Решение № 4646 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110213376 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.

В. П. срещу НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от министъра на правосъдието, с което на жалбоподателката за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.

35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, на релевирано основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на постановлението, като се излагат доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган чрез процесуалните си представители прави искане за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски, като прави препратка към аргументите, изложени в самото постановление.

От ангажираните писмени доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН ангажирането и на гласни не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) освен оправомощаването на актосъставителя с писмена (и подписана) заповед на министъра на правосъдието за съставяне на съответния вид АУАН и освен депозирането на съответната декларация от страна на въззивничката на 08.01.2021 г. се установява още описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна уредба), поради което действително е налице нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Закъснението от 19 дни – при положение, че срокът за депозиране е едномесечен – не дотам малко, а депозираните декларации от г-жа П. по-рано през 2020 г., за което се сочи в жалбата, са изначално 1 относими към различни периоди от този, за който е следвало да се декларира в процесния случай, поради което хипотеза по чл. 28 от ЗАНН (включително в редакцията, действала до 23.12.2021 г.) не е налице. В случая, обаче, не е приложим съставът по чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ, а този по чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ, доколкото не се касае за хипотеза на недеклариране на конкретно обстоятелство или невярно деклариране на такова, а за хипотеза на неподаване на декларация в срок.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за отмяна на атакуваното постановление, но с оглед изложеното преди малко установи основание за изменение на постановлението по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН с прилагане на закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно с прилагане на чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ вместо на чл.

174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ като основание за налагане на наказанието; не са налице други основания за изменение на НП. С оглед препращането към уредбата по АПК съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с която разпоредба смислово е свързана тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, доколкото уредбата по АПК (виж чл. 143!) не съдържа (разбираемо) правила, относими към хипотеза на изменяне на акта, предмет на оспорване, липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на административно-наказващия орган.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от министъра на правосъдието, като прилага закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно като прилага чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ вместо чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ като основание за налагане на наказанието.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на административно-наказващия орган.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2