Решение № 314 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно наказателно дело № 20253100601152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 59889/03.07.2025 г. на адв. Д., в качеството му на защитник на С. В. В., ЕГН **********, срещу определение № 3209/25.06.2025 г., постановено по НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС, с което съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността на управляваното от осъдения С. В. МПС – ****** марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е осъдил С. В. да заплати сума в размер на 2229,80 лв. в полза на Държавата.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Поддържа се, че е налице противоконституционност на приложимата норма на чл. 343б, ал. 5 НК, както и че същата противоречи на правото на Европейския съюз.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание 1 представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със споразумение, одобрено в съдебно заседание от 25.06.2025 г. по НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС, С. В. В. се е признал за виновен за това, че на 07.04.2025 г., в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – ****** „Фолксваген Голф", с peг. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,54 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 311/07.04.2025 г. от Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, поради което и на основание чл.

343б, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.

1 НК, е отложено с изпитателен срок от три години, както и на основание чл.

343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.06.2025г., на основание чл. 343б, ал. 5 НК, първоинстанционният съд е присъдил в полза на Държавата равностойността на управляваното от осъдения С. В. МПС – ****** марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е осъдил С. В. да заплати сума в размер на 2229,80 лв. в полза на Държавата.

На л. 11 от ДП № 437/2025 г. по описа на II РУ Варна е приложено свидетелство за регистрация част I на процесния а., от което е видно, че негов собственик е Н. В. В., ЕГН **********. На л. 52 от досъдебното производство е приложена справка от централната база на КАТ, от която е видно, че въз основа на заявление за промяна на регистрацията от 20.09.2022 г. лицето Н. В. е вписано като собственик на лекия а., а като дата на придобиване на 2 превозното средство е посочена 12.09.2022 г. Към датата на деянието – 07.04.2025 г., собственик на а.а е бил Н. В..

От приложената по досъдебното производство съдебнооценителна експертиза на л. 26 – л. 29 се установява, че стойността на процесния ****** е в размер на 2229,80 лв.

Съобразявайки изложеното, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

В чл. 343б, ал. 5 НК е предвидено, че в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му. Тази разпоредба е специална и доразвива регламентираното в чл. 53 НК, като предвижда, че за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, освен отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението, се присъжда неговата равностойност, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Тази последица е вид принудителна мярка по чл. 53 от НК и като такава същата не представлява наказание по смисъла на НК. Нормата е императивна и е обусловена от наличието на извършено престъпление по съставите на чл.

343б, ал. 1 – 4 НК.

По оплакването на жалбоподателя за противоконституционност на разпоредбата.

Пред Конституционния съд на Република България е образувано КД № 15/2024 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 5 и на чл. 343, ал. 5 – в цялост; на чл. 281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост“ и на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“ – всички от Наказателния кодекс на Република България (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. ДВ, бр.

49 от 2025 г.; НК; оспорените разпоредби обн. ДВ, бр. 67 от 2023 г.).

С Решение № 8, постановено на 17.07.2025 г., конституционният съд е 3 отхвърлил искането за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимна цел (опазване на живота и здравето на гражданите) и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления права. Застъпено е становището, че не може да се приеме, че разпоредбата е в непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват границите, охраняващи принципите на законност и на правна сигурност (чл. 4, ал. 1) и се засягат по недопустим начин основните права на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Конституционният съд приема, че с отнемането в полза на Държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата равностойност, се провежда конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона, както и че по този начин „третира еднаквите еднакво“. Намира, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.

По оплакването на жалбоподателя за противоречие на разпоредбата с правото на Европейския съюз.

В чл. 52 ХОПЕС е регламентирано, че всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Правото на собственост не е безусловно. То може да бъде ограничавано със закон, когато с него се преследва легитимна цел, като следва да е налице справедлив баланс между обществения интерес и правото на индивида – в този смисъл е Решение № 12/30.09.2021 г., постановено по КД № 10/2021 г. на КС. С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК законодателят преследва легитимна 4 цел – опазване на живота и здравето на гражданите. По този повод законодателят е предвидил засилена наказателна отговорност за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, които засягат особено важни обществени отношения, чиято цел е защитата на безопасността, живота и здравето на гражданите при движението им по пътищата.

Съдът намира, че са били налице предпоставките за прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК – одобрено от съда споразумение, с което осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК (на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда); установено е, че моторното превозно средство, предмет на престъплението – ****** марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******, към датата на деянието не е било собственост на дееца, поради което е присъдена неговата равностойност, определена съгласно изготвена по делото съдебнооценителна експертиза.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3209/25.06.2025 г., постановено по НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5