Решение № 260223 от 12.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………………………… гр.

София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N

1825 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение

Свети Иван Рилски – Р.“ АД твърди, че ответникът „Ф.за Е.и е.и.– ФЕЕИ“ АДСИЦ е закупил с два договора за цесия от 11.12.2012 г. вземания на „Е.“ АД срещу ищеца, произтичащи от договор от 12.06.2012 г. за изпълнение на инженеринг по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ за сграда на корпус І на болницата и съпътстващи ремонтни работи. Посочва се, че по единия от посочените два цесионни договора, прехвърляното вземане е остатък по ЕСКО договора за енергоефективни мероприятия в размер на 1694700.95 лв., платимо от 10.01.2013 г. до 10.10.2019г., като е уговорен график за неговото плащане от длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 20667.09 лв., всяка от които е платима не по-късно от 10-то число на текущия месец, както и една окончателна изравнителна вноска в размер на 20666.66 лв., която е с падеж на изпълнение, не по-късно от 10.10.2019 г. по банков път. За този договор ищецът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 19.12.2012 г.

С втория договор за цесия се прехвърля вземане по ЕСКО договора за съпътстващи ремонтни работи в размер от общо 359658.15 лв., при уговорен график за плащане от длъжника от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г. на 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 4386.07 лв., всяка от които е платима не по-късно от 10-то число на текущия месец и една окончателна изравнителна вноска в размер на 4386.48 лв., която е с падеж на изпълнение не по-късно от 10.10.2019 г. по банков път. За прехвърлянето на вземането с този договор ищецът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 19.12.2012 г. Твърди, че в изпълнение на тези договори е заплатил на ответника за периода 16.09.2014 г. до 27.05.2020 г. общо сума в размер на 188289.91 лева, съответно по първия цесионен договор сума в общ размер от 153201.35 лева за периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г., а по втория договор – сума в общ размер от 35088.56 лева за същия период.

Поддържа, че сключеният между него и дружеството „Е.“ АД договор от 12.06.2012 г. е нищожен, съответно не е породил своите правни последици и цедираните в полза на ответника вземания не съществуват. В подкрепа на това свое становище, посочва, че според разпоредбата на чл. 48 и сл. от ЗЕЕ /отм./ такъв тип договор, а именно за гарантиран резултат, се сключва за постигане на специална цел, като изпълнителят по подобни съглашения е необходимо да финансира енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи било със собствени средства или такива привлечени от трети лица. Поддържа още, че клаузите от чл. 12 до чл.18 от договора от 12.06.2012 г. са нищожни, тъй като уговорения в тях начин на плащане /на равни авансови месечни вноски, включително и договореното компенсиране по чл. 17 от договора/ е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./, според която възстановяването на направените инвестиции и дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Посочва, че е налице законова забрана за договарянето и извършването на авансови плащания по договорите с гарантиран резултат преди установяването на реално реализираната икономия на енергия и нейното парично остойностяване.

Поддържа, че в пряко противоречие с чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./ е и срокът, за който е сключен договорът – 7 години, тъй като за този срок и при определена в чл. 4, ал. 2, т. 4 от договора парична равностойност на гарантираната годишна икономия на енергия от 123300 лева с ДДС, не може да се възстанови вложената инвестиция. Уговорените с договора в чл.

7 срокове за откупуване са в противоречие с „простия срок“ на откупуване на процесната инвестиция, съобразно Доклада за обследване, изготвен от изпълнителя „Е.“ АД. Определеният в този доклад срок на откупуване не е в съответствие с чл.

21 от Наредба № РД-16-347/02.02.2009 г. за условията и реда на определяне на размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради –държавна и/или общинска собственост, тъй като не е определен съобразно общата стойност на инвестицията, а само относно частта за ЕСМ, без частта на инвестицията за съпътстващите ремонтни работи. Твърди, че процесният договор с гарантиран резултат е сключен в противоречие на чл. 49, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕ /отм./, съгласно която норма се изисква задължително в писмена форма да се договори начина на изплащане на възнаграждението, каквото съдържание договорът няма /липсва договорено възнаграждение, различно от стойността на договорената инвестиция/ и това е в пряко противоречие с установения от закона възмезден характер на договора. С договора от 12.06.2012 г е постигнатото съгласие само относно размера на инвестицията като разход на изпълнителя, както и за оскъпяването на тази инвестиция, което е следвало да бъде заплатено от ищеца. Твърди, че има смесване на данни за потребена енергия преди и след прилагане на ЕСМ, тъй като договорът се базира на данни от два различни доклада за обследване с различни технически параметри на сградата.

Това прави невъзможно установяването на реално реализираната икономия на енергия в тази сграда, респективно реалното й остойностяване, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./ за възстановяване на процесната инвестиция. Затова поддържа, че договорът е нищожен и поради противоречие с чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗЕЕ /отм./ Нищожността на договора за гарантиран резултат обуславя нищожността и на договорите за цесия, поради липса на предмет. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че договорът от 12.06.2012 г. да е валидно сключен, то той се явява сключен под условие относно възстановяване на вложената инвестиция и изплащането на договореното възнаграждение, което не се е сбъднало. В този смисъл намира, че платените от него на ответника във връзка с договорите за цесия суми са пратени без основание и подлежат на връщане.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 153201.35 лева, платена му на 7 равни месечни вноски от по 20667.09 лева и частично една вноска от 8531.72 лева за периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г. по договор за цесия от 11.12.2012 г., сключен между ответника и „Е.“ АД, с предмет вземане в общ размер от 1694700.95 лева за изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор ЕСКО от 12.06.2012 г. и сумата от 35088.56 лева, платена му на 8 равни месечни вноски от по 4386.07 лева за периода от 16.09.2014 г. до 27.05.2015 г. по договор за цесия от

11.12.2012 г. , сключен между ответника и „Е.“ АД, с предмет вземане в общ размер от 359658.15 лева за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по договор ЕСКО от 12.06.2012 г. Претендира и законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В молба от 28.10.2019 г. ищецът посочва своя банкова сметка, ***.

127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „Ф.за

Е.и е.и.– ФЕЕИ“ АДСИЦ оспорва основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва съществуването на описаните в исковата молба два договора за цесия, но поддържа, че същите не страдат от твърдените от ищеца пороци и не са нищожни. Оспорва приложимостта на Наредба № РД-16-347/02.02.2009 г. за условията и реда на определяне на размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради –държавна и/или общинска собственост, тъй като сградата на болницата е собственост на търговско дружество., а не на Държавата или общината. Излага и доводи, че не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по исковете за нищожност на основния договор, като поддържа, че първо следва да се установи със сила на пресъдено нещо нищожността на договора от

12.06.2012 г. До установяване на такава нищожност настоящето производство следва да бъде спряно. Посочва още, че договорът от 12.06.2012 г. е сключен след проведена тръжна процедура по ЗОП, условията по която, както и съдържанието на самия договор, вкл. и методиката за отчитане на гарантирания резултат, са изготвени и предложени от самия ищец. Това обстоятелство, както и факта, че ищецът е изпълнявал доброволно задълженията си по договора и е заплатил дължими по договора месечни вноски в значителен размер, обосновават извод, че с това си поведение ищецът е признал сключения договор, като е приел без възражения изпълнението на „Е.“ АД. Ответникът не оспорва обстоятелството, че за процесния период е получил твърдените от ищеца в исковата молба суми по договорите за цесия, но поддържа, че това плащане е в изпълнение на валидно възникналите задължения на ищеца по основния договор от 12.06.2012 г., вземанията по който договор срещу ищеца са надлежно прехвърлени на ответника от изпълнителя „Е.“ АД. Ако Съдът приеме, че процесните вземания съществуват, ответникът поддържа, че същите следва да се считат погасени с изтичане на кратката тригодишна давност. Поддържа, че спрямо процесните плащания се прилага кратката погасителна давност, доколкото те имат характер на периодични такива по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените по делото разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника - „Е.” АД /н/, ЕИК ******, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че на 12.06.2012 година, на основание чл. 41 от ЗОП, между „МБАЛ - Свети Иван Рилски – Р.“ АД, като възложител и „Е.“ АД, като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни дейности с гарантиран резултат за сградата на корпус I на болницата. Предметът на договора включва изпълнение на договора в два етапа. Първия етап е разделен на три подетапа – подетап 1.1 - извършване на обследване за енергийна ефективност на сградата; подетап 1.2 - изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи и съгласуване на проектите; подетап 1.3. - Осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите строителни и монтажни работи на сградата, за реализиране на енергоспестяващите мерки и съпътстващите ремонтни работи. Етап 2 включва мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя цената на договора. В чл. 2 от договора са дали определение на следните използвани в договора термини: енергоефективни мероприятия; базисно годишно потребление на енергия /БГПЕ/; парична равностойност на базисното годишно потребление /ПРБГПЕ/; гарантирано годишно потребление на енергия /ГГПЕ/; парична равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия /ПРГГПЕ); гарантирана годишна икономия на енергия /ГГИЕ/; парична равностойност на гарантираната годишна икономия на енергия /ПРГГИЕ/; достигнатото годишно потребление на енергия; парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия; достигната годишна икономия на енергия; парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия; период на изплащане; прост срок на откупуване и инвестиция. Според възприетото от страните, инвестиция по смисъла на договора е стойността на извършените от изпълнителя разходи за реализиране на предмета на договора. Страните се договарят, че дейностите от етап 1 на инженеринга ще бъдат изпълнени така, че да гарантират бъдещото сертифициране на сградата със сертификат за енергийна ефективност, не по-нисък от категория „А“, клас „С“:127.3 kWh/кв.м./г. и 1421177 kWh/г. В чл. 4, ал. 2 страните са посочили договорените от тях числени стойности базисното и гарантираното енергийно потребление на сградата, гарантираната годишна икономия и нейната парична равностойност и екологичния еквивалент на спестената енергия.