Решение № 7869 от 17.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7869

Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700330 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на вр.чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. П. Д., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.А. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0436-000017/28.01.2026г. на Началник Сектор към ОДМВР-Варна, Второ РУ – Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП – за това, че на 28.01.2026г. около 09:39 часа в гр.Варна, по [улица], посока бул.Осми приморски полк, управлява собствен лек автомобил БМВ И И3 с рег.№ [рег. номер], след като е изгубил правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки – неправоспособен водач, установено с АУАН Серия GA № 4364893/28.01.2026г., му е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.01.2026г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната ЗППАМ е издадена в нарушение на чл.146, т.4 АПК и при липса на мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да наложи принудителната мярка. Твърди, че не е имал представа, че са му отнети всички контролни точки и не му е известно спрямо него да е издавана ЗППАМ по чл.171, т.4 ЗДвП. Твърди, че ЗППАМ не е надлежно мотивирана, не съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК и се явява издадена в нарушение на изискванията за форма – отменително основание по чл.146, т.2 АПК. В тази връзка сочи, че е недопустимо като мотиви за издаване на акта да се приемат мотивите на административнонаказващият орган, доколкото се касае за различни актове, издавани в различни производства и подлежащи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С молба С.д. № 4513/05.03.2026г. адв.Д. навежда подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, които систематизирани са следните: нарушени са изискванията за мотивиране по чл.59, ал.2, т.4 АПК като в заповедта не е посочен влезлия в сила акт, с който П. Д. е лишен от правоуправление; от друга страна това обстоятелство не е условие от хипотезата на чл.171, т.2а ЗДвП, т.к. тази ПАМ е мярка на принуда за собствениците на МПС, които са допуснали или предоставили управлението на собственото си МПС на лице без свидетелство за правоуправление по чл.162, ал.1 ЗДвП, а П. Д. е собственик на управлявания от него на 28.01.2026г. лек автомобил; основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е недоказано, т.к. по преписката липсва справка на коя точно дата е иззето от Сектор „ПП“ СУМПС на Д.; твърди се и нарушение на принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 АПК, вкл. поради това че прилагането на обжалваната ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на преследваната от закона цел, поради липсата на доказано по надлежния ред противоправно поведение; издаването на НП въз основа на съставения АУАН № 4364983/28.01.2026г. е неоспоримо доказателство за провеждането на паралелно административнонаказателно производство и ангажиране на неговата отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав; национална правна уредба, която допуска кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи задължения, е несъвместима с правото на ЕС; никой, дори ръководството на МВР не знае точно на кой сайт правоспособните водачи могат да извършват справки дали притежават контролни точки и колко точно контролни точки им остават; в тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са установени с предвиденото в закона доказателствено средство – влязла в законна сила ЗППАМ срещу П. Д., с която същият да е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната ЗППАМ и претендира присъждане на разноски. В случай че жалбата бъде отхвърлена, моли на ответника да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, т.к. по арг. от чл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждение за предоставена правна помощ имат право да получават само адвокати.

Ответната страна – Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 02 Варна, чрез юрк.Г., оспорва жалбата. Счита, че в случая са били налице всички материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Справка „Картон на водача“ /л.32/ и Справка за нарушител/водач /стр.11 от пр./, на 12.06.2020г. на жалбоподателя П. П. Д. е издадено СУМПС [номер], валидно до 12.06.2030г. Към 27.02.2025г. Д. е разполагал с 39 контролни точки, в който смисъл е и отговора от началника на РУ 02 при ОДМВР – Варна със С.д. № 3189–17.0.2026г. /л.29/.

С НП № 24-4332-033665/24.02.2025г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР /л.70/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.2 ЗДвП, на П. П. Д. е наложена глоба, в размер на 600,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № I3-2539/17.12.2012г. са отнети 26 контролни точки. Отбелязано е, че към 24.02.2025г. водачът има 39 к.т. Видно от разписката към НП, същото е връчено на 24.12.2025г. в 01:19 часа. Извършено е и отбелязване, че НП е влязло в сила на 08.01.2026г.

С НП № 25-0819-001143/02.04.2025г. на началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ /л.67/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 ЗДвП, на П. П. Д. е наложена глоба, в размер на 800,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № I3-2539/17.12.2012г. са отнети 26 контролни точки. Отбелязано е, че към 02.04.2025г. водачът има 39 к.т. Видно от разписката към НП, същото е връчено на 24.12.2025г. в 01:22 часа. Извършено е и отбелязване, че НП е влязло в сила на 08.01.2026г.

С НП № 25-1204-000947/01.07.2025г. на началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София /л.94/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, на П. П. Д. е наложена глоба, в размер на 600,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № I3-2539/17.12.2012г. са отнети 26 контролни точки. Отбелязано е, че към 01.07.2025г. водачът има 39 к.т. Видно от разписката към НП, същото е връчено на 24.12.2025г. в 01:24 часа. Извършено е и отбелязване, че НП е влязло в сила на 08.01.2026г.

Въз основа на влезлите в сила на 08.01.2025г. НП № 24-4332-033665/24.02.2025г., НП № 25-0819-001143/02.04.2025г. и НП № 25-1204-000947/01.07.2025г., в Справка „Картон на водача“ и Справка за нарушител/водач е отразено, че Д. има „0“ контролни точки. В раздел „ЗППАМ“ на двете справки е отразена само обжалваната в настоящото производство Заповед № 26-0436-000017/28.01.2026г. За издаденото на Д. СУМПС [номер] е отразено, че е отнето и със статус в АНД – невалиден, на основание АУАН серия GA № 4364893/28.01.2026г.

АУАН серия GA № 4364893/28.01.2026г. е съставен на П. П. Д. за нарушение на чл.150 ЗДвП, като е установено, че на посочената дата – 28.01.2026г., Д. е управлявал собствения си лек автомобил – БМВ I3 с рег.№ [рег. номер] след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 ЗДвП поради отнети контролни точки – обстоятелство, установено след справка РСОД. В АУАН е отразено, че са иззети: СУМПС [номер], СРМПС № ****и 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер].

За установеното с АУАН серия GA № 4364893/28.01.2026г. нарушение на чл.150 ЗДвП, на 28.01.2026г., началникът на сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, съставил срещу Д. и Заповед № 26-0436-000017, с която на основание чл.171, т.2а, буква а) ЗДвП му наложил принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.01.2026г. ЗППАМ е връчена на Д. на 30.01.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без допуснати в производството особено съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна, и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията на настоящия състав са следните:

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з.7399/04.09.2025г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на основание чл.172, ал.1 ЗДвП и във връзка с т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които и тези по т.2.4 – началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Варна, за нарушенията на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ на ОДМВР – Варна. От изложеното следва, че издателят на ЗППАМ е материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП.

Противно на доводите в жалбата, в обжалваната заповед са изложени обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК.

В заповедта са изложени всички относими към субективната и обективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на П. П. Д., в качеството му на собственик на ППС с рег. № [рег. номер] за извършено от него нарушение на чл.150 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 4364893/28.01.2026г. – управление на ППС след изгубване на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Видно от АУАН Серия GA № 4364893/28.01.2026г., на 28.01.2026г., около 09:39 часа в гр.Варна, по [улица] посока бул.****, П. П. Д. е управлявал собствения си л.а. БМВ I3 с рег.№ [рег. номер], след като е изгубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.

Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 (чл.150 ЗДвП).

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.