Решение № 3979 от 01.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8095/2024
- Вид
- Решение № 3979
- Подписан
- 01.03.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 3979 гр. С., 01.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110108095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба„Т. С.“ ЕАД срещу Е. П. Г., с която са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати на дружеството следните суми – 483,66 € – цена за доставена за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл.
109, вх. 4, ет. 7, ап. 20 (аб. № 191377), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –13.02.2024 г., до окончателното плащане; 90,99 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 19.01.2024 г.; 13,22 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец сдекември 2020 г. – месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателното плащане, и 3,26 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.02.2021 г. – 19.01.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се 1 доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т. с.“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата – Е. П. Г., чрез особения представител адв. Р. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. По отношение на претенцията за дялово разпределение се поддържа, че е недопустима, защото се претендират пред съд чужди права.
Поддържа се, че не са представени ответникът да е собственик на процесния недвижим имот или да е дал съгласие да заплаща доставената до него енергия.
Оспорва се и доставката на топлинна енергия, като се сочи, че се цели тя да се докаже само с частни документи, които нямат такава сила, а не е ясно дали счетоводството на ищеца е редовно водено. Поддържа се, че представените изравнителни фактури не са издадени от лица, които имат това право, както и че в тях има противоречия относно размера на задълженията във връзка с извършени приспадания. Прави се възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Оспорват се като неравноправни и поради това – нищожни, клаузите за определяне на падеж на задълженията по общите условия на ищеца, и поради това се иска отхвърляне на исковете за лихви. Иска се отхвърляне на всички искове.
Третото лице – помагач на ищеца – „Д.“ ООД, не взема ст.ище по иска.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за уст.ена следната фактическа обст.ка:
Съгласно представено на лист 10 от делото вписано саморъчно завещание, както и договор за продажба на държавен имот от 17.11.1983 г. (на лист 125 – 126) ответницата е собственица на описания в исковата молба недвижим имот, като тя е декларирала получаването на цялата собственост и с данъчна декларация, с която изрично заявява, че е едноличен собствени (на лист 118 от делото).
Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 15.12.2025 г. (на лист 149), а в писмен вид – представено на лист 136 – 142 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.
200, ал. 3, изр. второ ГПК, ответницата е платила на ищеца преди завеждане на иска 249,55 лева, което съдът приема и за извънсъдебно признание за ползване на енергия съгласно чл. 175 ГПК.
Съгласно представен на лист 16 от делото договор за услуга „дялово разпределение“, сключен между представител на етажните собственици и третото лице – помагач по делото, за сградна инсталация ще се отделят 10 % 2 от разходите на сградата. Протокол за приемане на товма решение има на лист 18, като в него е поставен подпис за наследодателя на ответницата по представеното саморъчно завещание.
На лист 94 от делото е представен протокол за невъзможен достъп на инкасатора от 13.05.2022 г. и 19.05.2022 г.
Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 15.12.2025 г. (на лист 149), а в писмен вид – представено на лист 132 – 134 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.
200, ал. 3, изр. второ ГПК, задълженията (съответстват и на изравнителните сметки на лист 160 – 161) са за 473,93 лева за отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г., и 763,06 лева – за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. Изчислението е на база действаща нормативна уредба, като за сградна инсталация са отчислени съответно за първия сезон по-горе 28,30 %, а за втория – 28,6 %.
По изравнителна сметка за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. (на лист 160 от делото) за дялово разпределение при процент 28,30 % са отчислени 1177,836 кВтч, което дава общо потребление от 4926,011 кВтч, за които се дължат 394,97 лева без ДДС, или 473,93 лева с ДДС. При стойност за топлинна енергия 10 %, т.е. 35,33 % от начисленото количество, това перо от потреблението става 628,109 кВтч, което дава общо потребление 4376,285 кВтч, или 88,84 % от начислените, или цената следва да стане 88,84 % от определените 473,93 лева с ДДС, или 421,06 лева с ДДС.
По изравнителна сметка за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. (на лист 161 от делото) за дялово разпределение при процент 28,60 % са отчислени 1353,881 кВтч, което дава общо потребление от 6608,717 кВтч, за които се дължат 635,88 лева без ДДС, или 763,06 лева с ДДС. При стойност за топлинна енергия 10 %, т.е. 34,97 % от начисленото количество, това перо от потреблението става 473,450 к Втч, което дава общо потребление 5728,286 кВтч, или 86,68 % от начислените, или цената следва да стане 86,68 % от определените 763,06 лева с ДДС, или 661,42 лева с ДДС.
Съгласно служебно известните на съда от десетки предходни дела (и представени на лист 40 от делото) чл. 33, ал. 1 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и изравнителна сметка в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а законна лихва се начислява само за задълженията по изравнителна сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 цената на услугата „дялово разпределение“, макар и извършвана от трети лица, се заплаща на ищеца, които им прехвърля средствата. В чл. 36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Т. С. ЕАД, съгласувано с 3 търговците, които извършват тази услуга.
Въз основа на така уст.ените факти съдът намира следното от правна страна:
Уст.и се, че ответницата е собственица на процесния имот, като с частичните си плащания на сметките по делото е потвърдила, че е абонат на ищеца, , с което са уст.ени договорни отношения, за които при неизпълнение се дължи реално плащане съгласно чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, при регулирана цена на енергията.
Искът за цена на топлинна енергия съдът уважава при преизчисляване на дадените от вещото лице данни, тъй като съгласно Съда на Е. съюз – по Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 Ш., методиката за отчисляване на разходи за сградна инсталация по Наредбите за топлоснабдяването противоречи на правото на Съюза. Поради това съдът следва да приложи правилата по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“, подбуква „гг“ от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, като зачете волята на етажните собственици, отразена към 2002 г., която съгласно наредбата има значение от 2020 г. (преди това действието на избора е било блокирано от отмяната по нормативен път на възможността общото събрание само да определя дял на енергия за отопление на общите части, като по аналогия следва да се приложат аргументите на Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС за действието на правните забрани към сделките), като не е поставено изискване в наредбата от 2020 г. да се взема ново решение след нейното приемане, поради което следва да се приеме, че старото решение запазва значението си, временно прекратено поради действалата в периода преди това нормативна уредба. При това следва да се приеме, че разходите за подгряване на сградната инсталация са 10 % съгласно решението от 2002 г. и съдът по чл.
162 ГПК да преизчисли потреблението.
Това е направено в частта относно фактите, като задълженията за двата сезона стават съответно 421,06 лева с ДДС и 661,42 лева с ДДС, от които следва да се извадят платените според счетоводната експертиза 249,55 лева, и остават за плащане 832,93 лева, или 425,87 €. За последната сума искат за цена на топлинна енергия следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 483,66 €.
Не се уст.яват неравноправни клаузи в общите условия относно доставената топлинна енергия – задължението за плащането е уредено в закон, цената е регулирана, а методите за изчисляване са по подзаконов нормативен акт. Евентуална неравноправност може да има само относно лихвите.
Исковете за лихва за забава преди датата на сезиране на съда по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се отхвърлят, тъй като забавата настъпва по чл. 84, ал. 1 ЗЗД от срока за плащане, а съгласно общите условия на ищеца падежът на изравнителните фактури е 45-ия ден след края на периода, за който се отнасят, т.е. 15 юни, а двете фактури по делото са издадени на 31 юли, т.е. към посочения от ищеца в общите условия падеж ответникът не е имало как да знае какво дължи, поради което съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД изпада в забава след покана, а такава до 4 завеждане на делото в съда няма. За дяловото разпределение пък въобще няма уговорен падеж.
Искът за цена на дялово разпределение се уважава за уговорената от етажните собственици цена от 4,20 лева на година, или за 8,40 лева, т.е. 4,29 € тъй като не може да се променят едностранно уговорени цени, без потребителят да е запознат – чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. За разликата до 13,22 € искът се отхвърля.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът пропорционално на уважената част от исковете (487,95 € от 591,13 €, или 82,55 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (17,45 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Доказаните разноски на ищеца са в размер на 50 лева – държавна такса;
1050 лева – депозити за вещи лица; 350 лева – депозит за особен представител, като съдът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да определи и 210 лева юрисконсултско възнаграждение, или от признати разноски общо 1660 лева следва да се присъдят на ответника пропорционално 1370,33 лева, или 700,64 €.