Решение № 1080 от 18.12.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4314/2025
- Вид
- Решение № 1080
- Подписан
- 18.12.2025
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1080 гр. Сливен, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104314 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника С. К.
АД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 120 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 32.40лв. Твърди се, че в резултат на това ищцата е следвало да заплати по договора 156лв главница, лихва и неустойка. Развити са подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка по ДПК първо, че накърнява добрите нрави, второ неравноправна е по смисъла на чл.143.5,т.19 от ЗПК
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на ДПК, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка на основание чл.26,ал.1 пр.3 от ЗЗД и при условията на чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП вр.чл.24 от ЗПК от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит.
Съдът е квалифицирал така предявените два иска за прогласяване на 1 нищожност на договора клаузата за неустойка, като такива с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно искове за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка по договора за предоставяне на потребителски кредит.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 120лв, уговорката за неустойка по ДПК,размера на договорената неустойка, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника С. Кредит АД, е постъпил.
В отговора е заявено, че договора е сключен по надлежен начин.Ищцата е създала личен профил, попълнила е заявление за кандидатстване и след одобрение е сключен ДПК.Твърди се, че неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, но се сочи, че клаузата за неустойка е валидна и представлява самостоятелен договор.Изложени са подробни съображения за валидност на клаузата за неустойка.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество С. Кредит АД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние от 9.12.2022г., сключен между С. Кредит АД, като кредитор, и М. М. Р., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 120лв,, с годишен лихвен процент в размер на 36%, с размер на погасителната вноска с неустойка 156лв, плащане 8.01.2023г., една погасителна вноска.Като срок на договора е посочено 12 месеца, обща сума за плащане 156лв, ГПР 42.58%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 2
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответното дружество на 9.12.2022 г., по силата на който ответното дружество С. Кредит АД му е предоставило сумата от 120 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.58%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури поръчител или банкова гаранция за обезпечение на ДПК. Уговорената, между страните неустойка, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 61.25% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 9.12.2022 г е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 50лв и да бъде осъдено С. Кредит АД да му заплати сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. Кредит АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, площад Оборище 3
13 Б и М. М. Р., ЕГН **********, от гр.........., че сключеният договор за потребителски кредит №911622 от 9.12.2022 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА С. Кредит АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Е.
Г. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за предявения иск в размер на 50лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4