Решение № 303 от 25.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110215749 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от д-р М. В. Р., ЕГН **********, против наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., издадено от Председател на Българския ветеринарен съюз, с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300 лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и липса на съставомерно деяние.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска от съда да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по категоричен начин. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр. /АДРЕС/, жалбоподателят д-р М.Р. поставил ваксина на куче малтийска болонка, собственост на лицето Й.М., след което ветеринарният лекар отразил поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с подпис, без да положи личен щемпел. Животното било закупено от същия магазин на 02.01.2021 г. След поставянето на ваксината здравословното състояние на кучето се влошило и собственикът многократно търсил за съдействие д-р Р., но не успял да установи контакт. При преглед на животното във ветеринарна клиника „***“ се установило, че то е болно от парвовироза.

На 25.01.2021 г. лицето Й.М. подал жалба до Българския ветеринарен съюз, в 1 която описал случая и оплакванията си от дейността на д-р Р.. Жалбата била насрочена за разглеждане от ОККПЕ-София град на 11.02.2021 г., за която дата бил поканен и д-р Р. със съобщение по електронна поща от 04.02.2021 г. На 11.02.2021 г. комисията в присъствието на д-р Р. и жалбоподателя Й.М. разгледала жалбата. На 14.04.2021 г. се състояло второ заседание на ОККПЕ-София-град, за което също бил поканен д-р Р., но той не се явил, като представил болничен лист. Била изискана от ОДБХ-София и официална информация относно статута на зоомагазин „С.“ и д-р М.Р., като въз основа на получената информация станало ясно, че д-р Р. е осъществявал дейност като ветеринарен лекар без да е вписан в регистъра на ОДБХ-София и то в помещение, което не е регистрирано като ветеринарномедицинско заведение. Същото не отговаряло на изисквания за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в частност - поставяне на ваксина. Помещението, в което е била поставена ваксината не отговаряло на професионалните стандарти, които гарантират здравето и безопасността на пациентите, не осигурявало и минималните изисквания за ветеринарномедицинска дейност, не гарантирало качеството на професионалните грижи, които се дължат. По този начин се поставяли в риск както пациентите, така и собствениците на животни.

Била извършена проверка от Комисия от инспектори в ОДБХ-София град, в резултат на която не била извършена регистрация на магазин „С.“ като ветеринарномедицинско заведение и бил даден срок за предприемане на коригиращи действия.

На 14.04.2021 г. жалбоподателят Р. бил поканен със съобщение по електронната поща да се яви на 21.04.2021 г. от 13:00 ч в офиса на БВС София-град за съставяне на акт.

На 21.04.2021 г. жалбоподателят д-р Р. не се явил и в негово отсъствие бил съставен АУАН № 003116 от 21.04.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, като препис от него бил връчен на нарушителя за запознаване на 01.10.2021 г., а той го подписал без възражения, като такива не постъпили и в тридневния срок по ЗАНН.

АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300 лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. М., както и от приложените по делото писмени доказателства. В показанията си свидетелката М. подробно разказва за извършената проверка и констатациите от нея. Тя дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела, като няма доказателства по делото оборващи нейните думи. Показанията й са подробни, логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира напълно.

С оглед на изложеното, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган по чл.29 от ЗСОВЛБ. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП също е издадено от компетентен за това орган по чл.29 от ЗСОВЛБ, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са 2 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Правилно актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след надлежна покана по електронната поща да се яви за извършване на това действие, той не се е отзовал. Няма как да бъде прието възражението на жалбоподателя, че е не е получавал такава покана, тъй като е видно как цялата кореспонденция по преписката се е водила по имейл, изпращани са му няколко покани за явяване, като първата от тях е била да се яви на 11.02.2021 г. за разглеждане на жалбата от лицето Й.М. и Р. се е отзовал на поканата. Именно на същия електронен адрес му е била изпратена и поканата за съставяне на акта, поради което е неоснователно твърдението, че той не е получавал такава покана. Освен това актът му е бил надлежно връчен на 01.10.2021 г., той се е запознал с него и го е подписал без възражения, поради което не може да се приеме, че е било нарушено или ограничено правото му на защита.

Правилно председателят на националния съвет на БВС е издал наказателното постановление в тридневен срок от изтичането на срока за обжалване на АУАН съгласно разпоредбата на чл.29, ал.5 от ЗСОВЛБ.

Съгласно разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗСОВЛБ , в етеринарните лекари носят отговорност за следните нарушения на този закон, допуснати при изпълнение на професионалните им задължения: неспазване на правилата на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар.

Според разпоредбата на част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС, ветеринарният лекар не трябва в никакъв случай да упражнява своята професия при условия, които могат да компрометират качеството на професионалните му грижи. По делото категорично се установи от събраните доказателства, че на 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр.

/АДРЕС/, жалбоподателят Р. е поставил ваксина на куче, след което е отразил поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с подпис, без да положи личен щемпел по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Освен това д-р Р. е осъществявал дейност като ветеринарен лекар без да е вписан в регистъра на ОДБХ-София и то в помещение, което не е регистрирано като ветеринарномедицинско заведение. Същото не е отговаряло на изисквания за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в частност - поставяне на ваксина. Разпоредбата на чл.21, ал.12 от ЗСОВЛБ гласи, че ветеринарните лекари граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, се вписват служебно в регистъра на БВС от председателя на областния съвет в тридневен срок от уведомяването от директора на областната дирекция по безопасност на храните за регистриране на такива лица, а в случая жалбоподателят не е уведомил директора на областната дирекция по безопасност на храните за извършваната от него ветеринарномедицинска дейност в зоомагазина, поради което и Р. е извършвал дейност без регистрация в ОДБХ-София град, а зоомагазин „С.“ не е бил регистриран като ветеринарномедицинско заведение по реда на чл.30 от

Закона за ветеринарномедицинската дейност. С оглед на изложеното съдът приема от обективна страна, че с тези си действия жалбоподателят е упражнил своята професия при условия, които компрометират качеството на професионалните му грижи и така е нарушил част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като Р., в качеството си на ветеринарен лекар е знаел, че за да осъществява тази дейност трябва да е вписан в регистъра на ОДБХ-София, трябва да постави ваксината само в регистрирано ветеринарномедицинско заведение и трябва да положи в паспорта на кучето личен щемпел (евентуалното незнание на тези обстоятелства не е извинително, тъй като представлява незнание на закона), имал е обективната възможност да спази посочените изисквания, но не го е сторил.

Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ, предвиждаща възможност за нарушения по чл.27 да се налага глоба в размер от 1 до 6 минимални работни заплати. В случая минималната работна заплата за страната е била 650 лева, а наложеното наказание глоба е в размер на две минимални 3 работни заплати - 1300 лева. Според настоящия състав това наказание съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите на наказанието, визирани в ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на глобата, доколкото по делото се установиха редица отегчаващи обстоятелства. В случая жалбоподателят не само не е поставил личен щемпел във ваксинационния паспорт на животното, но е поставил ваксината в зоомагазин, който не е бил регистриран като ветеринарномедицинско заведение, а и самият Р. е извършвал дейност без регистрация в ОДБХ-София град. Нарушението принципно е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на някакви допълнителни неблагоприятни последици, каквито обаче в случая са настъпили и следва да бъдат взети предвид като отегчаващи обстоятелства. Вследствие поставянето на ваксина на място, което не е било одобрено за такава дейност, здравословното състояние на кучето се е влошило, като при последващ преглед на животното във ветеринарна клиника „***“ било установено, че то е болно от парвовироза. Поради изложените причини настоящото наказание следва да е в по-висок размер от минималния. Трябва да бъде отбелязано, че предвиденият размер на глобата е от 1 до 6 минимални работни заплати, поради което наложеното на жалбоподателя наказание от 1300 лева изобщо не се явява прекомерно, а дори е близко до минимума, предвид възможния максимум от 3900 лева.