Решение № 1354 от 07.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102029 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Т. И.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Р.“ № 44, ет. 4, ап. 22, действаща чрез упълномощения си представител - адвокат В. С. М. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул.

„Д.“ № 1, против РС П., булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.

„Ш. с.“ № 167, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 21 584,27 лева, представляваща разликата между дължимото за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2025 г. брутно трудово възнаграждение на ищцата, и действително начислените на ищцата суми, както следва: за м.

2022. г. - 372, 01 лв.; за м. 06.2022 г. - 217,49 лв.; за м. 07.2022 г. - 580, 17 лв.; за м. 08.2022 г. 219, 64 лв.; за м. 09.2022 г. - 539, 39 лв.; за м. 10.2022 г. - 1243, 28 лв.; за м. 11.2022 г. 569, 44 лв.; за м. 12.2022 г. - 1 135, 98 лв.; за м. 01.2023 г. - 719, 66 лв.; за м. 02.2023 г. 389, 17 лв.; за м. 03.2023 г. - 449, 26 лв.; за м. 04.2023 г. - 436, 53 лв.; за м. 05.2023 г. 125, 36 лв.; за м. 07.2023 г. - 438, 67 лв.; за м. 08.2023 г. - 367, 86 лв.; за м. 09.2023 г. - 1 009, 51 лв.; за м.

2023. г. - 1 427, 98 лв.; за м. 11.2023 г. - 762, 72 лв.; за м. 12.2023 г. - 1 159, 73 лв.; за м.

2024. г. - 385, 02 лв.; за м.02.2024 г. - 69, 56 лв.; за м. 03.2024 г. - 284, 16 лв.; за м 04 2024 г. 848, 56 лв.; за м. 05.2024 г. - 790, 60 лв.; за м. 06.2024 г. - 535, 24 лв.; за м. 07.2024 г. 846, 41 лв.; за м. 08.2024 г. - 273, 43 лв.; за м. 09.2024 г. - 606, 06 лв.; за м. 10.2024 г. - 1 530, 98 лв.; за м. 11.2024 г. - 760, 57 лв.; за м. 12.2024 г. - 1 236, 98 лв.; за м. 01.2025 г. 814, 20 лв.; за м.

2025. г. - 438, 65 лв., както и сумата в размер на 4152,79 лева - обезщетение за забавено плащане върху разликата между дължимото за периода от 01.05.2022 г. до 28.02.2025 г. брутно трудово възнаграждение на ищцата и реално начислените суми, считано от 1во число на следващия месец до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда, формирано, както следва: за месец май 2022 г. - 137, 93 лв.; за месец юни 1

2022 г. - 78, 83 лв.; за месец юли 2022 г. - 205, 28 лв.; за месец август 2022 г. - 75, 82 лв.; за месец септември 2022 г. - 181, 71 лв.; за месец октомври 2022 г. - 408, 14 лв.; за месец ноември 2022 г. - 182, 19 лв.; за месец декември 2022г. - 353, 66 лв.; за месец януари 2023 г. - 216, 98 лв.; за месец февруари 2023 г. - 113, 88 лв.; за месец март 2023 г. - 127, 04 лв.; за месец април 2023 г. - 119, 29 лв.; за месец май 2023 г. - 33, 02 лв.; за месец юли 2023 г. - 106, 43 лв.; за месец август 2023 г. - 85, 09 лв.; за месец септември 2023 г. - 222, 49 лв.; за месец октомври 2023 г. - 298, 58 лв.; за месец ноември 2023 г. 151, 14 лв.; за месец декември 2023 г. — 216, 72 лв.; за месец януари 2024 г. - 67, 38 лв.; за месец февруари 2024 г. - 11, 40 лв.; за месец март 2024 г. - 58, 52 лв.; за месец април 2024 г. - 119, 23 лв.; за месец май 2024 г. - 101, 70 лв.; за месец юни 2024 г. - 62, 70 лв.; за месец юли 2024 г. - 89, 22 лв.; за месец август 2024 г. - 25, 61 лв.; за месец септември 2024 г. - 49, 89 лв.; за месец октомври 2024 г. - 108, 05 лв.; за месец ноември 2024 г. 45, 04 лв.; за месец декември 2024 г. - 58, 73 лв.; за месец януари 2025 г. - 29, 58 лв.; за месец февруари 2025 г. - 11, 52 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата заема длъжността „съдия“ в РС П.. За периода от 01.05.2022 г., до 31.03.2025 г., за изпълняване на заеманата от нея длъжност, е начислявано и заплащано основно трудово възнаграждение, както следва: от 01.05.2022 г. до 31.03.2023 г. вкл. - 3 244 лв.; от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. вкл. - 3 731 лв.; от 01.04.2024 г. до 28.02.2025 г. вкл. - 4 216 лв. и от 01.03.2025 г. до 31.03.2025 г. вкл. - 4 899 лв.;

Позовавайки се на разпоредбата на чл.218, ал.2, във връзка с чл.163 ЗСВ счита, че през посочения период е следвало да получава основно месечно възнаграждение не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската съдийска длъжност - „младши съдия“, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ. Посочва подробно какъв е бил размерът на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2025 г..

Смята, че през почти всеки от процесните месеци определеният от пленума на ВСС размер на възнаграждението на районен съдия, респективно размерът на начисленото и изплатено на ищцата основно трудово възнаграждение, е по-нисък от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на НСИ, т.е. основното му месечно възнаграждение е било по-ниско от основното месечно възнаграждение за длъжността „младши съдия“.

Твърди, че видно от ежегодно утвърждаваната от страна на ВСС Таблица №1 за определяне максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи за 2022 г., 2023 г., 2024 г., и текущата 2025 г., въпреки допуснатото нарушение на императивната норма на чл.218, ал.2 ЗСВ, все пак личало съблюдаването и спазването на принципа, според който магистратите от по-високостояща длъжност получават по-високо възнаграждение от магистратите от по-нискостояща длъжност, което можело да се определи в размер на 7,30 %. Поради тази причина счита, че за процесния период, на ищцата е следвало да бъде начислявано основно трудово възнаграждение, в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данните, предоставени от НСИ, увеличено с цитираната по-горе надбавка в размер на 7,30 %, в каквато насока е и ноторно известната практика при определяне на размерите на възнагражденията на лицата, заемащи по- висшестоящите магистратски длъжности. Поради тази причина ответникът следвало да заплати на ищцата сумата в размер на 21584,27 лева.

Счита, че доколкото възнаграждението за положения от магистрата труд е платимо до 2 края на текущия месец, то при забава се дължи обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) върху всяка просрочена главница, считано от 1-во число на следващия месец, съответно покана не се дължи, като в този смисъл претендира сумата в размер на 4152,79 лева - обезщетение за забавено плащане върху разликата между дължимото за процесния период.

В последното съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. М. от АК П.. С протоколно определение от 24.09.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на главница в общ размер от 21 584,27 лева на 35 814,33 лева, от които за м. май 2022 г. - 513, 22 лева, за м. юни 2022 г. – 355,14 лева, за м. юли 2022 г. - 1 141,35 лева, за м. август 2022 г. в размер на 358,36 лева, за м. септември 2022 г. - 810, 45 лева, за м. октомври 2022 г. - 1 806,17 лева, за м. ноември 2022 г. - 852,97 лева, за м. декември 2022 г. - 1 654, 35 лева, за м. януари 2023 г. - 1 065, 35 лева, за м. февруари 2023 г. - 885, 01 лева, за м. март 2023 г. - 682, 95 лева, за м. април 2023 г. - 1 392, 61 лева, за м. май 2023 г. 956, 82 лева, за м. юли 2023 г. - 1 395, 60 лева, за м. септември 2023 г. - 1 415, 23 лева; за м. октомври 2023 г. - 2 001, 21 лева, за м. ноември 2023 г. - 1 069, 57 лева, за м. декември 2023 г.

- 1 625, 54 лева, за м. януари 2024 г. - 2 673, 64 лева, за м. февруари 2024 г. - 885, 00 лева, за м. април 2024 г. - 1 200,51 лева, за м. май 2024 г. - 1 119, 28 лева, за м. юни 2024 г. - 761, 12 лева, за м. юли 2024 г. - 1 184, 43 лева, за м. август 2024 г. – 408,84 лева, за септември 2024 г.

- 860, 45 лева, за м. октомври 2024 г. - 2 157, 60 лева, за м. ноември 2024 г. - 1 077, 16 лева, за м. декември 2024 г. - 1 745, 27 лева, за м. януари 2025 г. - 1142, 56 лева, за м. февруари 2025 г.

- 616, 57 лева, както и на иска за заплащане на мораторна лихва в общ размер от 4152,79 лева на 7 225,03 лева, както следва: за м. май 2022 г. - 192, 17 лева, за м. юни 2022 г. - 130, 00 лева, за м. юли 2022 г. - 408, 00 лева, за м. август 2022 г. -125, 01 лева, за м. септември 2022 г.

- 275, 97 лева, за м. октомври 2022 г. - 599, 49 лева, за м. ноември 2022 г. - 276, 02 лева, за м. декември 2022 г. - 521, 07 лева, за м. януари 2023 г. - 325, 07 лева, за м. февруари 2023 г. 262, 19 лева, за м. март 2023 г. - 195, 60 лева, за м. април 2023 г. - 385, 63 лева, за м. май 2023 г. - 255, 54 лева, за м. юли 2023 г. - 343, 68 лева, за м. септември 2023 г. - 317, 04 лева, за м. октомври 2023 г. - 425, 71 лева, за м. ноември 2023 г. - 215, 83 лева, за месец декември 2023 г.

- 309, 66 лева, за м. януари 2024 г. - 477, 56 лева, за м. февруари 2024 г. - 148, 25 лева, за м. април 2024 г. - 173, 04 лева, за м. май 2024 г. - 148, 04 лева, за м. юни 2024 г. - 91, 83 лева, за м. юли 2024 г. - 129, 15 лева, за месец август 2024 г. - 39, 78 лева, за месец септември 2024 г. 73, 95 лева, за м. октомври 2024 г. - 160, 11 лева, за м. ноември 2024 г. - 67, 70 лева, за м. декември 2024 г. - 89, 21 лева, за м. януари 2025 г. - 44, 99 лева, за м. февруари 2025 г. - 17, 74 лева. С протоколно определение от 24.09.2025 г. съдът прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството в частта, с която са предявени искове за присъждане на главница за м.

08.2023 г. в размер на сумата от 367,86 лева и главница за м. 03.2024 г. в размер на сумата от 284,16 лева, както и предявените акцесорни искове за присъждане на обезщетения за забава върху тези главници, възлизащи съответно в размер на сумата от 85,09 лева и 58,52 лева.

В хода по същество моли съда да уважи предявените искове.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 от ГПК ответникът РС П. депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост на исковата претенция.

Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „съдия“ в РС П. в процесния период.

Посочва, че размерът на възнагражденията на съдиите в районните съдилища е единствено правомощие на Пленума на ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност и само негови са правомощията да индексира заплатите на магистратите.

Именно това била причината РС П. да начислява и изплаща утвърдената в таблицата сума като размер на месечната работна заплата на магистратите.

Смята, че при решаването на делото следва да се приложи както ЗСВ откъм начин и 3 методология на изчисляване на магистратските възнаграждения, така също и да се отчете особената роля на Пленума на ВСС като единственият орган в рамките на съдебната власт, разполагащ с правомощията да се разпорежда с бюджета на системата, в това число - и да определя заплатите на районните съдии.

По отношение на иска за обезщетение за забава посочва, че същият е акцесорен и следва съдбата на главния иск, откъм своето основание.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, като се мотивира въз основа на закона и на всички събрани по делото доказателства.

Счита, че не следва да се възлагат разноски в тежест на РС П., тъй като не са станали причина за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В последното съдебно заседание ответникът не изпраща законен или процесуален представител. Не взема становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, вкл. прието е за безспорно с доклада по делото, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че през периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2025 г. ищцата е заемала длъжността „съдия“ в Районен съд – П..

Приетите по делото писмени доказателства – заверен препис на личното трудово досие на ищцата; протоколи № 10/19.03.2025 г. и № 12/02.04.2025 г. от заседания на комисия „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС; справка за начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата за процесния период; Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г.; Правила за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, приети с решение на ВСС по протокол № 23 от 03.06.2009 г. са изследвани от в. л. Л. Ц., чието заключения по допуснатата ССЕ са изслушани и приети по делото.