Протокол № 400 от 21.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 400 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Вера Ив. Иванова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Иван Г. Даскалов

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600418 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:14 часа се явиха:

Обвиняемият Ф. Н. А. се явява лично и с адв. Й. Д. и адв. К. Д..

За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Й.Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата. Нямаме искания за отводи.

Представям и моля да приемете, във връзка с твърденията на защитата в заседанието пред окръжния съд, че по време на обаждането си по телефон 112 обвиняемият е заявил, че иска съдействие, тъй като някаква жена проституира там в жилището, ви представям и моля да приемете кореспонденция между прокуратурата и разследващия, придружена от протокол за оглед на веществени доказателства, върху който всъщност е свален разговорът от 1 диска от 112. Колегите са запознати.

Адв. Й.Д.: Нямаме отводи. Да се приеме доказателството.

Адв. К.Д.: Нямаме отводи. Да се приеме доказателството.

Обвиняемият А.: Поддържам жалбата. Нямам възражения този състав на съда да гледа делото. Да се приеме доказателството.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ОГЛАСЯВА представените от Апелативна прокуратура писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.

Адв. Й.Д.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.

Адв. К.Д.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.

Обвиняемият А.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Й.Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на моя доверител, като приемете, че протоколното определение на първоинстанционния съд по отношение искането за мярката за неотклонение да бъде променена в по-лека, е неправилно и незаконосъобразно и да наложите по-лека мярка, по съображения, които сме изложили пред първата инстанция и които са много подробни. В настоящото производство само няколко изречения кажа във връзка с мотивите на първоинстанционния съд.

Вие ще видите, уважаеми господин съдия, че първоинстанционният съд приема важно обстоятелство, което може да се отрази върху вашето становище, с оглед евентуалната промяна на мярката за неотклонение, а именно че обвинението по чл. 253 НК не е обосновано и няма достатъчно данни, няма достатъчно доказателства, които да водят до извода, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление. Това е така, защото, както сочи и в мотивите си този съд, още при вземане на мярката за неотклонение съдилищата и в двете инстанции са дали указания, че липсва конкретизация на това обвинение и следва да се конкретизира в какво точно се изразява и с какво имущество тези обвинения за пране на пари. В тази насока ще кажа едно - това даже не конкретизирано, не е обвинение, изписан е единствено текстът на наказателния закон, без някъде да има конкретизация по отношение на обвинението.

Второто обстоятелство - ние твърдим, че няма користна цел във всички случаи. Ние твърдим, че няма достатъчно данни за престъплението по чл. 155 2

НК, но и единият от доводите ни е, че няма користна цел, защото от показанията на всички свидетели се вижда, че те наемат апартамента, както се наема апартамент в хотел или по принципа на букинк. Те не са контактували с него, той не ги е изпращал, наемали са ги по интернет, без да го познават. Той е определял цената на базата на ползване на помещението – т.е. на апартаментите, както се определят по закон и както е пазарният механизъм.

Пазарната цена е такава, каквато той е вземал за пренощуване. Никаква печалба няма от това кой с какво, с каква цел е влизал и с какво се занимава в тези жилища, няма умисъл за това. В тази насока съдът е казал, че дори да няма користна цел, се отива на по-леко обвинение по чл. 155 ал. 2, но вие знаете, че този текст предвижда наказание до 5 години, което не е тежко по смисъла на НК. И като се има предвид че нашият доверител е с чисто съдебно минало и по всички изложени съображения пред първата инстанция, намирам, че една по-лека мярка за неотклонение напълно ще обслужва това производство, още повече че вие се убеждавате, че той е съдействал изцяло на органите на досъдебното производство да бъде изяснена обективната истина.

И едно изречение само за представените доказателства – те потвърждават това, което ние твърдим, че той се е обадил и когато са дошли полицейските служители е информирал, че тази жена, която е изпочупила неговото имущество, е проституирала и не са вземани никакви мерки от съответните органи.

По тези съображения мисля, че жалбата е основателна и ще моля да наложите по-лека мярка за неотклонение. В този смисъл моля да се произнесете.

Адв. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло към изложените доводи на колегата. Моля да отмените определението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Считам, че към настоящия момент вече повече от три месеца по-късно от първото разглеждане на мярката за неотклонение няма надграждане по доказателствените събирания на обвинителната теза. Няма да повтарям казаното от колегата, съвсем накратко ще маркирам:

За да е налице съставът по чл. 155 ал. 3 НК, предоставяне на въпросното помещение с цел извършване на полови сношения, т.е. за създаване на условия за разврат, би следвало да се случи при положение че тази цел действително е налице. Не говоря за користната цел, а целта тези помещения да бъдат давани на лица, за да извършват в тях полови сношения.

Клиентът ми се е занимавал с абсолютно законна дейност, предоставяйки под наем няколко апартаменти, които преди това той е наел под наем. Взимал е единствено наемната цена, след като тя му е плащана основно през Изипей от наемателите, като не е получавал никакви други облаги, вкл. и най-важното той е нямал никакви уговорки. Оставям настрана въпроса знаел ли е, че някои от лицата, на които е предоставял под наем тези жилища, се занимават с проституция. Но дори и да е знаел, той е нямал 3 уговорка с тях да му плащат за клиент или някакъв процент от тази дейност, за да има някаква користна цел от това. Той единствено си е получавал наемната цена.

Отделно от това не му е работа на никой собственик на жилище наемодателя да знае какво правят лицата наематели в тези жилища. Той не може да навлиза в личната им сфера и в личния им живот. По логиката на прокуратурата и на тази обвинителна теза нито един собственик на хотел, тъй като във всеки един хотел се предоставят стаи за почивка за два часа, на всеки е известно хората какво правят в тези стаи. Предполагам, значи всеки един собственик на хотел трябва да е обвиняем, ако тази тези я споделим. Според мен тя е несъстоятелна, поради тези причини, тъй като е видно, че от събраните документи по делото въпросните апартаменти са ползвани от множество лица, които не са извършвани такава дейност проституция. Т.е. Ф.

А. не е избирал лицата да бъдат проститутки и целта му не е била да дава тези жилища за полови сношения. Клиентите, които са се обаждали, или са резервирали жилищата по интернет, на тях им ги е давал под наем. Считам, че това обвинение е несъстоятелно.

Дори да не споделите моите доводи и да приемете, че на този етап на разследване би могло да се направи някакво обосновано предположение, споделям изцяло казаното от колегата, че би могло евентуално да се мисли за ал. 2 на чл. 155 НК, което е леко по смисъла на закона престъпление. Тогава за каква висока степен на обществена опасност говорим както на деянието, така и на дееца? Един млад мъж, 95 набор, с чисто съдебно минало, предприемчив, досега е нямал никакви допирни точки с полицията. С много добра характеристика, семеен е, с две малолетни деца. Трудово ангажиран е бил до почти края на 2022 г., за което сме представили доказателства по делото.

Обвинението по чл. 254 първата инстанция прие, както и предходните инстанции, че има един доказателствен дефицит по това обвинение, който по никакъв начин не е надграден до настоящия момент. И още повече всички документи за неговите доходи, на баба му, на дядо му, не са изследвани и анализирани три месеца вече. Няма конкретно обвинение по този текст и той не може да адекватно да упражни правото си на защита.

Аз считам, че тази най-тежка мярка към момента е преизпълнила своите цели и една по-лека мярка за неотклонение категорично ще изпълнява целите на мерките за неотклонение оттук нататък в производството – да обезпечи нормалния му ход.

Опасността от укрИ.е няма да я коментирам, тъй като я няма и съдилищата са се произнесли по този въпрос.

Считам и че няма опасност от извършване на друго престъпление, тъй като вие виждате от кориците на делото, че всички ключове на наетите апартаменти са върнати на собствениците им, те са освободени и той няма 4 как да развива вече друга такава дейност.

И разбира се, добре е да се обърне внимание на процесуалното му поведение, което е изрядно. Той е съдействал на разследващите органи, като още в първия момент е предоставил телефона си и кода за него, а след това е дал подробни обяснения.

Моля да вземете по-лека мярка по отношение на подзащитния ми.

Обвиняемият Ф. Н. А. /за лична защита/: Уважаеми съдии, моля за по-лека мярка за неотклонение, за да бъда до семейството си.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за неоснователна и като такава моля да я оставите без уважение. Накратко съображенията ми за това са следните: както всички запознали се с това дело установихме, действително пледоариите на защитата пред първоинстанционния съд са били изключително подробни. На мен ми се иска да кажа, че също толкова подробен и обоснован е актът, постановен от първоинстанционния съд, дотолкова доколкото на всяко едно от изложеното в пледоариите възражения първоинстанционният съдия е дал според мен убедителен отговор, който в достатъчна степен мотивира негово решение. На първо място по отношение на обоснованото предположение, не видях къде колегите в акта на първоинстанционния съд са видели, че според първоинстанционния съд той счита, че за престъплението по чл. 253 от НК няма обосновано предположение. Такова нещо не се вижда. Напротив, направен е разбор на наличните до настоящия момент доказателства и изводът на съда е, че и понастоящем са налични доказателства за обоснованост и за престъплението по чл. 253 НК. Факт е, че има забележки отправени към прокуратурата в акта на съда по повод на събраните до момента доказателства, но има и обяснения в тази насока защо тези доказателства са на този етап към третия месец от разследването.

По отношение на престъплението по чл. 155, ал. 3 НК считам, че първоинстанционният съд е направил обосновка за наличието на обосновано предположение, която в някаква степен според мен се доближава почти до обосновката за наличие на извършено престъпление изобщо, а не само в рамките достатъчни за производството по мярката за неотклонение. В тази връзка искам да наблегна на и обстоятелството, че всъщност умисълът и знанието за това какво точно са правили правилно първоинстанционният съд е посочил, че абсолютни доказателства в тази насока са приложените веществени доказателствени средства и разговорите записани със СРС-та.

Както виждате и в тази връзка защитата нищо не казва, защото няма какво да се каже. Очевидно е, че се знае.

По отношение на наличието на обоснована опасност той да извърши друго престъпление, изцяло споделям мотивите на първоинстанционния съд, като искам допълнително да отбележа, че към настоящия момент не може по никакъв начин да се твърди, че срокът на задържането на обвиняемия е 5 неразумен, защото този неразумен срок следва да се преценява с оглед обвиненията, които са му повдигнати. Очевидно се касае за сложни съставни престъпления, чието доказване не е елементарен и лесен процес и в тази връзка не би следвало да се приема, че три месечния срок е нещо извънредно при разследването на този род престъпления. По тези съображения моля да потвърдите първоинстанционото определение.