Решение № 189 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200399 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1395/23.12.2024г., с което на Н. Ж. Д. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Навеждат се конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и по-конкретно:

-признава се, че процесното МПС е паркирано на тротоар, но се сочи, че в АУАН и НП не са изложени твърдения, нито са представени доказателства за останалите съставомерни обстоятелства на административния състав;

-оспорва се авторството на деянието.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: при направена проверка на 16.11.2024 г. в град П., на ул. "***" до № *, в 15:48 часа, при управление на лек автомобил, марка "**" с рег. № ***, собственост на С.

Н. Д.а, е установено, че Н. Ж. Д. нарушава правилата за престой и паркиране върху тротоарите в населените места, като паркира МПС с рег.№ *** върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за паркиране от собствениците на пътя или администрацията, с което нарушава разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира каквито и да било доказателства за оборване отразеното в АУАН, а именно че автомобилът е бил паркиран на тротоар.

В същия смисъл бяха и оставените без уважение доказателствени искания на жалбоподателя, а именно същият се домогваше да се докаже налично отстояние между паркирания на тротоара автомобил и сградите, но не и да се опровергава отразеното в АУАН, че автомобила е бил реално паркиран върху тротоар.

Освен това отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и изрично потвърди липсата на поставени знаци Д19 или Д20„Паркинг“ и „Платен паркинг“.

ОТНОСНО АВТОРСТВОТО НА ДЕЯНИЕТО.

2

Противно на възраженията в жалбата, авторството на деянието се установява по несъмнен начин от представената по делото декларация по чл.

188 ЗДвП, в която жалбоподателят под страх от наказателна отговорност изрично е потвърдил, че на процесната дата и място именно той е управлявал и паркирал процесния автомобил.

Противно на възражението в жалбата, видно от текста на законовата н о р м а , декларация по чл. 188 ЗДвП може да се попълва не само от собственика, а и от всяко лице, на което е предоставено МПС и при положение, че жалбоподателят е посочил себе си, то именно той е пасивно легитимиран да понесе отговорността.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО 94, ал.3 ЗДВП.

Съгласно визираната норма: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Противно на възраженията на жалбоподателя, паркирането на тротоар е допустимо само при наличие на следните елементи от фактическия състав:

- паркираното МПС да е с допустима максимална маса до 2,5 тона;

- паркирането да е на определените от собствениците на пътя или администрацията места;

- паркирането да е успоредно на оста на пътя;

- откъм страната на сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Изискванията за правомерно паркиране върху тротоар са кумулативни, което означава, че отсъствието и на само един от елементите на фактическия състав е достатъчно за неправомерност на паркирането и съставомерност на деянието по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

3

В случая на дееца е надлежно вменено, а и се прие за доказано, че паркирането не е било на определените от собствениците на пътя или администрацията места. В този смисъл паркирането се явява неправомерно и съставомерно по чл. 94, ал.3 ЗДвП на това самостоятелно основание. По изложените съображения е изцяло ирелевантно каква е била масата на МПС, дали паркирането е успоредно на пътя и имало ли е достатъчно отстояние за преминаване на пешеходци, доколкото независимо от тези обстоятелства паркирането си остава неправомерно.

В този смисъл не е било необходимо тези обстоятелства да се описват в АУАН и НП и за тях да се ангажират доказателства.

В този смисъл Решение по КАНД № 20247180701141/2024 по описа на Административен съд-Пловдив, в което изрично се приема, че:

-при спиране или паркиране върху тротоар масата на МПС и точното място и посока на спиране/паркиране са релевантни, само ако е спряно/паркирано на обозначено за това място;

- не е необходимо да е налице знак забранено паркирането, доколкото паркиране върху тротоар е принципно забранено, освен ако няма нарочен знак, който разрешава паркирането върху него.

В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства мястото на паркиране да е било обозначено с пътен знак Д19 "Паркинг" или Д20 "Платен паркинг“, поради което правилно контролните органи са приели, че автомобилът е паркиран на място, което не е определено за тези нужди от собствениците на пътя или администрацията. В този смисъл бяха и изричните показания на актосъставителя, че такива знаци не са били налични.

Както вече се посочи, при положение че автомобилът е бил паркиран не на определените от администрацията за това места, то се явява изцяло ирелевантно точното му разположение на тротоара. Поради това и съдът намери, че:

-за съставомерността на деянието е без значение, че актосъставителят не е замерил с техническо средство отстоянието от автомобила до сградите;

-са изцяло ирелевантни към установяване на обективната истина доказателствените искания на жалбоподателя за изискване на справки за ширината на тротоара, поради което като неотносими ги остави без уважение.

По повод направените доказателствени искания съдът съобрази 4 трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

- или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д.

№ 1473 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №101/25.08.2020 по дело №351/2020, Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС.

ПО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минимален размер, поради което НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имала въззиваемата страна.

Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски 5 хонорар или за използване на юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1395/23.12.2024г., с което на Н. Ж. Д. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.

94, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6