Определение № 20298 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20298 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507178 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 189958/30.05.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу разпореждане № 77236/14.05.2025 г. по гр.д. № 25 706/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 153380/30.04.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, за следните суми: сумата от 549,03 лева – главница по договор за паричен заем № 4994008/29.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 30.04.2025 г., до погасяване на вземането, сумата от 41,47 лева – договорна лихва за периода 11.01.2024 г. – 30.05.2024 г., и сумата от 87,43 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2024 г. – 25.04.2025 г.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че неправилно е прието, че заявлението е неоснователно. Поръчителят по договора за заем “Файненшъл България“ ЕООД е заплатил сумите по договора в полза на кредитора и е встъпил в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Тези права по договора за заем – вземане за сумите за главница и лихви, били прехвърлени на заявителя от “Файненшъл България“ ЕООД с договор за цесия.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид факта, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, и същата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, то същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред СРС е образувано по заявление вх. № 153380/30.04.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против длъжника Л.С.Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за суми по договор за паричен заем № 4994008/29.12.2023 г., а именно: сумата от 549,03 лева – главница по 1 договор за паричен заем № 4994008/29.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 30.04.2025 г., до погасяване на вземането, сумата от 41,47 лева – договорна лихва за периода 11.01.2024 г. – 30.05.2024 г., и сумата от 87,43 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2024 г. – 25.04.2025 г.

Навежда се в заявлението, че е сключен договор за паричен заем № 4994008/29.12.2023 г. между кредитодателя “Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя Л.С.Т., като падежът на последната вноска е настъпил. По договора била отпусната сумата от 600 лв. – заем, чието връщане се дължало ведно с договорна лихва и лихва за забава.

Със заявлението не се претендира възнаграждение за поръчителство.

Твърди се, че на 29.12.2023 г. между кредитополучателя Л.С.Т. и “Файненшъл България“ ЕООД - гарант, бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане и да изпълни вместо длъжника.

Сочи се в заявлението, че поради неизпълнението на длъжника гарантът “Файненшъл България“ ЕООД е извършил плащане на сумата от общо 707,65 лв. по договора за заем, с което е встъпил в правата, които кредиторът има срещу длъжника.

Тези права по договора за кредит – вземане за сумите за главница и лихви, били прехвърлени на заявителя от “Файненшъл България“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2020 г.

Към заявлението е представен двустранно подписан договор за заем № 4994008/29.12.2023 г. между кредитодателя “Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя Л.С.Т., според който на последния е отпусната сумата от 600 лв., платима на вноски, последната от които с падеж 30.05.2024 г. или дата преди входиране на заявлението. Представен е и двустранно подписан договор за гаранция № 4994008/28.12.2023 г., според чл. 4, ал. 1 от който гарантът е длъжен при поискване от страна на “Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати всички изискуеми задължения по договора за заем. Твърди се в заявлението по чл. 410 ГПК, че е извършено плащане от г а р а н т а “Файненшъл България“ ЕООД и че вземанията на гаранта “Файненшъл България“ ЕООД са цедирани на настоящия заявител с договор за цесия.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в цялост по следните мотиви. На първо място, е прието, че поръчителството по дефиниция е безвъзмездна сделка, а в случая в договор за гаранция № 4994008/28.12.2023 г. е уговорено възнаграждение от 317,28 лв. Поради това този договор за гаранция е близък до договора за застраховка, който пък бил нищожен поради това, че се сключва само от лицата, посочени в КЗ. На второ място, развити са мотиви и че при включване на възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР то той /ГПР/ бил над 50 процента, поради което заявлението подлежи на отхвърляне в цялост.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно заявлението е било отхвърлено. Не се споделят мотивите на СРС относно договора за застраховка.

Представен е двустранно подписан договор за гаранция № 4994008/28.12.2023 г., според чл. 4, ал. 1 от който гарантът е длъжен при поискване от страна на “Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати всички изискуеми задължения по договора за заем.

Твърди се в заявлението по чл. 410 ГПК, че е извършено плащане от гаранта и че вземанията на гаранта са цедирани на настоящия заявител с договор за цесия. От изложението в заявлението може да се направи извод за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

2

На този етап от производството не се установява възнаграждението за поръчител да е в размер на 317,28 лв. / то не се е претендира със заявлението/. В договора за гаранция е посочена друга по-ниска сума – възнаграждение за поемане на задължение за предоставяне на гаранция, като в последващ етап от развитието на производството подлежи на изследване кои са компонентите, които формират ГПР и дали ГПР е над 50 процента.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 77236/14.05.2025 г. по гр.д. № 25 706/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 153380/30.04.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против длъжника Л.С.Т., относно следните суми: сумата от 549,03 лева – главница по договор за паричен заем № 4994008/29.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 30.04.2025 г., до погасяване на вземането, сумата от 41,47 лева – договорна лихва за периода 11.01.2024 г. – 30.05.2024 г., и сумата от 87,43 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2024 г. – 25.04.2025 г.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3