Акт от 11.07.2023, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 367/2023
- Подписан
- 11.07.2023
- В сила
- 11.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 225 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ № 449 гр. Монтана,
11 юли 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА при секретаря Антоанета
Лазарова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 367 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Деян Стойков Николовски, Началник на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, против Решение № 31 от 06.03.2023 г. по АНД № 488/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 21-0248-000679/02.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – гр. Бяла Слатина, упълномощен с заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на А.Р.А. ***, е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от същия закон, и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, като незаконосъобразно и ОДМВР – Враца е осъдена да заплати на А.Р.А. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лева.
Касационният жалбоподател счита, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения, че в мотивите си въззивният съд заявява, че деянието е осъществено от административнонаказаното лице, от обективна и субективна страна, и той е осъществил състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП и, че това нарушение по безспорен начин се потвърждава от свидетелските показания - пункт 1 от НП. Възразява, също и срещу определеното от съда осъждане на ОДМВР – Враца в размер на 1000 лева, като сумата не отговоря на действителните разноски по делото, тъй като тя е безсмислено висока и не съответства на правната сложност на делото. С оглед изложеното, моли административния съд да отмени спорното решение и да потвърди НП № 21-0248-0000679/02.11.2021 г. на ВПД Началника на РУП – Бяла Слатина. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.
От ответника по касационната жалба А. Р*
А., чрез адв. В* Б* – САК, гр. С*, бул. „Г* Д*“ бл. *, офис до вх. *, с представено пълномощно пред първа инстанция, е постъпила по електронна поща молба с вх. № 3242/30.06.2023 г. в АдмС – Монтана, с която изразява желание да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие и в отсъствието на доверителя ѝ.
Моли настоящата инстанция да остави без уважение касационната жалба на началника на РУП – Бяла Слатина и потвърди решението на РС – Бяла Слатина по АНД № 488/2022 г. по съображения, които съдът подробно е изложил в своя съдебен акт. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата в неоснователна, а атакуваното решение на РС – Бяла Слатина правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Нарушен е процесуалния закон, което прави издаденото НП незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд счита за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Наказателно постановление №
21-0248-000679/02.11.2021 г. на ВПД Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, е оспорено от административнонаказаното лице пред Районен съд – Бяла Слатина, който с решение № 40/15.04.2022 г. по АНД № 520/2021 г. по описа на съда го е потвърдил. Решение № 40/15.04.2022 г. е обжалвано пред Административен съд – Враца, който с Решение № 375/09.11.2022 г. по КАНД № 431/2022 г. по описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Бяла Слатина е образувано АНД № 488/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено обжалваното Решение № 31/06.03.2023 г., с което процесното НП е отменено. Същото е обжалвано от административнонаказващия орган пред АдмС – Враца. С определение № 244/10.05.2023 г. по образуваното КАНД № 230/2023 г. по описа на АдмС
– Враца, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 5372/22.05.2023 г. по адм. дело № 4774/2023 г. по описа на ВАС, касационната жалба на Началника на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца срещу решение № 31/06.03.2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина по АНД № 488/2022 г., е изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение № 31/06.03.2023 г. по АДН 488/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е отменено НП № 21-0248-000697/02.11.2021 г. на ВПД Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на А.Р.А. ***, е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от същия закон, и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, като незаконосъобразно. Въззивният съд е възприел, че около 16:45 часа полицейски служители на РУП – Бяла Слатина, се опитали да спрат за проверка със стоп – палка по образец лек автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № ВР9080СХ, управляван от водача с висока скорост. Автомобилът не спрял на мястото на подадения сигнал, водачът му спрял преди посоченото място, обърнал посоката си на движение и продължил движението си в обратна посока към с. Търнак. Тогава служителите го последвали със служебния автомобил, но не успели да го настигнат до селото. Това наложило да се обадят в ОДЧ на РУП – Бяла Слатина, за да бъде установено местонахождението на водача и да бъде извършена проверка по случая. Докладна – записка за случилото се била изготвена от полицейски служител на 01.10.2021 г. и входирана в РУП – Бяла Слатина на 04.10.2021 г. След като бил установен, на 11.10.2021 г. А.Р.А. се явил в сградата на РУП – Бяла Слатина за проверка. За констатираното бил съставен АУАН против нарушителя, в присъствието на свидетелите, за извършени нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на А.Р.А. на същата дата, подписан от него без възражения. Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП на началник РУП – Бяла Слатина, с което на лицето са наложени административните наказания, затова че на 01.10.2021 г., около 16:45 часа, в Община Бяла Слатина, на път 3-1304 км., 0,100 /с. Търнак – гр. Бяла Слатина/, управлява лек автомобил „Опел Инсигния“ лимузина ХБ, с рег. № ВР9080СХ, като при подаден сигнал за спиране със стоп – палка по образец от мл. ПИ Иван Цеков не спира на посоченото място и не изпълнява разпореждане, не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Изложената фактическа обстановка въззивният съд е приел за установена въз основа на събраните писмени доказателства - АУАН № АА758588/11.10.2021 г., НП № 210248- 000679/02.11.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, Справка за нарушител/водач, заверено копие от докладна – записка, Централизирана автоматизирана информационна система за документооборота на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите – актосъставителя и служителите при РУП – Бяла Слатина, чиито показания съдът е кредитирал като последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от приетите по делото писмени доказателства. По т. 2 от НП, районният съд намира нарушението за недоказано, тъй като не става ясно кога административнонаказаното лице не е носил този талон, когато не е спрял на полицейската проверка или когато му е съставен АУАН. Според районния съд той не е носил контролен талон при съставен АУАН, но приема, че липсват документи както писмени, така и гласни да му е указано, че следва да ги носи. По т. 1 от НП, районният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство безспорно е установено, че А.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като водач на МПС не е спрял и останал на мястото, което му е оказано от контролен орган, за да изпълни указанията и нарежданията му, а е продължил движението си, което поведение е наложило служителите да подадат сигнал в ОДЧ на РУП – Бяла Слатина, за да бъде установено след това местонахождението му и да бъде извършена проверка. Това нарушение според районния съд по безспорен начин се установява, както от показанията на разпитаните в с.з. свидетели, така и от отразеното в АУАН и НП.
И двамата свидетели според районния съд са категорични, че именно жалбоподателят на посочените дата и място в АУАН и НП е управлявал автомобила, когато не е спрял за проверка при подаден сигнал. Двамата служители разпознали именно А.Р.А. като водач, тъй като го познавали от преди тази проверка. Въззивният съд счита, че АУАН и атакуваното наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защита.
Относно наложеното административно наказание, районният съд приема, че законът предвижда в чл. 175 от ЗДвП „лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 1 до 6 месеца“ и „глоба от 50 до 200 лева“, като лицето е наказано и с двете наказания в предвидения максимален размер, като според него следва лишаването от правоуправление да бъде намалено. Въззивния съд приема, че в административнонаказателно производство са допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство и водят до отмяна на НП. Видно от съставения АУАН, върху него, в последствие, са описани членовете, които е следвало да бъдат като нарушения от ЗДвП, както и наказанията на жалбоподателя. Това е било извършено от актосъставителя по настоящето производство, който не може да участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаване на НП, длъжностно лице, което е съставило акт за нарушение или е свидетел по него. От установеното въззивният съд прави заключение, че е нарушен чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, поради което НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.
Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения от съда.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Въззивният съд е постановил решението си въз основа на развити противоречиви мотиви и е направил неправилни правни изводи. От фактическа страна касационната инстанция възприема, че НП № 21-0248-000679/02.11.2021 г. е постановено въз основа на АУАН № АА758588/11.10.2021 г., съставен, затова че в землището на гр. Бяла Слатина, на път 3-1304 км. 0,100 /с. Търнак - гр. Бяла Слатина/, около 16:45 часа служители на РУП – Бяла Слатина, при изпълнение на служебните си задължения, опитали да спрат за проверка със стоп - палка по образец лек автомобил „Опел Инсигния“ лимузина ХБ, с рег.№ BP9080СХ, управляван от водача с висока скорост. Автомобилът не спрял на мястото на подадения сигнал, като водачът му спрял преди посоченото място, обърнал посоката си на движение и продължил движението си обратно към с.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c1e83a9-4c6a-4867-bd32-4fc003e33212