Решение № 105 от 03.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100502724 по опИ. за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ХАСИ-97“ ЕООД ЕИК 207714067 със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Х. И., чрез пълномощник адв. Д.Г. ВАК срещу Решение № 2949 от 05.08.2025г., пост. по гр.д. № 10922/2024г. на РС Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН иска на „ХАСИ - 97" ЕООД ЕИК 207714067 със седалище и адрес на управление: с. Дръндар - 9173, община Суворово, обл. Варна, представлявано и управлявано от Х. С. И. - управител против "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК

103002253 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Прилеп № 33, представлявано и управлявано от В. Б. Р., за признаване за установено, че ищецът „ХАСИ - 97" ЕООД ЕИК 207714067 не дължи на ответника сумата от 4675.42 лв. за период от 01.04.2024 год. до 31.07.2024 год., представляваща обезщетение за извършване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на обект - Автомивка, находящ се в гр. Вълчи дол, обл. Варна, УПИ пл. №32950, в кв.83, по плана на Вълчи дол, съгласно фактура №1111991875 от дата 05.08.2024 год. за сума в размер на 4 675.42 лв., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че в 1 процесния случай е налице хипотезата, при която водоснабдителното дружество претендира обезщетение за ползвана вода и канал като вземане, което не произтича от непозволено увреждане, а от неоснователно обогатяване, тъй като ответникът не е релевирал твърдения нито кой е изградил отклонението, нито обстоятелството, че ползвателят знае за наличието на незаконно отклонение. Оспорва се, че по посочените съображения обезщетение за ползвана вода и канал в процесния случай се дължи от всеки ползвател, независимо от това дали отклонението е било "законно" при изграждането му, кога то е станало "незаконно", дали ползвателят знае тези обстоятелства, съотв. ищецът, като ползвател по силата на договор с ответника „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД гр.

Варна за доставка на вода и канализационни услуги в имота се явява отговорен относно вземането, за което е издадена процесната фактура. Счита се, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Поддържа се твърдението, че липсват каквито и да било доказателства за наличие на незаконно свързване към водопроводната мрежа от страна на „ХАСИ - 97" ЕООД и в какво се изразява то. Намира се за недоказано от кога е налице незаконното присъединяване към водопроводната мрежа - преди влизане на ползвателя или след неговото влизане и ползване на обекта, както и от кого е осъществено, ако е налице такова. Поддържа се оспорването на Констативен протокол №0000702128 от 30.07.2024 год., тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 37 от Наредба 4, и е подпИ.н единствено от съставилия го служител на ответника и от потребителя, и в него не се съдържат констатации за наличието на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи и конкретни данни за начина на евентуалното присъединяване. Сочи се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че няма незаконно присъединяване към ВИК мрежата на „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД, а има старо присъединяване към старата водопроводна мрежа, която би следвало да е изведена от експлоатация и неработеща. Сочи се, че съгласно заключението на вещото лице старата ВИК мрежа, към която е било присъединено ищцовото дружество, вече е собственост „Асоциацията на ВиК мрежи" /Община Вълчи дол/, съгласно Договор за предоставяне и стопанисване на ВиК мрежата от 2016г., т.е. служителите на ответното дружество неправомерно правят проверка на чужда мрежа и констатации по нея, както и налагат санкции под форма на обезщетение. Като се позовава на чл. 50, ал.1 вр.чл. 49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, счита че не става ясно каква е пропускателната способност на ВиК мрежата за обекта непосредствено преди водомера и как е определена дължимата сума на ответното дружество, както и има ли констатирани загуби в този район, още повече, че мрежа се стопанисва от трето лице. Счита, че в ответното дружество е налице техническа документация, която дружеството отказва да предостави на съда и предвид липса на такава и липса на каквито и да било доказателства, съда вместо да признае за установени исковите претенции, че ищеца не дължи сумата, постановява решението си. Настоява, че ответникът не е взел предвид какви търговски обороти има автомивката за месеците от 01.04. до 31.07.2024 год., а от там и консумацията на вода от самият обект. Търговския обект има обороти за четирите месеца в общ размер 2 на 713 лева, като в тази връзка няма как да бъде консумирана твърдяната от ответника вода и съответно същата да бъде начислявана.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и уважи иска изцяло и да присъди в полза на въззивника сторените в исковото и въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД депозира писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.

Счита се за неоснователно оспорването за недоказан фактическият състав на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа. При извършената проверка в обекта е присъствал собственикът на ищцовото дружество-който е подписал съставения на място Констативен протокол № 702128, като е отбелязал, че е наемател от март 2024г. и не е знаел за отклонението. Констативният протокол е подпИ.н от представляващия ищцовото дружество и от двама служители на В и К оператора. Наред с това се сочи, че вещото лице установява при огледа на място, че второто отклонение е прекъснато като в отговор на въпрос № 5, е посочено, че е налично старо сградно водопроводно отклонение с тротоарен спирателен кран, доставящо неотчетена вода, като това старо отклонение е доставяло вода успоредно с новоизграденото такова. Сочи, че установените факти, обективирани в КП, са потвърдени чрез разпита на свидетеля Й. Д., който посочва, че при прекъсване на водоподаването от водомера (чрез затваряне на спирателния кран във водомерната шахта), в обекта се ползва вода, която не се отчита от измервателния уред. Намира се, че съставеният КП обвързва ищеца, тъй като носи подписа на собственика на ищцовото дружество. Със свидетелски показания и заключение на СТЕ е доказано, че имотът е бил захранен с две водопроводни отклонения, като водата само от едно от тях е преминавала през водомера и се е отчитала, при което следва да се начисли служебно определено количество вода по нормативно регламентирана методика-чл.49 от Общите условия-по пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост от 1м/сек. за едногодишен период, освен ако не се докаже, че периодът е по-малък. В конкретния случай наемният договор на ищеца е сключен на 01.03.2024г., а проверката е извършена на 30.07.2024г., поради което средната консумация е изчислена за четиримесечен период. Сочи се, че вещото лице установява, че ответникът е приложил правилно методиката по чл.49 от ОУ и правилно е определил количеството от 804 м3 за четири месеца.

Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски във въззивната инстанция.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбите оплаквания, становищата на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Гражданско дело № 10922/2024г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „ХАСИ-97“ ЕООД ЕИК 207714067 със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Х. И., с която срещу 3

„ВиК-Варна“ ООД ЕИК 103002253 гр.Варна е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 4 675.42 лева, представляваща обезщетение за причинени на ответното дружество имуществени вреди до стойността на количеството вода, което потребителят би могъл да изразходва за периода от 01.04.2024г. до 31.07.2024г., поради незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на обект Автомивка, находящ се в гр. Вълчи дол, обл. Варна, УПИ пл. № 32950 в кв. 83 по плана на гр.Вълчи дол, и за която сума е издадена фактура № 1111991875 от 05.08.2024г.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е наемател на Автомивка, находящ се в гр. Вълчи дол, обл. Варна от 01.04.2024г., от когато в качеството си на ползвател на ВиК услуги се намира в договорни отношения с ответника. Сочи, че на 31.07.2024г. служители на дружеството са извършили проверка в имота, като съгласно констативен протокол № 702128, било установено незаконно водопроводно отклонение, в резултат на което питейната вода не се отчита от измервателното устройство. Ищецът счита, че не дължи начислената сума, тъй като липсват доказателства за незаконно свързване и в какво се състои това свързване; не е установено по какъв начин и към кой момент ищецът като ползвател е осъществил незаконното присъединяване на обекта към ВиК системата. Сочи се, че съгласно счетоводните записвания в търговския обект са отчетени обороти за четирите месеца в общ размер от 713 лева, като няма как да бъде изразходвано начисленото количество вода.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът възразява срещу иска по основание и размер. Намира за правно ирелевантен факта дали ищецът е изградил второто отклонение, доколкото от значение е единствено наличието на установено водопроводно отклонение, през което протича вода, чието количество не се отчита от средството за измерване. Сочи, че отговорността на ищцовото дружество е ангажирана въз основа на факта, че той е наемател в имот, в който е установено второ водопроводно отклонение, като това удовлетворява фактическия състав на чл. 50 от Общите условия на ВиК дружеството във чл.

20, ал.1 от Наредба № 4 от 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни и канализационни инсталации. Количеството е изчислено въз основа на методиката в Общите условия (чл. 50, ал.1).

Въведените от страните твърдения и възражения се поддържат във въззивната жалби и отговора на въззивната жалба.

При предявен отрицателен установителен иск, липсата на основание подлежи на установяване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателни факти с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на сумата, тежестта на доказване се свежда до оборване на въведените от ответника основания. Проверката, която съдът извършва, е относно основателността на положителните твърдения за съществуване на претендиранато право на ответника. Затова и съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича вземането му : че е осъществено незаконно присъединяване към водоснабдителната система на имота, ползван от ищеца, като това незаконно присъединяване води до невъзможност за отчитане и заплащане на потреблението му на питейна вода 4 по предвидения в Наредба №4/2024г. ред. Само при безспорно установяване на фактите, то ищецът ще носи предвидената в чл. 37 от наредбата отговорност за обезщетяване на причинените на ищцовото дружество вреди. Съдебната практика изисква доказване на факта на присъединяване за определяне на конкретния размер на обезщетението.