Решение № 262746 от 18.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4049/2020
- Вид
- Решение № 262746
- Подписан
- 18.08.2022
- Състав
- ГАЛЯ ЙОРДАНОВА МИТОВА, МИЛЕН ПЕТКОВ ЕВТИМОВ, ВАЛЕНТИНА ВЕРГИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Семеен кодекс
- чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 138а, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
Р E Ш Е Н И Е град София, 18.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни състави, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на седми април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ М.ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Галя М.въззивно гр. дело № 4049 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 276230 от 15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 51640 по описа за 2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 91-ви състав, е определил, на основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), режим на лични отношения на бабата И.И.Д., ЕГН **********, с малолетната й внучка Д.Д.С., ЕГН **********, както следва: има право да вижда и взема детето на територията на Република България, град София, всяка първа и трета събота от месеца за времето от 1000 часа до 1600 часа, без преспиване. Съдът е отхвърлил претенциите на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.
Ответникът Д.Г.С.
(въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 5216770 от 27.12.2019 г. В жалбата са наведени твърдения за противоречиви мотиви на първата инстанция, която е приела, че отношенията между бащата и бабата са влошени и, че последната “използва процесуалните и гражданските си права с явно недопустими искания и непроверени твърдения”, но въпреки всичко е уважил претенцията по чл. 128, ал. 1 СК и е определил лични отношения на бабата с малолетната Д.. Поддържа се, че постановеният режим на лични отношения не е в интерес на детето, а за интереса съдът е задължен да следи служебно. Сочат се и доводи, че при срещите в Детския контактен център Д. не е проявила инициатива да общува с баба си, а напротив – всеки път била раздразнена и плачела. Изтъква и доводи, че е установено по делото обстоятелството, че детето Д. контактува с всички останали членове от разширеното й семейство, включително с дядо й по майчина линия и бивш съпруг на И.Д., както и с братята на починалата й майка и нейни вуйчовци. В жалбата се поддържа, че не е налице потребност детето да общува с бабата, а поставянето й насила в самостоятелно общуване с нея, без присъствие на бащата или на друг член от семейството, ще постави малолетната Д. в състояние на дискомфорт и стрес.
Въззивникът не претендира присъждане на разноски. Въззивникът, чрез пълномощник – адвокат С., поддържа жалбата в хода на въззивното производство.
Ищцата И.И.Д.
(въззиваема в настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба от 28.02.2020 г. – в срок, в който е оспорила жалбата, като изцяло неоснователна. Въззиваемата Д. е изложила съображения, че жалбата изразява личното отношение на жалбоподателя към нея, но доводите в нея са ирелевантни към нормата на чл. 128 СК. Изтъква и доводи, че липсва правно основание да се отрече възможността за личен контакт на баба и внуче, още повече предвид установеното по делото, че точно И.Д. можела да замени липсващата майчина грижа. Въззиваемата Д. поддържа оспорването на жалбата в хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощника й адвокат Б.. Заяви окончателно становище за нейната неоснователност и относно наличие на основание за определяне на максимално разширен режим на лични отношения с внучката й, в представена на 28.04.2022 г. писмена защита.
Въззиваемата претендира разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският районен съд бил сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 СК, предявен от И.И.Д.
– баба по майчина линия на Д.Д.С., родена на *** г. Ищцата е сочила, че майката на Д. починала при катастрофа на 17.02.2018 г. Твърдяла е, че от момента на раждането й до смъртта на нейната майка, Д. се отглеждала с помощта на бабата И., но след катастрофата бащата Д.Г.С. отвел Д. и ищцата не била виждала детето от м. юни 2018 г. Тя нямала и информация за адреса, на който бащата и детето живеят, нито дали малолетната Д. се отглежда в подходящи условия и грижи.
Ищцата е изложила твърдения, че при така създалото се положение нейната внучка ще израсте със заличен спомен за нейната майка и роднините си по майчина линия.
Молила е да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде определен режим на контакти с внучката й Д.Д.С., съгласно СК.
Ответникът Д.Г.С.
– баща на детето Д.Д.С., е оспорил иска. Заявил е, че не оспорва факта, че е живял на съпружески начала с починалата дъщеря на ищцата - А.С.М., както и че е баща на детето Д.. Сочил е обаче, че били неверни твърденията в исковата молба на бабата И.Д., че същата от раждането на Д. до смъртта на майката на детето е участвала активно при отглеждането на внучката си. Според ответника никога фактически детето не било отглеждано в дома на баба си, нито тя го е водила на почивки. Изложил е възражения за неоснователност на исковата молба, като определянето на режим на лични отношения на И.Д. с Д. С. не било в интерес на малолетното дете.
Видно от приетите по делото удостоверения за раждане (не е било и спорно по делото), че ищцата И.И.Д. е баба по майчина линия на детето Д.Д.С., ЕГН **********, родена на *** г., от родители – майка А.С.М. и баща Д.Г.С..
Майката на детето А.С.М. е починала на 17.02.2018 г., установено от приетия по делото препис – извлечение от акт за смърт, съставен в град Бобошево, Област - Кюстендил.
По делото не е било спорно и, че детето Д. живее с ответника, който е нейн баща, и той полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и че отношенията между бабата И.Д. и ответника Д.С. са влошени.
В първоинстанционното производство са приети Доклади на “Детски контактен център“ от 30.04.2019 г., от 01.07.2019 г. и от 17.09.2019 г., както и социален доклад, изготвен от Д”СП” – ”Красно село”, като от тази доказателствена съвкупност са установени целенасочените усилия на бабата И.Д. за контакти с нейната внучка Д., както и първоначалното съдействие от страна на ответника за осъществяване на супервизираните срещи в Детския контактен център, до отказа на ответника такива да продължат да се осъществяват, като последната среща на баба и внуче е осъществена на 10.07.2019 г. В последния изготвен Доклад, с изх. № 66/17.09.2019 г., становището на детския психолог е, че по време на срещите се наблюдавал процес на свързване на детето с неговата баба, като отказът на бащата да продължи да ползва социалната услуга и да се осъществяват срещите с Детския контактен център е прекратило процеса на възстановяване на емоционалната връзка със значим възрастен за детето.
В хода на съдебното дирене в първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.К.М., сочена от ищцата. Същата е установила, че от години се познава с И.Д., както и че е била близка и с нейната дъщеря, преди тя да почине. Сочила е, че до смъртта на А., майка й активно се грижила за бебето Д., тъй като дъщеря й нямало на кого друг да разчита. Понякога и свидетелката помагала. Св. М.нямала лични впечатления от ответника, тъй като не го била виждала никога. Св. М.е била заедно с И.Д., когато адвокатът на бащата се обадил, за да каже, че повече няма да се осъществяват срещите им в Контактния център.
При тази доказателствена съвкупност Софийският районен съд е постановил обжалваното съдебно решение, приемайки, че доколкото не са налице достатъчно доказателства колко И.Д. е годна да общува с детето Д. и доколко това е в негов интерес, на бабата и ищец по делото И.Д. следва да се определи ограничен режим на лични контакти с нейната внучка, който да бъде без преспиване два пъти месечно.
Във въззивната инстанция са изготвени и предоставени социални доклади от компетентната Д”СП” – ”Възраждане” от 17.02.2021 г. и от 25.03.2022 г. (относно бабата И.Д.). Относно детето социален доклад не е изготвян, като въззивникът Д.С. в молба от 07.04.2022 г. е направил изявления, че не е съдействал на Д”СП” – “Красно село” за изготвяне на актуално социално проучване, тъй като счита, че такова вече е изготвено в първоинстанционното разглеждане на делото. Въззивникът обаче е изразил съгласие контакта на дъщеря му Д. С. с въззиваемата и нейна баба - И.Д. да се осъществява съобразно със заключението на назначената в хода на въззивното производство съдебно – психологична експертиза (СПЕ). В актуалния социален доклад на Д”СП” – “Възраждане” се съдържат данни, че И.Д. живее в собствено жилище, което е двустайно и разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето, включително и с детска стая.
Становището на социалните работници е, че бабата има добър подход и може да задоволи потребностите на детето при евентуален негов престой при нея.
В хода на въззивното производство е изслушано заключение на СПЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд го кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. СПЕ предлага подходящ режим на лични контакти на бабата с нейната внучка. Мнението на експерта – психолог е дадено не само след като се е запознал с материалите по делото, но и след проведено лично психологическо изследване на въззивника, въззиваемата и малолетната Д. С., включително и след наблюдавана лична среща между И.Д. и Д. С. на 16.03.2022 г.
Вещото лице е обосновало необходимост от период на медиирани срещи на баба и внуче, в защитена за детето среда в примерен период от 6 месеца, през което време срещите да са два пъти месечно в Контактен център, с участие на психолог, и още половин година - в присъствие на лице, определено от бащата и на което детето има доверие. Предвид ниската и уязвима възраст на детето, дори и след първата година на медиирани контакти, препоръките на експерта – клиничен психолог са бабата да се отнася щадящо към неговата психика и да не показва пред него негативизма й към бащата на детето, като негов единствен родител, както и към партньорката му, с която детето има изградени близки отношения.
Опора на така дадената препоръка на вещото лице е установеното при изследването действително наличие на такива чувства у бабата, които обаче са прикрити. След изтичане на първоначалния период на адаптация на детето, според заключението на СПЕ следва да се премине към самостоятелни срещи на бабата с малолетната Д. С., които да се осъществяват първоначално почасово месечно два пъти в рамките на съботния и неделния ден от 1000 часа до 1700 часа (в рамките на около 3 месеца) и след това - с преспиване от съботния ден в 1000 часа до 1700 часа в неделя.
По делото в двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
При разглеждането на делото във въззивната инстанция е изслушана въззиваемата И.Д.. Въззиваемата при изслушването й поддържа твърденията, изложени последователно в хода на процеса, че е отглеждала активно малолетната Д. от раждането й до смъртта на нейната майка през 2018 г., както и че последно е виждала внучката си през м. юли 2019 г.
Съобразно тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Предвид така установената доказателствена съвкупност, заявеното от въззивника в молбата му от 07.04.2022 г., заявеното от въззиваемата Д. при изслушването й от въззивния съд, становищата в социалните доклади в настоящата инстанция и приетото заключение на СПЕ (неоспорено), въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт се явява неправилен и следва да бъде отменен. Въззивният съд, като съобрази мнението на вещото лице намира, че следва да бъде постановен първоначален адаптационен режим, щадящ психиката на детето и даващ възможност на въззиваемата И.Д., която от 2019 г. е била лишена от възможността да общува с внучката й, да се опознаят и детето да няма притеснения от баба му по майчина линия и постепенно да се възстанови прекъснатата им емоционална връзка, причинена от влошените отношения между бащата Д.С. и бабата И.Д. (вследствие смъртта на нейната дъщеря А.М.). Този факт е довел до негативни чувства на бабата към бащата и неговата сегашна партньорка, както и до прехвърляне върху детето на заместващи чувства спрямо починалата му майка. Адаптационният режим на контакти се налага и поради обстоятелството, че заради влошените тоношения между бащата и бабата на детето по майчина линия, а и поради особеностите на самата ситуация, която все още не е известна на детето, Д. не знае за баба си И. като за негова биологична баба (самото дете е споделило при провеждане в психологичното изследване, че има баби и дядовци, и като такива е назовало родителите на своя баща).
Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c205638-bf39-426c-bb13-b9e885aa76fd