Решение № 1477 от 18.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330207011 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009476/06.10.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, в частта с което на Н.

Г. Ф., с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.Б, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. С процесното НП е наложено още едно наказание за друго нарушение, което обаче не е предмет на обжалване.

Жалбоподателят Ф. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата чрез повереник.

Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 01.09.2021г. около 12.30 ч. жалб.Ф. управлявал в гр.Пловдив МПС – лек автомобил марка „Ауди А3” с рег. № .... На ул.Васил Левски в близост до №164 обаче при излизане от локалното платно настъпило ПТП с друг автомобил, а именно Фолксваген с рег № ..., в резултат на което настъпили материални щети. Според жалбоподателя Ф. същите били минимални и макар да не оспорил вината си за настъпилото ПТП, продължил по пътя си. По сигнал адругия участник била образувана преписка в ІІІ РУ Пловдив, която била възложена на свид.К.К. – ***. Същия извикал двамата водачи, при което жалб.Ф. също се съгласил, че е причинил ПТП, но щетите от него били минимални. Така свид.К. на 14.09.2021год. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 004671 за нарушения, които квалифицирал по чл.50, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от същия закон. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което изрично наказващия орган посочи, че второто нарушение било осъществено при наличие на съгласие у двата водачи, но въпреки това жалбоподателя не изчакал на място пристигане на органите на МВР и добавил квалифищкация по т.3, б. Б от ЗДвП за второто нарушение.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя К. М. К. разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, протокол за ПТП, справка АНД, Заповед 1 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.

При тези установени факти Съдът констатира, че е допуснато особено съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на процесното НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочен състав на извършено административно нарушение от жалбоподателя. Това е така, защото никой водач няма задължение при настъпили материални щети, ако има съгласие с другия участник в ПТП, да остане на място и да сигнализира органите на МВР. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.Б е ясна в тази насока. Самия наказващ орган е приел, че е имало съгласие между жалбоподателя и другия водач относно причината за ПТП. В този случай е следвало двамата да попълнят протокол за станалото, а не да занимават органите на МВР и да 2 чакат тяхно пристигане. Така описаното деяние не е административно нарушение, а от друга страна никъде в акта и НП не е посочен друг състав на нарушение, а именно при липса на съгласие между водачите, тогава вече същите следва да изчакат на място. Това обаче е задължение по силата на б.В от посочената по-горе норма. Нито с думи, нито с цифри обаче такова деяние е вменено на жалб.Ф.. В случая е налице и забрана съдът да преминава към други фактически положения, тъй като делото е по жалба на самия жалбоподател и не може да му бъде влошено положението, а ЗАНН от своя страна не позволява изменение на обвинението, още повече едва във въззивна инстанция. В тази връзка следва да се допълни, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска саниране на пороци допуснати в АУАН, но не и в НП, тъй като последното представлява и правораздавателен акт, който по изрично предвидени правила се издава от административен орган. Ето защо в тази част процесното НП следва да бъде потвърдено.

Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-009476/06.10.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което на Н. Г. Ф., с ЕГН ********** от ... е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.Б, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3