Решение № 20198 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20198 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110109386 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. Д. в качеството му на наследник на М. Н. К..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответника за осъждането му да заплати сумите, както следва: 506,76 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 145,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.02.2024 г., както и главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 10,45 лева за периода от 01.02.2021 г. до 30.06.2021 г. и сумата от 3,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 01.02.2024 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателката на ответника в качеството й собственик/ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на наследодателката на ответника в процесния период топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че наследодателката на ответника е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, бул Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответника да заплати претендираните вземания. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. Счита, че в случая са неприложими общите условия на ищцовото дружество. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочи, че не са ангажирани доказателства за доставена топлинна енергия в сочения обем. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД /с предходно наименование „Бруната“ ООД/ представя писмени доказателства, без да ангажира становище във връзка с предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателката на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията от 10.11.1965 г., се установява, че М. Н. Т е призната за собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, на бул. . От приетото по делото удостоверение, издадено от Столична община, район „Оборище“ на 19.04.2013 г., се установява, че административният адрес „ е с настоящ административен адрес бул. . Видно е от приетия списък към протокол от 20.03.2002 г. между собствениците на отделни имоти в сградата и от приетия списък на живущите по апартаменти, находяща се на бул. „ че лицето М. Н. Т е посочена като М. Н. К. с ЕГН **********, собственик на ап. .

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имотг. по описа на нотариус Д се установява, че на 28.12.2017 г. М. Н. К. с ЕГН ********** продава процесния недвижим имот на лицето М, но запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.

От приетия по делото препис – извлечение от акт за смърт на лицето М. Н. К. и от изготвена справка за родствени връзки, се установява, че същата е починала на 03.07.2021 г., като е оставила един наследник – нейният син и ответник в производството К. А. Д..

След смъртта на М. Н. К., последващият приобретател на имота М със заявление – декларация от 16.09.2021 г. е направила искане до ищцовото дружество откритата партида за процесния топлоснабден имот да бъде открита на нейно име.

Поради изложеното може да се направи извод, че в процесния период, който е преди смъртта на наследодателката на ответника, отговорност за процесните задължения носи същата, която е потребител на топлинна енергия с оглед учреденото в нейна ползва вещно право на ползване. След смъртта й отговорност за дълга носи нейният наследник и ответник в производството /чл. 5, ал. 1 ЗН/.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в обекта, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период е имало 2 броя отоплителни тела и един водомер за топла вода, като на отоплителните тела /в хол и кухня/ били поставени ИРРО. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лицепомагач на база реален отчет, като показанията за Главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Поради изгаснал уред на радиатора в кухнята топлинната енергия за отопление за сезон 2020/2021 г. е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. чл. т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлата вода в процесния период е била начислявана на база реален отчет., като са били съставени протоколи за Главен отчет и показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни 3 сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Отразено е, че разпределението е извършвано в съотвествие с нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 517,21 лева, от която 506,76 лв. за топлинна енергия и 10,45 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми за връщане и суми за доплащане в отделните процесни отоплителни сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 139,82 лв. върху непогасената топлинна енергия и 3,11 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 20.02.2021 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от 460,26 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 126,70 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 20.02.2021 г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 10,45 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 3,11 лв.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на наследодателя на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.