Решение № 318 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500320 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3640 по описа за 2020 година е по иска на В. З. Г. ЕГН ********** от с. Главиница, ул.

„Шестнадесета „ № 19 против Б. И. Г. ЕГН ********** от с. Главиница, ул.

„Шестнадесета „ № 19, общ. Пазарджик, с правно основание чл. 109 ЗС е о с ъ д е н а Б. Г. да отключи вратата на телената метална мрежа осигуряваща достъп на В. Г. до дворното място зад двуетажна жилищна сграда , находяща се в УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ.

Пазарджик , което дворно място представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик.

В останалата част негаторния иск е отхвърлен - да бъде осъдена ответницата Б. И. Г. да отвори вратата на избата осигуряваща достъп до стая от около 30 кв.м. , втората врата в ляво при влизане в избата на двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ. Пазарджик , което дворно място представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик .

1

Разпределено е ползването на основание чл. 32 от ЗС В. Г., Б. Г. , С. Г. и и М. С. на съсобствените им недвижими имоти , а именно : Дворно място представляващо УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ.

Пазарджик , което е с идентификатор *** по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** , както и общите части на построената в същия поземлен имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** , а именно подпокривно пространство - таван и изба , както и на построено в същия поземлен имот избено помещение долепено отвън до фасадата на жилищната сграда , като първо ниво на пристройка от към избените помещения / без идентификация по КККР /, съобразно скиците на заключенията / основно и допълнително на вещото лице , представляващи неразделна част от настоящото решение, както следва :

Дял Първи за В. Г. - част от дворно място представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Главиница съобразно втори вариант от допълнителното заключение с площ от 374,96 кв.м. оцветено в синьо на скицата към този вариант , цялата построена в същия поземлен имот сграда с идентификатор *** с площ от 28,81 кв.м. , оцветена в синьо и в червено на скицата на вещото лице към допълнителното заключение, две избени помещения с обща площ от 29,25 кв.м., находящи се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветени в червено на скицата на вещото лице в основното му заключение , както и таванска част с обща площ от 37,24 кв.м. находяща се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в червено на скицата на вещото лице към основното заключение.

В общ дял на Б. Г., С. Г. и М. С. - част от дворно място представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Главиница съобразно втори вариант от допълнителното заключение с площ от 374,96 кв.м. оцветено в червено на скицата към този вариант , цялото построено в същия поземлен имот избено помещение с площ от 7,65 кв.м. долепено отвън до фасадата на жилищната сграда , като първо ниво на пристройка откъм избените помещения / без идентификатор по КККР / - оцветено в синьо на скицата на вещото лице към допълнителното заключение, избено помещение с площ от 21,10 кв.м., находящо се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветено в синьо на скицата на вещото лице в основното му заключение , както и таванска част с обща площ от 37,24 кв.м. находяща се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в синьо на скицата на вещото лице към основното заключение.

З а общо ползване от страните е определена : част от дворно място представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Главиница съобразно втори вариант от допълнителното заключение с площ от 109,08 кв.м. оцветено в жълто на скицата към този вариант , част от избения етаж с площ от 22,16 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в жълто на скицата на вещото лице в основното му 2 заключение , както и таванска част с площ от 13,34 кв.м. находяща се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в жълто на скицата на вещото лице към основното заключение.

Отхвърлен е като неоснователeн иска на основание чл. 32 от ЗС на В. Г. против Б. Г., С. Г. и М. С. за определяне на реално ползване на обект представляващ второ ниво от пристройка долепена до фасадата на жилищната сграда с идентификатор 15028,501.381.2 откъм първи жилищен етаж и функционално свързана с него.

Присъдени са разноски.

Постановено е и определение по чл.248 от ГПК , което не е обжалвано с частна жалба.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Б. Г. ,която го обжалва в частта с която е уважен иска на В. Г. предявен на основание чл.109 ЗС и жалбоподателката осъдена да отключи вратата поставена на телената мрежа, като осигури достъп на ищеца до дворното място зад 2етажната м.ж. сграда в ПИ с идентификатор *** по КК на с.Главиница; В частта за определяне начин на реално ползване на дворното място ПИ с идентификатор *** и в частта с която е определен начин на реално ползване на сградата на допълващо застрояване /лятна кухня/ с идентификатор ***.

Решението с което бил уважен иска по чл.109 от ЗС било недопустимо , евентуално – неправилно.

Съдът приел, че със заключването на вратата Б. Г. пречела на ищеца да има достъп до тази част от двора в която имало изграден кладенец който ищеца ползвал за септична яма и с което се ограничавало и смущавало упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем.

Предявеният иск се основавал на други фактически твърдения – невъзможността за достъп на ищеца до гърба на гаража му , за да извършва посочени ремонтни и поддържащи дейности.

На практика ищецът искал достъп до частта от двора „зад оградата” която фактически ползват останалите съсобственици. Тъй като съдът постановил решението си на основание факти, които не са въведени като твърдения от ищеца се касаело за произнасяне по непредявен иск.

Излагат се евентуално доводи и относно правилността на решението в тази част. По делото нямало спор, че цялото дворно място е фактически разделено за ползване от всяка от страните чрез съществуваща метална ограда 3 като въпросната врата е част от нея. Съдът следвало / вкл. служебно / да спре производството по иска за отваряне на вратата до приключване на производството по иска за реално ползване на дворното място, защото последния има обуславящо значение.

Ищецът обосновал необходимост да премине през частта от двора която фактически се ползва от жалбоподателката, за да извърши посочените конкретни строителни дейности на гърба на гаража си, като хипотезата била аналогична на тази , уредена в чл.51 от ЗС.

По иска за реално ползване на сграда с идентификатор *** -неправилно съдът предоставил цялата сграда от 28.81 кв.м. за ползване на В.

Г. при положение, че същата е съсобствена и видно от СТЕ се състои от две отделни помещения - едното с площ 18.98 кв.м. (в което Г. е направил подобрения), а другото с площ от 9.83 кв.м. Правилно би било по-голямото помещение да се предостави за ползване на В.Г. , а по -малкото на останалите съсобственици които ще ползват/ като компенсация/ самостоятелно избата с площ от 7.65 кв.м. намираща се в пристройката към 2 м.ж. сграда.

При определяне начина на реално ползване на дворното място , съдът имал избор между два варианта предложени от вещото лице. Правейки този избор , неправилно съобразил постановеното решение по чл.109 от ЗС.

Съдът определил начина на ползване на дворното място ,съобразно Втория вариант от Допълнителното заключение на вещото лице, при който вратата е отворена, а към лятната кухня / която ще се ползва самостоятелно от В. Г. /, както и към избата в пристройката / която ще се ползва самостоятелно от останалите съсобственици било определено общо ползване, т.е. двете реални части на двора са пресечени от коридори за общо ползване без да съществува такава необходимост. При избрания от съда начин за разпределение ползването на лятната кухня и избата в пристройката далеч по- подходящ бил варианта за дворното място по първоначалното заключение на вещото лице, при който частите на отделните съсобственици са изцяло отделени от съществуващата ограда / вкл. прословутата врата в нея /, а общото ползване е намалено единствено с оглед достъпа до входа на 2 м.ж. сграда.

Моли да бъде обезсилено решението по иска с правно основание чл.109 ЗС, като постановено по непредявен иск и/ или като недопустимо поради несъобразено основание за спиране по чл.229 ал.1, т.4 ГПК ( т.1 от ТР №1/2017 4 от 09.07.2019 г. ОСГТК на ВКС), евентуално да бъде отменено като неправилно и иска отхвърлен.;Да се отменирешението в частта с която е определен начин на реално ползване на дворното място ПИ с идентификатор ***, както и в частта с която е определен начин на реално ползване на сградата на допълващо застрояване / лятна кухня/ с идентификатор ***. по КК на с.Главиница, вместо което да определи законосъобразен вариант, вкл. чрез изработване на трети вариант, вкл. и по реда на чл. 162 ГПК .

Претендират разноски.

На тази жалба в срок е постъпил писмен отговор от В. Г. ,чрез процесуалния му представител.

Счита , че жалбата е неоснователна.

Неоснователно се подържало ,че решението по иска по чл.109 от ГПК е недопустимо , тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск.

Фактическите твърдения, на които съдът основал решението си по този иск били изложени на 4 стр., 4 абзац, в Становище по Отговора на ответницата по насрещната искова молба вх.№ 23627/10.12.2021 г. ЦИТ.”То било отразено и в доклада , обявен на страните. За установяване на тези обстоятелства - ищецът поставял въпроси на вещото лице.

Предявеният иск по чл.109 от ЗС относно достъпа на ищеца до гърба на гаража не бил аналогичен с хипотезата по чл.51 от ЗС.

Решението по този иск било правилно и се осигурявала възможността на ответника по жалбата за достъп до гърба на гаража му.

Счита още, че неправилно се подържа наличието на обвързаност между иска по чл.109 от ЗС и чл.32 от ЗС.

Оспорват жалбата и относно определяне реално ползване на лятната кухня.

Отношенията между жалбоподателя и ответника били обтегнати, поради това съдът като е разпределил ползването на ищцовата страна на сграда на допълващо застрояване /лятна кухня/ с идентификатор *** по КККР на с.Главиница в едната част на имота, а на Б. Г. съдът е разпределил ползването на изба, вкопана в земята от 7,65 кв.м. - пристройка към двуетажната къща с идентификатор *** по КККР на с.Главиница 5 в другата част, така че допирните им точи да са по-редки взел разумно и правилно решение.

Решението в частта относно ползването на избеното помещение от 7,65 кв.м. било влязло в сила.

Всъщност не оспорват оплакването относно определения начин на реално ползване изложени в жалбата , в смисъл ,че предоставеното за ползване дворно място е пресечено от коридори за общо ползване, без да съществува такава необходимост. Споделят доводите на жалбоподателя ,че втория коридор от него /ищеца/ е неизползваем и ненужен на това место, тъй като той си има самостоятелна врата за да отиде до сграда /лятна кухня/ с идентификатор *** и втора врата с коридор - не му е необходим.

За ответницата този коридор също бил неизползваем и ненужен.

Неправилни били доводите на ответницата, че третия коридор не е необходим за никой, защото по този коридор ищеца отива към гърба на гаража си - сграда с идентификатор ***. ,който дори следвало да бъде удължен , за да осигури достъп на ответника по жалбата до гърба на гаража му.

Не оспорват доказателствено искане за изработване от експерт на нов вариант за ползване само за дворното място.