Решение № 1618 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110101200 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. П. К. срещу Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК: 176314198.

Ищецът твърди, че на 20.11.2020г. сключил с ответника договор за наем, по силата на който му предоставил за ползване собствения си недвижим имот, съставляващ зала за танци и бойни изкуства с площ от 219 кв. м., находящ се в **********************************, ет. минус едно, срещу което ответникът, в качеството си на наемател, се задължил да заплаща месечно възнаграждение от 100 лв., платими до 10-то число на месеца, за който се отнася. Договорът между страните бил сключен за тригодишен срок, считано от влизането му в сила на 01.01.2021г., като имотът бил ползван от клон на ответника, регистриран за осъществяване на дейност на територията на гр. В..

Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на уговореното наемно възнаграждение за периода 01.02.2021г.-31.12.2022г., възлизащо на 23 броя наемни вноски в общ размер от 2300лв. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава за заплащане на месечните вноски с повече от 10 дни, което обусловило възникване в правната сфера на ищеца на вземане за неустойка за забава в размер на 0.5% от незаплатената сума за всеки просрочен ден, дължимостта на която била уговорена в чл. 2, ал. 4 от сключения между страните договор. Твърди, че договорът бил едностранно прекратен от ищеца с отправено до ответника писмено предизвестие от 21.08.2023г., с оглед на което и след изтичане на посочения в предизвестието тридневен срок договорът преустановил действието си. Посочва, че получил от ответника писмо, в което последният признавал факта, че имотът се ползвал от клон на 1 ответника в гр. В., както и възразил по искането на ищеца за заплащане на претендираните суми, посочвайки, че заплащал дължимото наемно възнаграждение.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2300лв., представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.02.2021г.-31.12.2022г. по договора за наем от 20.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 02.10.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 5600лв., представляваща договорна неустойка за забава за всеки просрочен ден, считано от първата дата на забавата - 20.02.2021г. до 24.08.2023г., дължима на основание чл. 2, ал. 4 от договора.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Поддържа, че не е обвързан от договор за наем с ищеца, във връзка с което оспорва автентичността на договора за наем от 01.11.2020г., представен към исковата молба, като твърди, че не е подписан от А. Д. А.. Твърди, че въобще не е съществувал договор за наем между страните, а същите са постигнали съгласие за извършване на съвместна дейност.

Оспорва да е приемал и ползвал процесното помещение, поради което и възнаграждение не се дължало. Твърди, че по неформален договор за съвместна дейност предоставил на ищеца спортно оборудване и екипировка и ищецът имал правото да използва името на ответника, както и бил подпомаган финансово в спортната дейност от ответника. Твърди, че между страните бил сключен франчайз договор с предмет временно и възмездно ползване на регистрираното име на ответника при извършваната от ищеца дейност по провеждане на тренировки по фехтовка, срещу които ищецът получавал приходи, както и че имотът бил ползван изцяло от ищеца в собствен интерес.

Излага, че във връзка с осъществяваната от ищеца дейност ответникът заплащал суми на ищеца, както и предоставил на ищеца фехтовално оборудване и екипировка за ползване на обща стойност 962,56лв., което било включено в имуществото на клон на ответника в гр. В., с адрес по регистрация на адреса на кантората на ищеца, а именно: ***********************, както и за този клон е регистриран и имейл адрес

***********************************, на който следвало да се извършва кореспонденция от ищеца под името на спортния клуб, с който адрес на електронна поща оперирал ищецът в изпълнение на постигнатите между страните договорености при осъществяването на съвместната дейност между страните. Излага, че ищецът, представяйки себе си за пълномощник на ответника, без да е упълномощен за това, депозирал в администрацията на община В., искане от името на ответника да му бъде предоставена за безвъзмездно ползване спортната зала в кв. „Владислав Варненчик“ за организиране на международен турнир по фехтовка, както и депозирал последващо искане за финансиране от общината, които били отклонени от кмета на Община В.. Ищецът поискал от ответника да му бъде предоставено пълномощно във връзка с обжалване на отказите, каквото пълномощно ответникът отказал да предостави и тези обстоятелства станали причина за разрива в отношенията между страните. Поддържа, че не дължи заплащане на 2 претендирания размер на неустойка, доколкото не е сключвал договор за наем с ищеца. Релевира възражение, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като не е уговорен лимит на неустойката и е възможно да се начислява до безкрай.

Поддържа, че претендираният размер на неустойка е над 243% от главницата, поради което клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява в противоречие с добрите нрави.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск спрямо ищеца, който е приет за съвместно разглеждане от съда.

Ищецът по насрещните искове твърди, че между страните е сключен неформален договор за заем за послужване, наименуван договор за съвместна дейност, при който предоставил за временно ползване на Т. К. фехтовално оборудване с цел подпомагане в осъществяваната от него дейност по развитието на спора фехтовка в гр. В., която ответникът лично осъществявал в собствения си недвижим имот.

Твърди, че на 30.03.2022г. предал на ответника следните вещи:

3 броя големи клиноци за сабя на обща стойност 110,25 лв.;

3 броя букси за сабя на обща стойност 25,76лв.;

3 броя дръжки за сабя (сини) на обща стойност 23,65 лв.

1 бр. кора за жени № S на стойност 30лв.

Посочва, че на 25.11.2022г. предал на ответника следните вещи:

2 бр. № 38 и 1 бр. № 40 куртки (фехтовално горнище) на обща стойност 129,64лв.,

3 бр. калъфи на обща стойност 59,90 лв.;

1 бр. фехтовален панталон размер № 44 на стойност 20 лв.;

3 бр. кабели за сабя на обща стойност 74,67лв.;

1 бр. тестер електрически (съгласно уточнението с молба вх. № 96958/19.03.2025г. – л. 129) на стойност 65лв.;

2 бр. размер „М“ и 1 бр. без размер маски за сабя на обща стойност 233,69лв.;

6 бр. киче;

1 бр. размер № 46 ламе - на стойност 190лв.

Твърди, че тези вещи са негова собственост, придобити въз основа на договор за покупко-продажба, които предоставил на ответника за временно ползване по договора, който бил прекратен.

С оглед изложеното, моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 962,56лв., представляваща паричната стойност на предоставената екипировка като обезщетение (съгласно направеното уточнение с молбата на л. 136 в изпълнение на дадените от съда указания и потвърждаването му от процесуалния представител в проведеното на 13.03.2025г. открито съдебно 3 заседание – стр. 6 от протокола), ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 07.12.2023г. до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск (първоначалния ищец по делото) е подал отговор на насрещния иск в законоустановения срок. Излага съображения за недопустимост на предявения насрещен иск твърдейки, че не е получавал фехтовална екипировка от ищеца по насрещния иск, а от трето за спора юридическо лице - „Младост фенсинг“ ЕООД, както и заплатил стойността на предоставеното му оборудване, а незаплатената стойност била прихваната и върната на това дружество. Поддържа, че предявените насрещни искове са неоснователни, като оспорва изцяло изложение от ищеца фактически обстоятелства. Възразява, че между страните е осъществявана съвместна дейност, като в тази връзка твърди, че предоставил на ищеца собствения си недвижим имот за временно и възмездно ползване въз основа на договор за наем, както и че в качеството на адвокат представлявал ищеца. Оспорва между страните да е сключван договор за заем за послужване поддържайки, че между страните не е постигано съгласие за сключване на такъв договор, както и че предмет на насрещния иск са потребими вещи, които след нормалната им употреба се износват и чупят. Твърди, че вещите са му предадени от служители на „Младост фенсинг“ ЕООД с цел да бъдат продадени на трети лица в гр. В. в полза на посоченото дружество, като ищецът единствено осъществил съдействие на това дружество по предаване и получаване на вещите, като това обстоятелство се установявало и от разменената електронна кореспонденция между него и служители на „Младост фенсинг“ ЕООД.

Излага във връзка с горното, че е съставен протокол за прихващане от 09.03.2023г., с който финансовите отношения между ответника и „Младост фенсинг“ ЕООД били уредени окончателно. Твърди, че в качеството си на упълномощен адвокат на ищеца регистрирал имейл адрес

********************************, посредством който била разменяна кореспонденция с ищеца по насрещния иск, с „Младост Фенсинг“ ЕООД и с техните управители Е. П. и А. А..

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.

232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 9 вр. чл. 243 ЗЗД.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи следните факти: възникване на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за наем на процесния имот, по което ищецът, в качеството на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване процесния имот срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в сочения размер; че ответникът е ползвал или е разполагал с 4 възможността да ползва имота през процесния период, който му е бил предаден; уговарянето на валидна клауза за неустойка при забава в плащането на дължимата наемна цена и размера на неустойката.

В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че между страните е имало неформален договор за съвместна дейност с цел подпомагане на ищеца да развива спорта фехтовка в гр. В., както и че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави.

Между страните не е спорно, че недвижим имот, съставляващ зала за танци и бойни изкуства с площ от 219 кв.м., находящ се в ****************************, ет. минус едно, е собственост на ищеца, както и че ищецът Т. П. К. е регистрирал имейл адрес **********************************, посредством който е разменял кореспонденция със служители и управителните органи на Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“ и на „Младост Фенсинг“ ЕООД. Не е налице спор и относно обстоятелството, че лицето А. Г. Н. е осъществявал треньорска дейност на деца в процесната зала.

Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена.

Основният спорен въпрос по делото е дали между страните е сключен договор за наем от 01.11.2020г., предвид че ответникът оспорва истинността на изявлението на неговия представител. За изясняване на този факт, по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи, като всички доказателства следва да бъдат ценени в съвкупност.