Определение № 1839 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501348 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н. У. М.“ чрез адв. Х. М. против Определение №4013/28.03.2026 г., постановено по гр. дело №17331/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. №7585/23.01.2026г. за изменение на постановеното по делото Решение №5682/22.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, като се иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност да ги намали значително. Жалбоподателят прави и доказателствено искане за прилагане по настоящото дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет, и списъците по чл. 80 ГПК по тях.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата С. Г. П., с ЕГН ********** чрез пълномощника си ЕАД Е. И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение №5682/22.12.2025 г., постановено по гр. дело №17331/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр.с., съдът е прогласил за нищожна, 1 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № 786947 от 27.12.2022 г., сключен между С. Г. П., ЕГН ***, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1779,17 лева поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Съдът се е произнесъл и в частта за разноските като „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено да заплати на адв. Е. И. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Подадена е молба на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с искане да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., а в условията на евентуалност са направени следните искания: да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар поради злоупотреба с процесуални права; да се намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от ЕАД Е. И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о. и цитираните в него определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. - отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. В случая правната помощ е предоставена по чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв. Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение, поради което същото неоснователно се навежда в частната жалба.

Следва да се посочи, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал.

1 т. 3 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител. Представеният договор за правна защита и съдействие към исковата молба, по повод на която е образувано гр.д.№17331/24 г. на РСПловдив, е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към исковата молба е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по исковата молба.

Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец.

2

С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ не е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС /напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о./ достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление /както е в случая/, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за злоупотреба с права чрез образуване на множество дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти /отделни, самостоятелни договори за кредит/, правопораждащи отделните материалните права. Тоест касае се за различни по своя предмет правоотношения. Настоящият състав намира още, че не следва да събира доказателства за злоупотреба с право от страна на ищеца, обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет. В тази насока доколкото се твърди, че правата произтичат от отделни договори за кредит, не може да се приеме, че предметът по всички дела е напълно идентичен. Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото, поради което не е част от предмета му и съдът не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства, обуславящи възлагането на разноските.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2012 г.), относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия.

В случая е бил разгледан установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 11 от процесния договор за кредит. Защитата на ищцата е осъществявана от ЕАД Е. И. посредством подаване на исковата молба и молба-становище преди откритото съдебно заседание по делото. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че на ЕАД Е. И. правилно и законосъобразно са присъдени 400 лева/204,52 евро за безплатна защита по договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. на ищцата. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и 3 сложността на оказаната по делото правна помощ. Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал.2 ЗАдв., настоящият съдебен състав го намира за неоснователно.

Определеният размер от 400 лева/204,52 евро на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на вида на предявения иск и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4013/28.03.2026 г., постановено по гр. дело №17331/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4