Решение № 13 от 30.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело №

20254100900100 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е дългогодишен член на дружинката в с. П. към ответното ЛРД „Ч.“ и че е бил делегат на проведеното на 15.05.2025г. ОС на последното. Изтъква, че съгласно т. 5 и т. 6 от дневния ред на ОС, на него е следвало да се извърши избор на УС и на председател на сдружението.

Уточнява, че съгласно чл. 36 ал. 6 т.3 от Устава, обявен в ТР на 03.06.2024г., този избор се извършва от делегатите на отделните дружинки в ответното сдружение, както и че на ОС на 15.05.2025г. делегатите от ЛРД с. Д., ЛРД с. К., ЛРД с. Г., ЛРД с. Я., ЛРД с. Д. и ЛРД с. В. са били едновременно и кандидати за членове на УС, поради което гласувайки за себе си, същите са се намирали в конфликт на интереси. Отделно от това ищецът посочва, че на процесното ОС е гласуван анблок УС от 13 лица, като шест от неговите членове са избрани в нарушения на чл. 30 ал. 2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица били членове два последователни мандата. В тази връзка ищецът уточнява, че в нарушение на тази забрана като членовете на УС са избрани С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М., които до този момент са били такива два или повече последователни мандата. На следващо място ищецът посочва, че съгласно чл. 28 т. 3 и чл. 33 ал. 3 от Устава с решение на ОС за председател на УС се избира лице от неговия състав, като едно лице не може да бъде избрано за председател за повече от два последователни мандата. В тази връзка изтъква, че избраният на оспореното ОС за 1 председател на УС И.Н. И., макар и до момента да няма два последователни мандата като председател, не може да бъде член на УС, тъй като е имал повече от два мандата като такъв в нарушение на чл. 30 ал. 2 УС. По изложените съображения ищецът отправя искане за отмяна изцяло на решението по т. 5 от протокола на проведеното на 15.05.2025г. ОС на ответното сдружение за избор на УС, а в условията на евентуалност само по отношение избора на лицата С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М., като противоречащ на чл. 30 ал. 2 от Устава, както и за отмяна на решението по т. 6 от протокола на оспореното ОС за избор на И. Н. И. за председател на УС като уставнонезаконосъбразно, поради нарушение чл. 28 т. 3 вр. чл. 30 ал. 2 от Устава.

Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът е член на сдружението и че на 15.05.2025г. е проведено ОС, на което са взети оспорените от него решения. Възразява да е налице нарушение на устава на сдружението при избора на членове на УС, тъй като този устав е приет и е в сила от 10.05.2024г., поради което действа занапред, вкл. и по отношение на въведена в чл. 30 ал. 2 забрана членовете на УС да не се избират за повече от два последователни мандата. Допълва, че никой от новоизбраните членове на УС не нарушава тази забрана, а обстоятелството, че някои от тях са били в УС в предходни години е без значение, тъй като на разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от Устава не е предадено обратно действие. Уточнява, че последното е изключение и следва да е приета изрична разпоредба в тази насока. В тази връзка се счита, че доколкото в случая няма такава разпоредба в Устава от 10.05.2024г., избора на членове на УС и на председател на УС, взети с оспорените решения не е опорочен и в нарушение на сочените от ищеца правила на устава. С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от представените от ищеца доказателства – членска карта и удостоверение по чл. 59 ППЗЛОД се установява, че същият е член на ловната дружинка в с. П., общ. Габрово и като такъв е член и на ответното сдружение – СЛРД „Ч.“ гр. Габрово /списък на членовете актуален към 09.01.2025г./. Липсва спор между страните, че ищецът е бил избран за делегат от ловната си дружника за участие в ОС на ответното сдружение, свикано за 15.05.2025г. /списък на делегатите – лист 29-30/.

От представения протокол от проведеното на 15.05.2025г. ОС на ответника се установява, че то е свикано от УС на сдружението по предварително обявен дневен ред от 15 точки, между които и оспорените от ищеца - т. 5 за избор на УС и т. 6 за избор на председател на УС. Съгласно отразеното в протокола на ОС са присъствали 36 делегати /лист 2 от него/, които по т. 5 от дневния ред са взели единодушно решение да изберат за членове на УС предложените от всяка ловна дружника към 2 сдружението нейни членове, съгласно чл. 30 ал. 5 от Устава. В тази връзка за членове на УС на сдружението с оспореното решение са избрани Г. М., Й. Й., И.Н. И., Д. Х. М.

Х, Ц Ц, П П, Ж Ж, В В, Х К, В М, С.Т. и А С. С оспореното решение по т. 6 измежду тези лица ОС при тайно гласуване с 18 гласа „ЗА“ е избрало за председател на УС и представляващ сдружението И И.. За другия кандидат Ж Ж са гласували 17 от делегатите.

От представените от ищеца удостоверение за актуално състояние на ответника към 31.12.2017г. и решения от 21.10.2008г., от 09.02.2010г., от 15.07.2011г., 23.11.2015г. и от 02.06.2017г. по фирмено дело № 162/1999г. на ОС - Габрово, както и от вписванията му по партидата в ТРРЮЛНЦ, който по арг. от чл. 23 ал. 6 ЗЮЛНЦ не се нуждаят от нарочно доказване, се установява, че избраните от ОС на 15.05.2025г. за членове на УС С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. към него момент вече са били такива в най – малко два последователни мандата, доколкото са били избирани за членове на УС през 2017г. и през 2021г.

От представения от ответника устав на сдружението в редакцията му към 19.04.2019г. и към 15.05.2025г. се установява, а и това не е спорно по делото, че забраната членовете на УС да се избират за не повече от два последователни мандата е въведена с решение на ОС от 10.05.2024г., като до този момент е липсвало подобно ограничение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ е процесуално допустим, като подаден в законоустановения едномесечен прекулизвен срок, считано от датата на провеждане на оспореното ОС /15.05.2025г./, от лице, което е активно легитимирано да стори това, доколкото е член на ответното сдружение.

Съгласно чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на ОС на сдружението подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид въведения преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решенията на ОС /чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ/, предмет на настоящото производство са само онези нарушения на закона и/или на устава, които ищецът изрично е въвел с исковата си молба. Следователно при предявен иск с правно основание чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ извършваната от съда проверка за законосъобразност на оспорените решения се разпростира до съответствието им със закона и устава само по наведените от ищеца основания за отмяна с исковата му молба. Въведените от последния оплаквания след този момент респ. след изтичането на преклузивния срок по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ е недопустимо да се разглеждат като основания за отмяна на оспорените решения. В тази връзка извън предмета на делото остават наведените от 3 ищеца едва в първото по делото заседание основания за незаконосъобразност и противоуставност на процесните решения, поради липсата на писмено уведомяване на делегатите за дневния ред, мястото, часа и по кой свиква ОС, както и поради липсата на кворум, тъй като на ОС са присъствали по – малко от 50 % от членовете му.

В случая с исковата молба ищецът е въвел по същество две оплаквания за незаконосъобразност и противоуставност на оспореното решение за избор на членове на УС – първото, че делегатите от ЛРД с. Д., ЛРД с. К., ЛРД с. Г., ЛРД с. Я., ЛРД с. Д. и ЛРД с. В. са били едновременно и кандидати за членове на УС, поради което гласувайки за себе си, същите са се намирали в конфликт на интереси и второто, че шест от членовете на УС, които се състои от 13 лица, са избрани в нарушения на чл.

30 ал. 2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица били членове два последователни мандата.

По отношение на първото твърдяно нарушение следва да се има предвид, че по правило за конфликт на интереси говорим, при лица заемащи публична длъжност, които имат частен интерес във връзка с облага от материален или нематериален характер по повод изпълнение на службата /чл. 70 – 72 ЗПК/. Безспорно в случая ответното сдружение като ЮЛ с нестопанска цел е частен субект на правото и неговите членове, вкл. тези на УС не изпълняват публична длъжност, за да води посоченото от ищеца тяхното поведение до конфликт на интереси и да съставлява основание за отмяна на оспореното от него решение по т. 5 от дневния ред. За да опорочава това решение, твърдяното от ищеца поведение на делегатите на ОС следва да съставлява нарушение на законова забрана или въведено с устава ограничение.

Понастоящем нито в общия закон – ЗЮЛНЦ, нито в специалния – ЗЛОД съществува забрана за делегатите на ОС на сдружението да са кандидати за членове на УС респ. да участват в гласуването на своите кандидатурите. Подобна забрана не е въведена и в устава на ответника. Изискванията към членовете на УС са посочени в чл. 30 ал. 4 от устава, а изискванията към делегатите на ОС и начина на вземане на решения са уредени в чл. 27 и чл. 29 от него, но в тези разпоредби липса забрана делегатите, които са предложени за членове на УС да не могат да гласуват за себе си. Липсата на подобно законово и/или уставно ограничение сочи, че твърдяното от ищеца поведение на 6 от делегатите на ловните дружинки не е незаконосъобразно или противоуставно, поради което не съставлява основание за отмяна на атакуваното решение по т. 5 от дневния ред.

По отношение на второто твърдяно нарушение при вземане на решението по т. 5 от дневния ред безспорно се установи по делото, че посочените от ищеца в исковата му молба лица - С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. при избора им за членове на УС на проведеното на 15.05.2025г. ОС на сдружението, вече са били такива поне два последователни мандата, доколкото са били избирани за негови членове през 2017г. и 4 през 2021г. Следователно оспорения им от ищеца избор е за техен трети последователен мандат, а съгласно чл. 30 ал. 2 от устава членовете на УС не се избират за повече от два последователни мандата. Това ограничение е въведено с изменение на чл. 30 ал. 2 от устава, прието на ОС на сдружението, проведено на 10.05.2024г. По общото правило това изменение има действие занапред и към момента вземане на оспореното решение по т. 5 клаузата на чл. 30 ал. 2 се е прилагала с промененото й съдържание.

По делото са спорни последиците на тази клауза, с оглед на измененото й съдържание, като ищецът счита, че въведената забрана за повече от два последователни мандата е приложима към оспорения избор на членове на УС, тъй като е действаща част от устава, а ответникът възразява, че доколкото на същата не е предадено обратно действие, тя е неприложима към избраните за членове на УС лица, дори да са участвали в управителния орган в два или повече последователни мандата преди изменението й.

При разрешаването на този спорен въпрос настоящият състав на ВТОС съобрази, че уставът е особена гражданскоправна сделка с многостранен характер, тъй като волеизявленията на учредителите, които го приемат, съвпадат по съдържание и са насочени към постигане на една обща цел – образуване на сдружение като форма на юридическо лице с нестопанска цел. Уставът като многостранен договор има организационен характер и с приемането му от общото събрание се превръща в устройствен правилник на сдружението. Уставът има силата на закон за членовете на сдружението и всички негови клаузи има задължителен характер. Те уреждат отношенията вътре в сдружението от момента на приемането им и имат действие занапред. Последващото изменение на клаузите на устава същото действа занапред, освен ако по волята на членовете на сдружението по изключение има ретроактивно приложение. Принципът на договорната автономия допуска да бъде придадено обратно действие на конкретна уговорка, стига това да е общата воля на страните.