприемайки констатациите на оспорената СПЕ е постановил неправилно решение, още повече от експертизата не е се установява непосредствената техническа причина за възникване на пожара. Поддържа също, че доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила не са представени, поради което и ответникът не е изпаднал в забава за плащане и искът по за лихва за забава следва да се отхвърли, като законна лихва се дължи след представяне на документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила „тотална щета“. Посочва съдебна практика. Моли решението да бъде отменено, като съдът отхвърли изцяло предявения иск и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – А. С. К., чрез пълномощника си – адв. Ив. Ю., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен частично искът по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата от уважената част от 12 777,86 лв. до пълния предявен размер от 14 500 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което същото е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че на 2

18.02.2021 г. страните по спора са сключили договор за имуществена застраховка „Каско+“ (полица № 440121021006373), с покритие за периода 18.02.2021 г. до 17.02.2022 г. и застрахователна сума в размер на 14 500 лв., за лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******* АП (л. 11 от делото пред СРС). Също така е приел, че на 08.04.2021 г. в гр. София, бул.

„*******, е настъпило застрахователно събитие – пожар на застрахования автомобил, което е причинило тотална щета на автомобила. За настъпването на застрахователното събитие застрахователят е бил надлежно уведомен, който е постановил отказ за изплащане на обезщетение.

Спорният въпрос по делото е дали е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Видно от представеното по делото писмо с изх. № 0-925770/28.04.2021 г. (л. 7 от делото пред СРС), ответното дружество е обосновало отказа си с довода, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията, не съответстват с установените факти и събраните данни, относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Съгласно Раздел I, т. 9.1.9 от приложимите Общи условия (ОУ) на ответника, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число, деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представяне на документи с невярно съдържание (л. 31-гръб от делото пред СРС). Съгласно трайната практика на ВКС, за съда, разглеждащ гражданското дело, съществува процесуална забрана да установява престъпни обстоятелства в рамките на същото, което ясно следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 1 - in fine, чл. 229, ал. 1, т. 5 и чл. 300 ГПК, освен в случаите, изчерпателно посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК. В тази връзка, застрахователната измама, като деяние, инкриминирано в чл. 213 НК, следва да бъде установено с влязла в сила присъда или – при наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение за застрахователното правоотношение, доколкото наличието на осъществен от обективна и субективна страна състав на застрахователната измама е правоизключващ, а не правопораждащ факт, за разлика от деликта, който като източник на субективни права е допустимо да се доказва в същото производство, в което те са заявени. В противен случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска (в този смисъл Решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 81/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 233 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 181 от 3.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 281/2009 г., II т. о., ТК). По делото не са ангажирани доказателства за наличие на влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, установяващи с влязла в сила присъда наличието на застрахователна измама или на решение, с което са установени престъпни обстоятелства от процесното застрахователно събитие. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на предвидените Раздел I, т. 9.1.9 от ОУ пречки за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответното дружество се позовава на изготвено по негово възлагане експертно заключение (л. 36-50 от делото пред СРС), в което е посочено, че причината за възникване на пожара в процесното МПС е прилагане на импровизирано запалително устройство и заливане с леснозапалима течност в няколко места в пасажерското купе, чрез внесен външен огнеизточник за иницииране на горене. Такава частна експертиза, предхождаща съдебния процес, не представлява годно доказателствено средство, поради това че не е допуснато и събрано по реда на ГПК ( в този смисъл Определение № 1196 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2017 г., IV г. о., ГК). Така наведенето от ответника възражение се явява неоснователно и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно издаденото от СДПБЗН удостоверение с рег. № 764001445/12/04.2021 г. (л. 51 от делото пред СРС), съгласно което предполагаемата причина за 3 пожара е възникнал авариен режим на работа в част от ел. инсталацията в задната част на автомобила по време на движение, както и с оглед показанията на свидетеля Стефан Георгиев, които настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства, и които показания кредитира с доверие. От показанията се установява, че свидетелят се е движел по булеварда, около две-три коли зад процесния автомобил, като е видял, че нещо пуши. Достигнал е до колата на ищеца и е видял, че от лявата страна, отзад, към стопа, е излизал черен дим. Посочва също, че е спрял и се е опитал да помогне на ищеца да отвори багажника. Предната лява врата на автомобила е била отворена, като е започнал да излиза пушек и отвътре, покрай тавана. Твърди, че ищецът се опитал да извади ключа, но не е успял, като колата за около минута и нещо е започнала много да гори. Най-големият огън е бил около от предната лява врата, защото тя е била отворена. Свидетелят сочи още, че някой с е обадил на пожарната, която е пристигнала за около 12-15 мин., като при пристигането на пожарникарите по-голямата част от колата е димяла. Твърди, че пожарникарите са започнали да отварят багажника, за да видят дали има акумулатор, предният капак също са го били отворили с щанга. Твърди също така, че пожарникарите са загасили колата за около 5-10 мин., като автомобилът е горял около 20 мин.

По делото, пред настоящата съдебна инстанция (л. 45-54), е изслушана повторна съдебна пожаротехническа експертиза (СПТЕ), като от заключението на вещото лице, което настоящият състав намира за компетентно и обективно изготвено и кредитира с доверие, се установява, че огнището на пожара се намира в задната част на купето на автомобила, като пожарът вероятно е възникнал в резултат на авариен режим на работа на електрическото оборудване, а от данните по делото не може с абсолютна категоричност да се посочат техническите причини за този авариен режим на работа Възможните аварийни ситуации, които могат да възникнат в ел. инсталация на автомобила са късо съединение, претоварване и лош контакт, като вследствие на последното при протичане на ток от едната повърхност към другата, се получава загряване, което е най-често срещаната причина за възникване на повреди в електрическите уредби, а при продължително въздействие и до пожари.