Определение № 16760 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16760 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110112555 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 12555/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК.

С Писмо от СГП с вх. № 28363/29.01.2026 г., съдът е уведомен, че СГП е внесла претенция за поставяне под запрещение на ищеца Г. Б. Г..

В становище от о. с. з. от ответника Р. Б. Г. е посочено, че са налице основания за спиране на настоящото производство, с оглед чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото било налице висящо производство, предвид писмото от СГП, като е оспорена представителната власт на процесуалните представители на ищеца.

С Писмо изх. № 10861/18.02.2026 г. на СГС – с оглед поискана справка е уведомен СРС, че пред СГС е висящо гр. д. № 956/2026 г. на СГС, ГО, V-брачен състав с предмет „запрещение“, като страните по делото са като ищец – СГП и ответник Г. Б. Г..

Подадена е молба от 06.03.2026 г. от ищеца, като се твърди, че в случая не били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като висящото дело за запрещение не било предпоставка за спиране на производството, тъй като липсвало основание за учредяване на настойничество и попечителство. Поддържа, че това основание било налице единствено когато било налице постановено и влязло в сила съдебно решение. Навежда доводи, че дееспособността се ограничавала едва при наличието на влязло в сила съдебно решение, но е и ad hoc, което аргументира подборно. Иска производството да не бъде спирано.

С молба от 22.04.2026 г., ищецът изложил допълнителни подробни доводи, че в случая не са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.

1

Излага съображения, че не било налице и основанието за спиране на производството по чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради липса на идентитет между страните, а освен това не била налице и хипотеза на преюдициалност между споровете. Развива подробна аргументация за това какво следва да се разбира под въпроса и понятието за преюдициалност на спора, което обосновава. Иска производството да не бъде спирано.

Подадена е молба с вх. № 128078/23.04.2026 г. от ответника П. Б. Т., като се излагат съображения, че въпросът за дееспособността а ищеца касае директно въпросът за неговото надлежно представителство, съответно възможността същият да извършва надлежно процесуални действия. Навежда доводи, че производството за поставянето под запрещение се явявало преюдициално по отношение на настоящото дело. Иска спиране на настоящото производство.

С молба с вх. № 130022/24.04.2026 г. от ответника Р. Б. Г. са изложени съображения, че са налице предпоставките за спиране на производството с оглед това за поставяне под запрещение, което би разрешило въпроса за наличието на процесуалната дееспособност на ответника, което аргументира подробно. Иска спиране на производството.

Подадена е молба с вх. № 133343/27.04.2026 г. от ответника Г. С. Г., като по отношение искането за спиране се поддържа, че е налице основание за това с оглед образуваното дело пред СГС за поставяне под запрещение, което е подробно аргументирано.

Иска спиране на производството.

Съдът, като взе предвид становището на страните намира следното от фактическа и правна страна по отношение на искането за спиране на настоящото производство:

По делото е постъпило Писмо изх. № 10861/18.02.2026 г. на СГС – с оглед поискана справка е уведомен СРС, че пред СГС е висящо гр. д. № 956/2026 г. на СГС, ГО, V-брачен състав с предмет „запрещение“, като страните по делото са като ищец – СГП и ответник Г. Б.

Г..

Следователно в случая основният спорен въпрос за спиране на настоящото производство е дали е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

Спирането на производството касае временна процесуална пречка за надлежното развитие на правото на иск (в процесуален смисъл), поради което доколкото за абсолютните положителни и отрицателни предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съдът следи служебно има задължение да обезпечи надлежното развитие на производството, то е налице задължения за съда да се произнесе по въпросът дали са налице някоя от предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 2 – 6 ГПК, съответно да спре производство, ако някоя от тях е налице.

В правилото на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните.

Процесуалната дееспособност е абсолютна, задължителна, положителна процесуална предпоставка и съдът е длъжен да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна.

Този факт може да бъде установен с влязло в сила решение за поставяне под запрещение и учредяване на настойничество и попечителство, но въпреки липсата на такова решение, основание за спиране на делото е винаги налице, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната и се установи, че същата не е способна сама да извършва съответните съдопроизводствени действия. Тези разрешения относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК са последователно възприети от съставите на касационната инстанция и по други дела – така например Определение № 4437/07.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3301/2024 г. на ВКС, III-то г. о., Определение № 4228 от 15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3672/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., Определение № 1815 от 2

12.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1243/2024 г. на ВКС, II-ро г. о., Определение № 326 от 03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1453/2020 г. на ВКС, III-то г. о., и цитираните в тях. В този смисъл, независими дали съдът ще квалифицира основанието по чл. 229, ал. 1, т. 3 или т. 4 ГПК, то въпросът за разрешаването на т. нар. процес относно процеса са от значение за надлежното развитие на производството, което касае правото на иск, поради което доводите на ищеца в становищата му във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК са без значение, тъй като в случая преюдициалността не касае самия материален спор, а надлежното упражняване на правото на иск. Тоест, ако не е налице процесуалната дееспособност, ищецът принципно не би могъл надлежно да упражнява процесуалните си права самостоятелно, биха се прекратили пълномощият на упълномощените представители (арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗД), съответно би се поставил въпросът дали правото на иск до този момент (макар и действието на решението за поставяне на запрещението да има действие pro futuro) са надлежно извършени. В тази насока съдът намира, че от една страна трябва да се вземе предвид факта, че делото за делба, вкл. касаещо и допълнителни претенции – чл. 30 ЗН и чл. 76 ЗН касае осъществяването на вещни права, които се защитават в по-голям обем в светлината на чл. 17 КРБ. От друга страна, трябва да се вземе предвид и стандарта по чл. 6 КЗПЧОС – т. нар. право на справедлив процес – в този смисъл Определение № 352/07.03.2023 г. по ч. гр. д. № 488/2023 г. на ВКС, IV Г. О., според което „Именно в този смисъл са и разясненията, дадени с Решението от 30.05.2013 г. на ЕСПЧ по делото Н. М. срещу Украйна. В това решение (§§ 35-38) са споделени множество от съображенията, изложени и в Решението от 17.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Р. С. срещу България.

Прието е, че правото на достъп до съд не е абсолютно и поради самото си естество изисква държавите да имат известна свобода на преценка при регламентирането на разглежданата сфера. Изтъкнато е, че ЕСПЧ приема, че ограничаването на процесуалните права на лице, лишено от дееспособност, може да бъде оправдано за негова собствена защита, за защита интересите на други лица или за доброто функциониране на правосъдието. От друга страна е посочено, че значимостта на упражняването на процесуалните права варира в зависимост от целта и предмета на иска, който съответното лице възнамерява да заведе пред съда.“.

В синхрон на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че легитимната цел за спиране на делото както по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е въпросът да се разреши процесуалният проблем за процесуалната и материалната дееспособност на ищеца, съответно неговото надлежно представителство, за да може последният в най-пълен обем, с оглед предвиденото от материалния закон да може да защити и осъществи твърдените си материални права, което би довело до същинската цел на предявените искове – защита на твърдените права или тяхното отричане, но в рамките на съдебно производство, в което страната може надлежно да извършва процесуални действия – вж. пак Определение № 352/07.03.2023 г. по ч. гр. д. № 488/2023 г. на ВКС, IV Г. О. „във всеки отделен случай на подадена лично от пълно запретено лице или от „упълномощено“ също лично от него (а не чрез настойника му) лице, искова молба за отмяна на пълното запрещение, съдът следва да извършва преценка относно нейната процесуална допустимост с оглед конкретните обстоятелства, установени по делото. Такива обстоятелства например са, дали исковата молба е подадена в разумен срок след влизането в сила на решението за поставянето под запрещение или на отхвърлително решение по предходен иск за отмяна на запрещението, респ. – дали като основание на новия иск се сочат нови релевантни обстоятелства, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо. Още преди извършването на тази преценка – при извършването на проверката на редовността на исковата молба съдът служебно следва да изиска становище по нея от настойника (чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 2, т. 2, предл. 2 и т. 6 и с чл. 28, ал. 4 от ГПК), освен когато настойникът е посочен като ответник по иска за отмяна на пълното запрещение (в последния случай 3 настойникът ще заяви становището си с отговора на исковата молба). Ако настойникът (освен когато е ответник) заяви, че поддържа подадената искова молба и я подпише, съдът следва да го приеме за процесуален представител на пълно запретения ищец съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК, като в такъв случай настойникът може, вече валидно да упълномощи като процесуален представител и избрания от ищеца адвокат или лице по чл. 32, т. 2 от ГПК. Ако настойникът не изяви такава воля, както и при всяко установено противоречие между интересите на пълно запретения ищец и настойника, включително когато последният е посочен като ответник по иска, съдът (още преди произнасянето си по допустимостта на исковата молба, а ако противоречието е установено по-късно – и след това) следва да назначи особен процесуален представител-адвокат на ищеца съгласно чл.

29, ал. 4 от ГПК, като – според преценката на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай и съгласно чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗПП, това може да е и избраният от ищеца адвокат. В случай, че пълно запретеният ищец няма назначен настойник, поначало съдът следва, съгласно чл. 153, ал. 3 от ГПК, незабавно да уведоми органа по настойничеството и попечителството, и съгласно чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК да спре производството по делото до назначаване на настойник. И в тези случаи обаче – според преценката на конкретните обстоятелства и по аргумент за по-силното основание от чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът, за да осигури ефективен достъп до правосъдие на пълно запретения ищец, може и следва направо (независимо от това дали е уведомил органа по настойничеството и попечителството, и без да спира производството) да назначи на ищеца особен процесуален представител-адвокат, в който случай това също може да е и избраният от ищеца адвокат – при условията на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗПП. Възможното многообразие на хипотези не би могло да бъде обхванато в настоящото изложение, поради което обстоятелствата, релевантни както за допустимостта на иска за отмяна на пълното запрещение, предявен самостоятелно от запретеното лице, така и за определянето на процесуалния му представител в това производство, не могат да бъдат конкретно и изчерпателно изброени (поради това по-горе само примерно са посочени такива). Същественото е в това производство съдът да положи максимални усилия служебно да установи тези обстоятелства (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и внимателно да ги прецени – така, че в максимална степен да осигури на пълно запретеното лице ефективен достъп до правосъдие по смисъла на чл. 13, във вр. с чл.