Решение № 5758 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5758 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110146365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „**“ ЕООД срещу П. С. Т., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането спрямо ответника за сумата в размер на 597,58 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19261/2025 г. по описа на СРС, 66 - ти състав след приспадане на извършеното от ответника плащане в размер на 1356,31 лева, с което са погасени сумата в размер на 1238,00 лева - главница, както и 118,31 лева - разноски, от които 18,31 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на дата 29.12.2023 г. ответницата - П. С. Т. е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на „Кредисимо“. Поддържа, че след запознаване с условията по кредита, ответницата е отправила обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта. Изтъква, че след електронното изявление на ответницата на е-мейла й са изпратени автоматично Договор № ***/29.12.2023 г., Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ. Посочва, че в резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на дата 29.12.2023 г., между „Кредисимо“ и ответницата - П. С. Т. е сключен Договор за кредит № *** за сумата от 2000 лева главница, с уговорен срок за погасяване - дата 10.11.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение № 1 към него, СЕФ и ОУ. Изтъква, че Договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията 1 на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Договорът бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Заявява, че при кандидатстването си, ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителството на „**“, като договорът за поръчителство не бил задължителен за сключване.

Твърди, че процесния договор за поръчителство с „**“ също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления. Посочва, че ответникът извършил плащания чрез „Изипей“ АД, с които са погасени първата вноска по сключения договор за кредит и първата вноска към поръчителя. Поддържа, че с горепосочените плащания ответникът извършил частично погасяване на задълженията по двете отделни правоотношения с Кредисимо и **. Сочи, че след извършеното плащане на дата 17.10.2024 г. ответникът изпада в просрочие на задълженията си и няма последващи вноски. Изтъкват, че с оглед неизпълнение задълженията на ответницата, Кредисимо изпратил искане за плащане до поръчителя „**“, като от своя страна „**“ своевременно изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД. Сочи, че ответникът не е платил в дадения срок и „**“ изпълнил задълженията си като поръчител и погасява всички дължими от ответника суми към „Кредисимо“, а именно 1835,58 лева - главница; 310,90 лева - договорна лихва и 120,66 лева обезщетение за забава. Счита, че изпратената от Кредисимо комуникация, както и уведомленията от „**“ за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на „Кредисимо“ са надлежно връчени. Ищецът изтъква, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, за което било образувано ч.гр.д. № 19261/2025 г. по описа на СРС. Сочи, че срещу издадената заповед на дата 05.06.2025 г. било подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск. Изтъква, че в депозираното възражение, длъжницата признава сключените договор за кредит и договор за поръчителство от дата 29.12.2023 г. Твърди, че признава частично сумата в размер на 1238,00 лева, представляваща призната от длъжницата главница по договор за потребителски кредит от дата 29.12.2023 г.

Посочва, че на дата 24.06.2025 г. по процесния договор за кредит е постъпила сумата в размер на 1356,31 лева, като с нея частично са погасени уважените суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 19261/2025 г. по описа на СРС, 66-ти състав без остатъчна сума за главница в размер на 597,58 лева. Моли за уважаване на така предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между дружеството кредитор и ответницата. Счита, че от страна на ищеца не са представени доказателства, от които да бъде установено, че ответницата е сключила процесния договор за кредит. Счита, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както и че кредитора е предоставил на ответницата необходимата преддоговорна 2 информация, както и че е получил съгласието на ответницата за сключване на договора. Оспорва, че договорът е подписан по предвидения в ЗЕДЕП начин.

Оспорва, че е получила сумата в размер на 2000 лева - главница по процесния ДПК. Оспорва, че са спазени изискванията за форма, но ако все пак съдът приеме, че отговаря на изискванията на материалния закон, то не е изпълнено второто задължително условие, заложено в чл. 10 ЗПК - да е съставен по ясен и разбираем начин. Счита, че в ГПР, посочен в договора в размер на 46,87 %, не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс. Намира процесния ДПК за недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, както и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т 7 - 9. Счита, че процесният ДПК не отговаря на изискването за шрифт. Поддържа, че не е посочен и срок на договора за кредит. Твърди, че не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.

Заявява, че не са посочени изчерпателно всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР. Счита, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Поддържа, че са нарушени и разпоредбите на чл.

11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство в размер на повече от 50,00 %, представлява скрита лихва.

Заявява, че, ако в ГПР са били включени разходите по „възнаграждение за поръчителя“, то ГПР би надминало 200 %, а не както е посочено - 46,87 %.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието приложение № 1/29.12.2023 г., видно от което, „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/ се задължило да предостави П. С. Т.

/заемополучател/ сумата от 2000,00 лева, а заемополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва, като общият размер на плащанията възлизал на 2380,92 лева, лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 39,06 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – на 46,87 %.

По делото е представен договор за кредит № ***, сключен на 29.12.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/ и П. С. Т. /заемател/.

Видно чл. 4, ал. 1 от него меджу страните било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договорът не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, 3 срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, а ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на този срок, договорът не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Приети по делото са Общите условия за предоставяне на кредити, като в § 17 от раздел ІІ от същите е дадена дефиниция на „обезпечение“, а именно: банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/, което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото е приложен и Договор за предоставяне на поръчителство, ведно с приложение № 1 към него със страни П. С. Т. (потребител) и „**“ ЕООД (поръчител). По силата на договора „**“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ ЕАД задълженията на потребителя във връзка с по горния договор за кредит, при поемане задължение от потребителя да му заплати възнаграждение в размер на 1170,57 лв., платимо на 10 погасителни вноски.

По делото е приет още и Договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „**“ ЕООД, с който последното се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ като поръчител солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението им. Съгласно чл. 4 от него поръчителят е длъжен при писмено поискване от „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.

По делото е представено и уведомление от 18.03.2025 г. на посочения в договора за предоставяне на поръчителство електронен адрес от „**“ ЕООД, че на същата дата поръчителят е получил искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на задълженията по договора за потребителски кредит, както и че поръчителят ще извърши плащане в срок до 5 работни дни от получаване на 4 искането за плащане, след което ще встъпи в правата на кредитора.

От служебно изготвената справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „**“ ЕООД, е „Кредисимо“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без възражения на страните и което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява следното: Внесените суми от ответника за погасяване на задълженията по Договор за кредит № *** и Договор за предоставяне на поръчителство са в размер на 656 лв. за периода от 20.02.2024 г. и с тях са погасени следните задължения: 164,42 лв. – главница; 70,02 лв. – възнаградителна лихва; 16,27 лв. – лихва за забава; 150 лв. – такси за извънсъдебни събирания; 255,29 лв. – поръчителство. Посочва, че след датата на заповедното производство, на 01.04.2025 г. ответницата е заплатила сумата от 1356,31 лв. по Договор за кредит № *** и Договор за предоставяне на поръчителство, като с нея са погасени задълженията за главницата до размера на сумата от 1238 лв., задълженията за разноски ДТ и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 118, 31 лв. Единственият разход, който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите, е възнаградителната лихва, като той е правилно изчислен. Ако обаче при изчисляването му се включи разходът за поръчителство, годишният процент на разходите ще бъде в размер на 253,03 %. Според заключението ищецът е погасил дължимите суми чрез прихващане на насрещни задължения по договора за кредит в размер като ответницата е останала длъжна по Договора за предоставяне на поръчителство за сумата от 100, 32 лв. Посочва, че след извършеното плащане ответницата е останала длъжна за задълженията за главница в размер на 597,58 лв.