Решение № 146 от 20.12.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Чирпан, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20225540100309 по описа за 2022 година

Производството по реда чл. 3, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

Образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищцата А. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: с.

Г., област Стара Загора 6252, ул. „П. **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.И. **, чрез адвокат З. П. В. против ответника ТП на НОИ - Стара Загора, адрес: гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 44. В ИМ се твърди, че ищцата работeла на полето и след това като дояч на крави в някога съществувалото Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ в с. Оризово, област Стара Загора, „филиал село Гранит“.

ТКЗС в с. Гранит се наричало „Победа“ през периода 1950 - 1969 г. Впоследствие в периода 1970 1982 г. то попаднало в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ село Оризово, „филиал село Гранит“.

През 1983 г. негов правоприемник станал АПК „Септемврийци“, с. Братя Даскалови, клоново стопанство с. Гранит. През 1984 - 1986 г. същото се наричало АПК „Георги Димитров“ с. Оризово, филиал с. Гранит“, а после в периода 1987 - 1990 г. отново било АПК „Септемврийци“ с. Братя Даскалови, клоново стопанство с. Гранит. После в периода докъм 2009 г. ТКЗС имало приемници в лицето на ЗК „Единство“, с. Гранит и на Всестранна кооперация „Селска пробуда“, с. Гранит, област Стара Загора, после преименувана на ВК „Гранит“, като през 2009 г. била ликвидирана. В Обединеното ТКЗС „Георги Димитров“ ищцата имала следния трудов стаж, който следвало да се зачете за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. по документ, издаден й от ТКЗС и получен по-късно от нея от ЗК „Единство“, където продължила да работи (макар според източник, който не и бил даден в Кметството на с. Гранит трудодните й били повече):

През 1974 г. 173 изработени трудови дни в полевъдна бригада;

През 1975 г. 211 изработени трудови дни като кравар дояч;

През 1976 г. 263 изработени трудови дни като кравар дояч;

През 1977 г. 282 изработени трудови дни като кравар дояч;

1

През 1979 г., 1980 г., 1981 г. и 1982 г. била в майчинство.

Във въпросното ТКЗС работила и след посочения период. Отначало работела на полето, затова в издадения й документ било посочено, че е била в полевъдна бригада (за по-кратко било записано „полевъдство“), а по-късно като кравар-дояч. За 1978 г. нямало да иска установяване на отработени от нея трудодни, защото в дадения й документ от кооперацията било записано, че е била в майчинство, но всъщност това не било точно, тъй като родила второто си дете през 1979 г.

През по-голямата част от 1978 г. може и да не е била на работа, ако е била използвала отпуск за отглеждане на първото си дете - синът й С., роден през 1976 г., който починал. През 1979 г. и 1980 г. родила дъщерите си Е. и М.. Това били общо трите им деца. За следващите години извън исковия период също имало липси в данните, съхранявани от НОИ за времето, през което била на работа, но все пак били отразени някои отработени периоди. Съгласно постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта времето за бременност, раждане и отглеждане на деца, родени след 31-ви декември 1967 г. се зачитало за трудов стаж като продължителността му се определяла според броя и поредността на родените деца: при първо дете размерът на този трудов стаж бил 12 месеца, при второ дете - 14 месеца и при трето - 18 месеца.

Тъй като дъщеря й Е. Ч. Ч. била родена на 30-ти май 1979 г. и следвало да е била излязла в майчинство 45 дни преди раждането, през 1979 г. следвало да е била седем месеца и половина в майчинство и през 1980 г. още шест месеца и половина за въпросното дете, а тъй като на 5-ти ноември 1980 г. родила дъщеря си М. Ч. Ч. и е следвало 45 дни преди нейното раждане също да е била в майчинство през 1980 г. тя имала още три месеца и десет дни майчинство, цялата следваща 1981 г. също била в майчинство и през 1982 г. била в майчинство още два месеца и двадесет дни.

Тъй като в удостоверенията за раждане фигурирала с фамилни имена Ч., Е. и А., че тези имена се отнасяли до нея можело да се установи от нейните ЕГН и рождена дата. В НОИ извършили проверка и по тях, но пак не било открито нищо. За съжаление сочените данни за отработени от ищцата дни през 1974 - 1977 г. успяла да вземе само от издадено удостоверение № 127 от 31.1.1986 г., получено от приемника на ТКЗС, а данните, написани й на ръка, според които била работила повече й било казано да са взети от „Списък с годишната заработка на кооператорите“.

Ищцата обаче не можала да получа такъв от Кметството в село Гранит, където й написали това, нито да открие други съхранени документи за трудовия и осигурителния й стаж. Тя не била запазила такива, трудовата й книжка била изгубена. Представяното удостоверение с дата 1986 г. било издадено, докато е работила в ТКЗС. Целият си трудов стаж била натрупала в споменатото ТКЗС и неговите приемници ЗК „Единство“, с. Гранит и ВК „Селска пробуда“, село Гранит, област Стара Загора, преименувана във ВК „Гранит“. Затова и при издаване на посочения документ за стажа й и при получаването му от ЗК „Единство“ тя била на работа в това ТКЗС и кооперацията, негов приемник като за въпросната 1986 г. стажът й е признат от ТП на НОИ - Стара Загора с удостоверение. Тъй като понастоящем не разполагала с друг документ освен посочения, се обърнала към ТП на НОИ - Стара Загора, служба „Осигурителен архив“ със заявления да бъде потърсено нейното име в архива на ТКЗС, който очаквала да е бил предаден там след като ТКЗС е било ликвидирано. Оттам отговорили, че за периодите 01.01.1974 - 31.12.1975 г., 01.01.1976 31.12.1978 г., 01.01.1979 - 31.12.1982 г. не се съхранявали документи, които да установяват нейния осигурителен стаж и доход. От отговора станало ясно, че действително архив е бил предаден за съхранение от правоприемника на ТКЗС след като той също бил прекратил съществуването си. За други периоди, за които имало запазени документи й се издали УП - 13 в уверение на нейния стаж, вкл. във ВК „Гранит“, ЕИК 833003809. Така имала положен трудов стаж, който се зачитал за 2 трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. в ТКЗС, придобит през периодите 1974 - 1975 г., 1976 - 1978 г. и 1979 - 1982 г. за посочените дни и месеци, но не разполагала с документи, които да позволят зачитането му при подаване заявление за пенсия поради изслужено време и старост. Стажът бил придобит от ищцата като същата работила на полето и като кравар дояч в ТКЗС „Победа“, с. Гранит, влязло в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ - село Оризово, „филиал с. Гранит“. Като членка на ТКЗС получавала възнаграждение за трудоден. Работният ден в ТКЗС бил осемчасов. Заплащането на труда било подневно. Тъй като вече не съществувал дори правоприемник на ТКЗС, в което била работила и архивът му е бил предаден в НОИ, ответник по тази ИМ следвало да е ТП на НОИ - Стара Загора. За ищцата се породил правен интерес да поиска да се установи по отношение ответното ТП на НОИ, в което не било предадено всичко от архива на ТКЗС въпросния трудов стаж, за да може да се ползва от предвидените от закона негови правни последици.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което признае за установено спрямо ТП на НОИ - Стара Загора, че е работила в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ - село Оризово, „филиал село Гранит“, в което било влязло ТКЗС „Победа“, като е придобила трудов стаж съгласно действалите до 31-ви декември 1999 г. разпоредби за трудовия стаж при пенсиониране, както следва: през 1974 г. - 173 изработени трудови дни в полевъдна бригада; през 1975 г. - 211 изработени трудови дни като кравар дояч; през 1976 г. - 263 изработени трудови дни като кравар дояч; през 1977 г. - 282 изработени трудови дни като кравар дояч; през 1979 г. и 1980 г. - общо 14 месеца трудов стаж поради майчинство, където била родила второ дете; през 1980, 1981 и 1982 г. - общо 18 месеца трудов стаж поради майчинство, поради раждането на третото й дете; като работила на полето в полевъдна бригада и като кравар - дояч, при пълно работно време от осем часа и при подневно заплащане.

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Т.И.К. - ст. юрисконсулт в ТП на НОИ гр. Стара Загора, в който се изразява становище, че подадената от А. Й. Ч. искова молба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представи съответното удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл. 6 от ЗУТОССР искът следвало да се счита за допустим. Към исковата молба не било представено задължителното удостоверение, което я правило недопустима за разглеждане. Алтернативно, ако съдът счетял исковата молба за допустима, моли да се постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна, като излага следните съобразения. Към подадената искова молба липсвала трудова книжка на А. Ч., от която да е видно, че през процесиите периоди ищцата действително е работела при посочения от нея осигурител. Видно от приложените от ищеца документи - уведомителни писма, издадени от сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ - Стара Загора, разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурителя ЗК „Единство“ с. Гранит били предадени в сектор „Осигурителен архив“ към момента на подаване на заявлението от лицето. Същите писма 3 не били обжалвани по надлежен ред в законоустановения срок. В предадените документи, за периодите от 1974 г. - 1975 г.; 01.01.1976 г. - 31.12.1978 г.; 01.01.1979 г. - 31.12.1983 г.; 1983 г. 1993 г.; 01.01.1994 г. - 31.12.1998 г.; 01.01.1999 г. - 31.12.2004 г. не се съдържали данни за А. Й. Ч..

В този смисъл ТП на НОИ - Стара Загора не разполагало с данни и доказателства относно осигурителния и трудов статус на лицето за процесния период. За периодите, за които от разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурителя ЗК „Единство“ с. Гранит било видно, че А. Ч. е полагала труд, на същата били издадени съответните документи - образец УП-13, удостоверяващи осигурителен и трудов статус. Издаването на документ за трудов/осигурителен стаж от архивохранилището на ТП на НОИ отразявало наличната информация в съхраняваните там документи за положения от дадено лице труд. Относно направеното доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели, а именно С.Г.С. и К.П.Б., за които се твърди, че през процесиите периоди са работили в ТКЗС следвало да се има предвид, че за допускане до разпит на посочените свидетели, същите следвало да представят пред съда в оригинал надлежно оформен документ за стажа си в процесния период, като писмено доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през процесиите периоди, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.

Представянето в съдебно заседание на писмените доказателства, които потвърждават положения от свидетелите стаж при същия осигурител и период, ограничава проверката, дали същите отговарят на условията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Предвид това, ищцата следвало да представи препис на надлежно оформен документ за стажа им в процесния период като писмено доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател. Навременното представяне на доказателства, които подкрепяли твърденията на ищцата е важно с оглед доказването пред съда на трудов стаж, от който лицата черпят пенсионноосигурителни права и не на последно място - с оглед извършване на проверка, предвид зачестилите случаи на представените пред ТП на НОИ документи с невярно съдържание. По повод искането за допускане до разпит на Ч.С.Ч., моли, същото да не се уважава, предвид факта, че свидетелят бил съпруг на ищцата и заинтересован от изхода на делото. Предвид изложеното, моли да се постановите решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Моли да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.