Решение № 90 от 15.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Сливен, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Търговско дело № 20232200900081 по описа за 2023 година

Производство по жалба, подадена на основание чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от адв. Димитър Смилков, АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на К.Ш. гражданин на Федерална република Германия, род. на ****** срещу отказ с рег. № 20230403164258 от 04.04.2023 г. на Агенция по вписванията (АВп), постановен по заявление вх. № 20230403164258.

Твърди се в жалбата, че неправилно в отказа е прието, че вписаната в ТРРЮЛНЦ друга фирма „СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е с идентично фирмено наименование като заявената за първоначално вписване от жалбоподателя – „СОЛ-ТЕХ“ ЕООД.

Изложени са доводи, че е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 ТЗ, като било очевидно, че наименованието „СОЛ-ТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съдържащо три думи с тире между първите две, било различно от наименованието „СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

В отговора на АВп, подаден на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, от пълномощник – юриск. Генади Цв. Иванов, се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се становище, че наименованието на заявеното за първоначално вписване търговско дружество, не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ТЗ, тъй като при преценката за уникалност на фирменото наименование следва да се игнорират препинателните знаци и същите не могат да изпълняват индивидуализираща функция. Съобразно този 1 довод, заявеното фирмено наименование „СОЛ-ТЕХ“ ЕООД съвпада с фирменото наименование на друго, вписано към момента на подаване на заявлението търговско дружество - „СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като в полза на Агенция по вписванията да бъде присъдена сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с жалбата и съдържащите се в досието по заявление вх. № 20230403164258 документи, намира, че същата е допустима – подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от лице с надлежна активна легитимация и при наличие на правен интерес от обжалване на отказ с рег. № 20230403164258 от 04.04.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВп, но разгледана по съществото си е неоснователна, предвид следното:

С обжалвания отказ ДЛР се е произнесло по заявление вх. № 20230403164258 от 03.04.2023 г. за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование „СОЛ-ТЕХ“ ЕООД, с предмет на дейност: закупуване или производство, монтаж и продажба на слънчеви соларни) панели и други части и елементи за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, проектиране и изграждане на фотоволтаични електроцентрали и продажба на произведената от тях електрическа енергия; проектиране и производство, и монтаж, и продажба на отоплителни системи; производство и продажба на части за отоплителни системи; купуване на части за отоплителни системи и препродаването им; проектиране и извършване на строително-монтажни работи и ремонтни дейности; производство и продажба на строителни материали; купуване и препродаване на строителни материали; транспорт; логистика; както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона. Към заявлението са приложени документ за заплатена д. т., учредителен протокол, декларация относно истинността на заявените обстоятелства, нотариално заверено съгласие и образец от подпис, актуален учредителен акт и препис от същия със заличени лични данни; декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, документ за внесен по банкова сметка капитал; адвокатско пълномощно.

Пристъпвайки към разглеждане на заявлението, ДЛР е извършило 2 справка и е констатирало, че преди към момента на подаване на заявлението а първоначално вписване на търговско дружество, с фирма „СОЛ-ТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в ТР - сега ТРРЮЛНЦ към АВп вече е регистрирано друго търговско дружество със същото наименование: "СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ******. Въз основа на това е прието в обжалвания отказ, че вписването по заявление вх. № 20230403164258 би било в нарушение на чл. 11, ал. 1 ТЗ, която разпоредба предвижда, че фирмата може да се употребява само от търговец или дружество, което го е регистрирало.

Прието е, че при определяне дали една фирма е уникална, следва да се игнорират препинателните знаци и разстоянията, които при изписване и изговаряне на наименованието, не могат да изпълнят функцията да индивидуализират търговеца.

Съдът след извършена справка с вписванията в ТРРЮРНЦ констатира, че действително, считано от 11.07.2011 г. 09:27:25 ч, в ТР – сега ТРРЮЛНЦ, е вписана промяна на фирменото наименование на търговско дружество, от „СОЛКАВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписаният предмет на дейност на което е: „Търговия и изграждане на алтернативни енергийни системи, вътрешно и външно търговска дейност, представителство и агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица и всяка друга дейност, незабранена от закона.“

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР едно от правомощията в обхвата на проверката при първоначално вписване или промяна на фирмата е да установи, дали друго лице е регистрирало фирменото наименование – чл. 11, ал. 1 ТЗ и дали то отговаря на изискванията на чл. 7 ТЗ, в чиято ал. 2 е предвидено, че всяка фирма, освен предписаното от закона необходимо съдържание, може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

Въпросът в настоящия случай касае установеното сходството в наименованията на вече вписан търговец и заявеното от жалбоподателя за първоначална регистрация, което би могло да въведе в заблуждение при идентификацията на търговеца. При липсата на детайлизирани правила за формиране на фирмените наименования, при отговорът относно 3 допустимостта на вписването на две фирми, които са със сходно фонемно съдържание, различаващо се единствено чрез поставеното тире, но които се изговарят по един и същи начин, следва да се изходи от преследваната от закона цел за индивидуализацията на участниците в търговския оборот, чиято фирма следва да ги идентифицира по ясен и несъмнен начин.

Вярно е, че законът не въвежда изрично забрана фирмените наименования да нямат еднакво звучене, но както бе посочено в изложението по-горе, съдържащата се забрана е за това, имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Съобразно тази цел, наименованието въвежда в заблуждение при идентификацията на търговеца не само при пълно съвпадение в начина на изписване на фирмата, но и тогава, когато въпреки разликите в изписването, изговарянето на фирмените наименования е идентично – както е в настоящия случай.

В аспекта на изложеното по – горе, аргументът на жалбоподателя, че наличието на тире във фирмата „СОЛ-ТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД служи в достатъчна степен за идентификация на търговеца като различен от вече вписаното търговско дружество с фирма „СОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е несъстоятелен, предвид идентичността на фонематичната транскрипция. (в този смисъл Решение от 29.01.2010 г. на ОС - Бургас по ч. т. д. № 36/2010 г., Решение № 382, 10.10.2017 г. по ч.т.д. № 277/2017 г. по описа на БАС, Решение № 405 от 10.03.2011 г. на САС по ф. д. № 111/2010 г., ТО, 5-ти с-в, Решение № 422 от 19.04.2022 г., по т. д. № 20221100900544 по описа за 2022 на САС)

В конкретния случай, освен поради начина на изговаряне на двете фирми, заблуждение би могло да произтече и поради техния сходен предмет на дейност, свързан с производството и изграждането на съоръжения за производство на електронерегия от алтернативни източници. Очевидно с предмета на дейност е свързана етимологията на фирмата, съставена чрез използване на латинската морфема за слънце – sol, в нейната фонетична и фонемична транскрипция на български език.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваният отказ е съобразен си изискванията на закона – чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 ТЗ, поради 4 което жалбата следва да се остави без уважение.

Поради неоснователност на жалбата е основателна претенцията на Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се присъдят разноски – 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ жалба, вх. № 2202/13.04.2023 г., подадена от адв. Димитър Ангелов Спилков, АК – Пловдив, подадена от него като пълномощник на К.Ш. гражданин на Федерална република Германия, род. на ****** притежаващ л. к № ******** издадена на 11.08.2022 г. в гр.

Оснабрюк, валидна до 10.08.2023 г., с постоянен адрес: Германия, гр.

Оснабрюк, пощ. код 49090, ************ срещу отказ с рег. № 20230403164258 от 04.04.2023 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20230403164258 – за първоначално вписване в ТРРЮЛНЦ на търговско дружество с фирма

„СОЛ-ТЕХ“

ЕООД,

КАТО

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА К.Ш. гражданин на Федерална република Германия, род. на ****** притежаващ л. к № ******** издадена на 11.08.2022 г. в гр.

Оснабрюк, валидна до 10.08.2023 г., с постоянен адрес: Германия, гр.

Оснабрюк, пощ. код 49090, ************ представляван от адв. Димитър Анг. Спелков да заплати на Агенция по вписванията сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 5