Решение № 4795 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4795 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100505577 по описа за 2026 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. К. С. срещу Решение № 6310/02.04.2026 г. по гр.д. № 60248/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която са отхвърлени претенциите с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК за заплащане от бащата А. И. Х. на издръжка на децата Д. А. Х., роден на **** г., и Ф. А. Х., роден на **** г., за периода 10.10.2023 г. – 09.10.2024 г. в размер на 3 067,75 евро (6 000 лева) или по 127,82 евро (250 лева) месечно за всяко от децата. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение в атакуваната част. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени предявените претенции за изплащане на издръжка за минало време на двете малолетни деца.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. И. Х. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно 1 обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 6310/02.04.2026 г. по гр.д. № 60248/2024 г. по описа на Софийски районен съд е утвърдено сключеното между страните А. К. С. и А. И. Х. споразумение по чл. 127, ал. 1 СК и чл. 127а, ал. 1 СК като родителските права по отношение на децата Д. А.

Х. и Ф. А. Х. са предоставени за упражняване на майката, при която е определено тяхното местоживеене, на бащата А. И. Х. е разписан режим на лични отношения с двете деца и същият се е задължил да им заплаща, чрез тяхната майка и законен представител А. К. С., месечна издръжка в размер на по 180 евро за всяко от тях, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 10.10.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и бащата А. И. Х. е дал съгласието си децата му Д. А. Х. и Ф. А. Х. да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от майката или упълномощено от нея трето пълнолетно лице, за период до навършване на пълнолетие, считано от утвърждаване на споразумението, до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония с цел почивка, екскурзия или организирано обучение на децата, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност. Съгласно споразумението майката А. К. С. е дала съгласие децата Д. А. Х. и Ф. А. Х. да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от бащата или упълномощено от него трето пълнолетно лице, за период до навършване на пълнолетие, считано от утвърждаване на споразумението, до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония с цел почивка, екскурзия или организирано обучение на децата, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, както и за издаване на паспорт на децата за пътуване в чужбина.

Всеки един от родителите се е задължил в четиринадесетдневен срок преди датата на пътуване в чужбина да уведоми другия родител за пътуването, а родителят, при когото се съхраняват паспортите на децата за пътуване в чужбина, в същия срок следва да предаде документите на другия родител, който ще пътува в чужбина заедно с децата. Родителите са се съгласили документите на децата за пътуване в чужбина да се съхраняват при майката.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за присъждане на издръжка на децата Д. А. Х. и Ф. А. Х. за периода 10.10.2023 г. – 09.10.2024 г. в размер на 3 067,75 евро (6 000 лева) или по 127,82 евро (250 лева) месечно за всяко от децата и е осъдил А. И. Х. да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 259,20 евро, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за неоснователни.

В тази връзка следва да се посочи, че действително показанията на свидетеля Н.Г. Х.а следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Последното изисква 2 преценка на показанията при съпоставка с всички други данни по делото, като се вземе предвид възможната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, но роднинската й връзка с въззиваемата страна не съставлява автоматично основание за дискредитиране на показанията й. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетел с възможна заинтересованост да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., Решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о., Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о., Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., Решение № 100 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2017 г., IV г. о., Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о. и др.).

В случая възможна заинтересованост при свидетеля Х.а следва да се отчете, доколкото въз основа на показанията й за нейния син би могла да отпадне отговорност.

Същевременно съдът съобразява, че тази отговорност също е свързана с низходящи роднини на свидетеля – нейните внуци, което намалява възможността заинтересоваността на свидетеля в полза на ответника в първоинстанционното производство да е повлияла достоверността на показанията й. Родствената връзка на свидетеля с въззиваемата страна и с двете деца обяснява присъствието на Х.а при предаване на двете подрастващи, когато се сочи да е заплащана и издръжката им за минало време.

Показанията на свидетеля Х.а почиват на нейни лични и преки впечатления от заплащаните за децата суми от техния баща на майка им в периода след раздялата на страните до начеване на производството пред първоинстанционния съд. Изложеното от нея е последователно и не се оборва от останалата доказателствена съвкупност по делото.

Показанията на свидетеля М.К.С. относно изпълнение на алиментните задължения на въззиваемия за процесния период почиват единствено на съобщеното й от въззивника. Тя не е присъствала и на срещи между страните, поради което показанията й не са основание да не се даде вяра на тези на свидетеля Х.а. Твърдението на последната, че причината за предаване на сумите на ръка е нежеланието на майката да се превеждат по банков път във връзка с наложен запор кореспондира с приобщената справка за образувано през 2021 г. изпълнително дело, по което въззивникът е длъжник. Изложеното от свидетеля, че заплащането на издръжката на двете деца на ръка е преустановено след образуване на производството се подкрепя от представените пред първоинстанционния съд разписки от „Изипей“ АД. Не може да бъде споделено застъпеното във въззивната жалба виждане, че показанията на свидетеля Х.а са декларативни и лишени от конкретика, доколкото в тях се съдържат данни кога е ставало предаването на сумите, какъв е бил размерът им и по каква причина е ставала свидетел на плащането. По повод доводите във въззивната жалба въззивният съд съобразява, че установяване на плащането на издръжка за минало време може да бъде доказвано с всички доказателствени средства.

Поради изложеното, като е възприел показанията на свидетеля Х.а относно изпълнението на алиментните задължения от въззиваемия през процесния период, 3 първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на нормата на чл.172 ГПК.

Показанията на сочения свидетел налагат извод, че е заплатена издръжка в претендирания размер през исковия период.

При този изход от спора разноски се следват на въззиваемия. Същият е претендирал разноски в размер на 800 евро за адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл.80 ГПК, за чието заплащане е представено платежно нареждане от 29.06.2026 г. В последното като основание за плащане е посочен номер на дело, различен от този на настоящето, наредителят е лице, различно от въззиваемия, който не фигурира и като задължено лице.

Поради изложеното не би могъл да се направи извод, че същото удостоверява уговореното адвокатско възнаграждение в представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд констатира, че в диспозитива на Решение № 6310/02.04.2026 г. по гр.д. № 60248/2024 г. по описа на Софийски районен съд е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на ищците по претенцията с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК като е вписано, че исковете за издръжка за минало време са предявени от децата Д. А. Х. и Ф. А. Х., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. К. С.. Същевременно правилно и законосъобразно в мотивната част на първоинстанционното решение е посочено, че производството е образувано по искова молба на А. К. С., с нея са предявени и претенции за издръжка за децата за минало време, страни в производството са двамата родители и единственият спор между тях е претендираната издръжка за минало време.

С оглед характера на спора въззивният съд е процедирал разглеждането на въззивната жалба, но след връщане на делото на първоинстанционния съд следва да се проведе производство по чл.247 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6310/02.04.2026 г. по гр.д. № 60248/2024 г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната част.

След връщане на делото на Софийски районен съд да се процедира по реда на чл.247 ГПК съобразно мотивната част на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5