Решение № 1599 от 01.12.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………………… 2022г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА

СТАНЕВА при секретаря Оля Йорданова като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 608/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Титан Трейдинг“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.И.С. *** офис 3 против РА № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 270/10.12.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството е ангажирана отговорност за ДДС по чл.177 от ЗДДС, по фактури, издадени от „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД за данъчен период м.01.2017г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, по съображения подробно изложени в жалбата; неоснователни са доводите на приходната администрация, че отговорността по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС обхваща начислените лихви за забава, във връзка с несвоевременното погасяване на основното задължение; твърди, че отговорността на получателя по чл.177 от ЗДДС е ограничена само до ползвания данъчен кредит, но не и върху дължимите лихви; наличието на извършено разплащане по процесните фактури, в това число и на дължимия ДДС е достатъчно основание за получателя да приеме, че плаща правилно и точно задълженията си. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно приложения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321000042-020-001/06.01.2021г., изменена със ЗВР № Р-03000321000042-020-002/28.04.2021г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000321000042-092-001/15.07.2021г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях.

Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г., с който на „ Титан Трейдинг“ ЕООД за ревизирания данъчен период м.01.2017г. е ангажирана отговорността по чл.177 от ЗДДС.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 270/10.12.2021г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материално-правната законосъобразност на РА:

За да ангажират солидарна отговорност за жалбоподателя за лихви за непогасен ДДС, начислен по доставки, извършени от „ХЕРОС КОМЮНИКЕЙШЪН ХОЛДИНГ“ ЕООД, органите по приходи при ТД на НАП Варна са приели, че са налице обективните и субективните предпоставки, визирани в нормата на чл.177 от ЗДДС - регистрираното лице да е получател по облагаема доставка и да е осъществена облагаема доставка.

В хода на ревизията „Титан-Трейдинг" ЕООД е представил фактури за получени облагаеми доставки на стоки с доставчик „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД, подробно описани в таблица на стр.2 в обжалвания РА. Процесните фактури са издадени през м. 12.2016г., но са отразени от доставчика и получателя съответно в дневниците за продажби и покупки през м.01.2017г.

Разплащането между контрагентите е извършено по банков път. Всяка фактура е придружена от Приемо-предавателен протокол от 01.12.2016г. с описание на трасетата на подземните оптични канални мрежи на съответните райони или точно описание на оборудването/материалите по инвентарни номера, предвид което органът по приходите констатира, че са налице реално осъществени доставки по процесиите фактури, по които получател е жалбоподателя /л.24-120/.

Ревизиращият екип констатира, че представените от ревизираното дружество фактури отговарят на изискванията на чл.71 т. 1 от ЗДДС, което е условие за упражняване на данъчен кредит.

Констатирано е също, че по процесните фактури ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит за данъчен период м.01.2017г. Установено е, че са осъществени облагаеми доставки, по които доставчикът е издал фактури с посочен на отделен ред ДДС, който доставчикът е длъжен да внесе в бюджета.

Относно изпълнение на условието дължимият данък да не е внесен от доставчика, е установено следното:

Със СД за ДДС № 03002782463/14.02.2017г. за м. 01.2017г. „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД е декларирало резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 27 098.44лв./л.281/. формиран като разлика между: начисления за периода общо 28 501.80лв. ДДС. от който 27 716.67 лв. за извършените процесни доставки на стоки към „Титан-Трейдинг" ЕООД и 785.13 лв. за други доставки. От декларирания за периода ДДС за внасяне в размер на 27 098.44лв. е внесен общо 1 474.67лв. Разликата в размер на общо 25 623.77лв. е прихваната по реда на чл.129 от ДОПК с АПВ № П-

03000321155894-004-001/16.09.2021г. - след издаване на ревизионния доклад. Установено е, че към датата на издаване на обжалвания РА не са внесени дължимите лихви в размер на 12251.94лв. за издължения със забава ДДС за посочения данъчен период.

Относно изпълнение на условието - Получателят следва да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с невнесения данък.

„Титан-Трейдинг"

ЕООД като получател по доставки от „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД е отразило в своите счетоводни и ДДС регистри като доставки с право на пълен данъчен кредит процесните фактури за м.01.2017г. С Акт за прихващане или възстановяване №

П-ОЗОООЗ17051857-004-001/10.04.2017г. и Решение № П-

03000317060580-134-001/12.04.2017г. за поправка на Акт за прихващане или възстановяване, след прихващане на изискуеми задължения в размер на 965.44лв„ на „Титан-Трейдинг" ЕООД са възстановени 27 118.29лв.

/л. 150-154/

Констатирано е, че е налице връзка между невнесения данък и упражнения от ревизираното лице данъчен кредит - налице са облагаеми доставки между „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД и „Титан-Трейдинг" ЕООД през м. 12.2016г., отразени и от двамата контрагенти през данъчен период м. 01.2017г.

Относно изпълнение на условието - получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ат, 2 от ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че от учредяване на дружеството през 2008г., както и към 01.12.2016г. датата на издаване на процесните фактури, съдружници в „Титан-Трейдинг" ЕООД са Й. А. С., гр. Варна с размер на дяловото участие 3

500лв., представляващо 70 на сто от капитала на дружеството и „Херос Комюникейшън /Холдинг/" ЕООД, представявано от управител Й. А. С., с размер на дяловото участие 1 500 лв., представляващо 30 на сто от капитала на дружеството. От учредяване на „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД през 1994г. едноличен собственик на капитала и управител е Й. А. С.. Констатирано е, че същият е управляващ и представляващ на „Титан-Трейдинг" ЕООД.

С

Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.12.2016г. „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД, представлявано от Й.

А. С., прехвърля на И. А. С. собствеността върху 15 дружествени дяла от „Титан- Трейдинг" ЕООД.

Предвид гореизложените факти, ревизиращият екип констатира, че „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД и

„Титан-Трейдинг" ЕООД са свръзани липа по смисъла на §1. т. 3, букви „г“, „д" и „е" от ДОПК. Към 01.12.2016г„ датата на издаване на процесните фактури от „Херос

Комюникейшън Холдинг” ЕООД на „Титан-Трейдинг" ЕООД. Й. А. С., който практически еднолично е управлявал, осъществявал и контролират дейността и счетоводството на двете свързани дружества е действал недобросъвестно като е знаел, че дължимият ДДС по декларираните от контролираното от него „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД доставки и дължимите във връзка с това лихви за забава, няма да бъдат внесени в приход на бюджета.

Поради това с оспорения РА на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за лихви за забава за ДДС, начислен по доставки, извършени от „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД за данъчен период м.01.2017г.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата; неоснователни са доводите на приходната администрация, че отговорността по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС обхваща начислените лихви за забава, във връзка с несвоевременното погасяване на основното задължение; твърди, че отговорността на получателя по чл.177 от ЗДДС е ограничена само до ползвания данъчен кредит, но не и върху дължимите лихви; наличието на извършено разплащане по процесните фактури, в това число и на дължимия ДДС е достатъчно основание за получателя да приеме, че плаща правилно и точно задълженията си.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС е предвидена по отношение на регистрирани лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Субектът на тази отговорност е различен от обичайния случай, който предвижда кои са лицата - платци на данъка.

Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 4/10.05.2022г. постановено по т. д. № 2/2020г.:

"Регистрираните лица по чл. 177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл. 16, ал. 1 от ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019г., според което с ревизионния акт по чл. 177 от ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл.14, т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им.

Нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС не е специална по отношение на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, тъй като урежда основанията, при които възниква отговорността, част от които е наличието на дължим и невнесен данък от доставчика. Обхватът на отговорността е определен в нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.

Съобразявайки мотивите на ТР, настоящият състав намира, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Тези разпоредби са в съответствие с чл. 177 от ЗДДС, предвиждащ особена солидарна отговорност на получателя на доставката за невнасянето на ДДС от неговия доставчик. След като доставчикът е изпаднал в забава, той е задължен и за лихвите, което води и до солидарната отговорност и на получателя по чл. 177 от ЗДДС не само за главницата, но и за закъснителните лихви.