Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 18.11.2025, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 298/2025
Вид
Решение № 106
Подписан
18.11.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Радка Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Гълъбово, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100298 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД срещу А.

К. А., с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди, че ответника дължи суми в общ размер на 410,74 лв., представляваща дължима сума по Договор за мобилни услуги № 626867894 от 26.09.2022 г., за която са издадени фактури № **********/20.04.2023 г., № 7351310331/20.05.2023 г. и № 735385999994911/20.07.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги № 626867894 от 26.09.2022 г., като ответникът А. А. не е изпълнила задълженията си, които са начислени в 3 броя фактури. Твърди, че ответницата дължи сумата от 410.74 лв., от които 87,05 лв. – незаплатени задължения за потребени услуги /месечни абонаментни такси и други услуги, начислени за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г./ и 323,69 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Сочи, че изискуемостта на вземанията по всяа от горепосочените фактури е настъпила 15 дни след издаването й. Твърди, че „Йетгел България“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Гълъбово, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 138/2025 г. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията. Претендират разноски в настоящото и заповедното производство.

Ответникът А. К. А., чрез назначения особен представител адв. Д. К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Оспорва размера на начислената неустойка, като счита че същата е недължима. Сочи, че клаузата за неустойката е равноправна. Излага съображения в 1 тази насока. Иска да бъде отхвърлен като неоснователен иска за неустойка и за законна лихва върху тази сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът– възраженията си срещу вземането.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед № 82/10.03.2025 г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 138/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца обща сума в размер на 410,74 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47 ал. 5 ГПК, в едномесечния срок е предявен настоящият установителен иск, което обуславя неговата допустимост.

От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в договорни отношения по Договор за мобилни услуги № 626867894 от 26.09.2022 г. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите и е предоставил договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в сроковете съгласно Общите условия и сключеният между страните договор. За предоставените услуги ищецът е издал 3 бр.

Фактури в периода м. Април 2023 г. – м.юли 2023 г. за мобилен номер ********, а именно фактура

№

**********/20.04.2023 г.,

№

7351310332/20.05.2023 г. и

№

7353854911/20.07.20223 г. за сумата от общо 410,74 лв. Така претендираната сума представлява сбор от следните суми: 87,05 лв. – незаплатени задължения за потребени услуги /месечни абонаментни такси и други услуги/, начислени за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г. и сумата 323,69 лв. неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Както бе посочено по делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил посочените далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на ответникът възниква задължението за заплащане на цената. Процесните фактури макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени - така решение № 260070/01.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1584/2020 г., решение № 48/05.08.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1127/2021 г. В решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1046/2021 г.

Ответникът не твърди и не доказва осъществено плащане на погасителните вноски по процесните фактури и поради това съдът намира, че предявеният установителен иск от 2 ищеца за признаване на установено по отношение на ответника съществуване на вземане в размер на: 87,05 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г. е основателен.

По отношение на претенциите за неустойка:

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Потребителската закрила е уредена с императивни правни норми и като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в ЗЗП, за които съдът следи служебно. Налице е категорично установена съдебна практика, която задължава съда да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения.

В случая ищецът претендира следните суми за неустойка за номер ******** от общия им размер от 323,69 лв:

1/ 99,96 лв. сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.

ДДС (по 33,32 лв. всяка);

2/ 99,06 лв. добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 3/ 124,67 лв. добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A32 64GB Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 26.09.2022 г. и дължимата обща преференциална цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна.

Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.

Поради това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми за неустойка в трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а именно: сумата в размер на 99,96 лв. сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.

ДДС (по 33,32 лв. всяка). В този смисъл е и Решение № 39 от 14.02.2025 г. по в.т.д. 611 по описа за 2024 г. по описа на ОС Стара Загора, както и Решение № 187 от 29.05.2024 г. по в.т.д. № 25 по описа за 2024 г. на ОС Стара Загора, в които е прието, че в случая е налице прекратяване на облигационно отношение с продължително изпълнение занапред поради развалянето на договорите с настъпване на уговореното между страните основание за това поради неизпълнение на поетите от абоната задължения да заплаща дължимите към 3 оператора суми по договорите. При така установено прекратяване на договорите се поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с неустойка. С тази уговорка не се възлага в тежест на потребителя необосновано високо обезщетение.

Обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване на договора преди уговорения краен срок, определен като трикратен размер на абонаментната такса не противоречи на никоя императивна норма, не накърнява изискванията за добросъвестност.

Относно претенцията за установяване съществуване на вземане за неустойка в размер на 99,06 лв. добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 124,67 лв. добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A32 64GB Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 26.09.2022 г. и дължимата обща преференциална цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, съдът счита, че тази неустойка излиза извън специфичните й функции.

Тя води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост /в този смисъл определение № 216/14.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1401/2021г., определение № 260355/16.03.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д.

№ 1139/2021г., определение № 226/16.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1403/2021г., определение № 250/22.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1388/2021г. и много други./. В Решение № 260003/05.01.2021г. по в.т.д. № 1542/2020г., решение № 260206/19.05.2021г. по в.т.д. № 1046/2021г., е прието, че няма задължение за потребителя да възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП , където е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Също така, посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.

Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство /в този смисъл Решение № 44/10.02.2023г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 496/2022г. решение № 189/18.07.2022г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 154/2022г./.

4

Предвид изложеното, тази претенцията за неустойка е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото и в заповедното производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, съразмерно на уважената част, в размер на общо 641,97 лв.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. А., ЕГН **********, с адрес ***********, че същият дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост №4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 87,05 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г и сумата в размер на 99,96 лв. сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 33,32 лв. всяка), ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.03.2025 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка в размер 99,06 лв. добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 124,67 лв. добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A32 64GB Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 26.09.2022 г. и дължимата обща преференциална цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, като неоснователна, за които суми е издадена заповед № 82/10.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 138/2025 г. по описа на РС – Гълъбово.