Определение № 39216 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39216 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147677 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Й. С. срещу П. Г. М. и Д. Н. П..

С отговора на исковата молба ответниците П. Г. М. и Д. Н. П. са предявили срещу ищцата В. Й. С. насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 17 383,92 евро, представляваща част от разходите за ремонт на покрива на процесната жилищна сграда, ведно със законната лихва от 01.09.2025 г. до окончателното изплащане. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който претенцията е оспорена.

Съдът намира, че насрещният иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове. Съгласно чл. 211, ал. 1 ГПК предпоставка за съвместното разглеждане е насрещният иск да бъде родово подсъден на същия съд. В случая насрещната претенция е парична, с цена 34 000 лв., поради което съгласно чл. 104, т. 4 ГПК е родово подсъдна на окръжния съд като първа инстанция.

Предвид липсата на предвидената в чл. 211, ал. 1 ГПК предпоставка насрещният иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане, като насрещната искова молба, приложенията към нея и постъпилият отговор следва да бъдат отделени за образуване на самостоятелно производство, което да бъде изпратено по правилата за родовата подсъдност на Софийския градски съд.

Съдът, след като констатира, че исковата молба по първоначалния иск отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че съгласно нотариален акт № ..., том .., рег.№ ....., дело № .../--г. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сс., р-н В., ул. Ч., № ..,, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот. Посочва, че ответниците П. Г. М. и Д. Н. П. са придобили по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № № ..., том .., рег.№ ....., дело № .../--г., самостоятелен обект с идентификатор ............., представляващ жилище на втория етаж на същата сграда, със застроена площ от 86,20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот.

Твърди, че сградата се състои от два самостоятелни жилищни обекта, разположени съответно на първия и втория етаж, като над жилището на втория етаж се намира подпокривно пространство с площ от около 86,20 кв.м.

Според ищцата това пространство представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като не е обособено като самостоятелен обект на собственост, а е предназначено да обслужва сградата и всички нейни собственици. Посочва, че съгласно одобрените строителни книжа подпокривното пространство не е предвидено като част от жилището на втория етаж, нито като самостоятелен жилищен обект. Ищцата твърди, че достъпът до втория етаж на сградата се осъществява посредством самостоятелни външни стълби, докато достъпът до подпокривното пространство е възможен единствено чрез дървена стълба, изградена в жилището на втория етаж. Счита, че тази стълба е изградена в нарушение на одобрените строителни книжа, тъй като първоначалният архитектурен проект не предвижда преминаване към подпокривното пространство през жилището на втория етаж. Според ищцата по този начин подпокривното пространство е фактически присъединено към жилището на ответниците, които го ползват единствено за свои нужди, без да осигуряват достъп до него на останалите собственици в сградата. Твърди, че изграждането на дървената стълба и осъществяването на достъпа до подпокривното пространство единствено през жилището на ответниците я лишават от възможността да упражнява правата си на съсобственик върху тази част от сградата. Счита, че ответниците упражняват фактическа власт върху цялото подпокривно пространство, като неоснователно препятстват достъпа й до него и възможността да го ползва съобразно предназначението му. Ищцата сочи, че подпокривното пространство е обща част на сградата, която не може да бъде придобита в индивидуална собственост чрез фактическото присъединяване към

2 жилището на втория етаж. Според нея промяната на предназначението на обща част и присъединяването й към самостоятелен обект предполагат съгласие на останалите етажни собственици, както и спазване на установените строителни изисквания, включително одобряване на съответен инвестиционен проект. Твърди, че в случая не е налице съгласие от останалите собственици за промяна на предназначението на подпокривното пространство, нито одобрен инвестиционен проект, който да предвижда присъединяването му към жилището на втория етаж. Посочва, че обстоятелството, че достъпът до подпокривното пространство е осигурен единствено през жилището на ответниците, не променя правния му статут на обща част и не обосновава възникването на изключително право на собственост в полза на собствениците на това жилище. Счита, че ответниците са придобили жилището на втория етаж заедно с принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата, но не и подпокривното пространство като индивидуална собственост. Ищцата счита, че като собственик на жилището на първия етаж и на съответните идеални части от общите части на сградата притежава право на собственост върху 1/2 идеална част от подпокривното пространство, което ответниците владеят без правно основание. При условията на евентуалност, в случай че не бъде установено упражняването на владение от ответниците върху претендираната идеална част, счита, че изграждането и съществуването на дървената стълба и липсата на самостоятелен достъп до подпокривното пространство представляват неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото й на собственост и следва да бъдат преустановени.

При тези твърдения моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/2 идеална част от подпокривното пространство с площ 86,20 кв.м., представляващо междинното пространство между етажната плоча и покривната конструкция на сградата с идентификатор ..............., находяща се в гр. Сс., р-н В., ул. Ч., № ..,, като част от общите части на сградата, както и да осъди ответниците да й предадат владението върху претендираната идеална част. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответниците не упражняват владение върху подпокривното пространство, моли да бъдат осъдени да премахнат незаконно изградената дървена стълба, осигуряваща достъп от жилището на втория етаж до подпокривното пространство, и да възстановят сградата съобразно одобрения първоначален архитектурен проект. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. На първо място, правят възражение за недопустимост на иска, като твърдят, че притежават документ за собственост върху процесното подпокривно пространство, а именно нотариален акт за собственост по давностно владение № .../... г., както и нотариален акт № .../.. г., с който е закупен и таванът. Считат, че ищцата претендира да ползва чужда собственост, поради което искът е недопустим.

3

По същество ответниците твърдят, че са закупили самостоятелен обект с идентификатор ............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, представляващ жилище на втория етаж от сградата с идентификатор ..............., находяща се на ул. Ч., № ..,, заедно с тавана, описан в нотариалния акт за покупко-продажба № .../.. г. Посочват, че нотариалният акт отразява действителните параметри на имота към момента на сключване на сделката, като таванът е включен в предмета на покупко-продажбата. Твърдят, че покупката е финансирана чрез кредит от „Банка ДСК“ АД, за обезпечаването на който е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот с нотариален акт № ../... г. Ответниците сочат, че са придобили жилището на втория етаж и тавана от Д.В. С., която е майка на ищцата.

Твърдят, че праводателката им се е легитимирала като собственик на жилището с нотариален акт № .../--- г., а правото й на собственост върху тавана е удостоверено с нотариален акт за собственост по давностно владение № .../... г. Посочват, че таванът конструктивно и по разположение представлява част от втория етаж на сградата, като при съставянето на констативния нотариален акт през 2010 г. Д. С. се е снабдила с документ за собственост въз основа на давностно владение. Според ответниците към настоящия момент правото на собственост върху тавана не е било оспорвано повече от 25 години. Твърдят, че няколко месеца след закупуването на имота им ищцата, придружена от пълнолетния си син, посетила сградата и поискала да бъде допусната до тавана, като заявила, че той й принадлежи, като при посещението ищцата и синът й поискали да разгледат и прилежащите помещения. Според ответниците това поведение било свързано с намерението на ищцата да получи финансови средства от тях, като твърдят, че тя поискала да й бъдат заплатени суми или да бъде постигната договореност за разпределение на имота. Считат, че ищцата е знаела за правата на майка си върху тавана, както и за извършената продажба, но въпреки това предявила претенции към тях. Посочват, че ищцата не е инвестирала средства и не е участвала в подобряването на общите части на сградата и дворното място.

Ответниците твърдят, че през лятото на 2025 г. поканили ищцата да участва в ремонта на покрива на сградата, който бил в силно амортизирано състояние, с изгнила дървена конструкция и покривни елементи, които практически пропадали. Посочват, че на поканата ищцата и нейният партньор отговорили, че таванът е собственост на ответниците и те следва да извършат ремонта за своя сметка. Според ответниците, въпреки че считат подпокривното пространство за своя собственост, те предложили ищцата да участва в разходите за ремонта с оглед обстоятелството, че покривът представлява обща част на сградата. Твърдят, че с оглед извършването на ремонта уведомили администрацията на район „В..“ – Столична община, като получили съответното удостоверение за извършване на строително-монтажни работи.

Посочват, че стойността на ремонтните дейности съгласно оферта на „Ф..-..“ ЕООД възлизала на 71 329 лв. с включен ДДС. Твърдят, че закупили необходимите материали със собствени средства и чрез свой труд и лично 4 менажиране на ремонтните дейности успели да намалят общите разходи за ремонта до 68 000 лв., включително платения ДДС. Според ответниците ищцата следвало да участва с половината от тази сума, или с 34 000 лв., като претендират равностойността й в размер на 17 383,92 евро. Ответниците оспорват твърдението на ищцата, че притежава идеални части от общите части на сградата и от тавана. Сочат, че тя е собственик единствено на самостоятелен обект с идентификатор ............., представляващ жилище на първия етаж, включващо зимнично помещение и 1/2 идеална част от дворното място, съгласно нотариален акт № ..../... г. Твърдят, че в нейния нотариален акт не е отразено право на собственост върху идеални части от сградата, включително върху тавана. Посочват, че в сградата са обособени два самостоятелни обекта, разположени на двата етажа, всеки от които има отделен вход, независим от другия. Според ответниците архитектурното и конструктивното състояние на сградата, както и начинът на експлоатация на имотите, не предполагат свободен достъп на ищцата до тавана през жилището им. Твърдят, че при проектирането на сградата не е било заложено архитектурно решение, предвиждащо независим достъп до тавана, какъвто не е бил изграден и при построяването й. Посочват, че архитектурните книжа не предвиждат реален и свободен достъп на всички съсобственици до тавана, а достъпът до него се осъществява единствено през кандура, намираща се в жилищната част на втория етаж. Според ответниците това архитектурно решение съществува от изграждането на сградата. Твърдят, че стълбата, посредством която се осъществява достъпът до подпокривното пространство, е поставена много преди закупуването на имота от тях, като е била необходима за извършване на ремонти по покрива. Посочват, че стълбата е поставена от предишната собственичка Д. С., за да се ограничи проникването на дъждовна вода и да се предотвратят вреди от течове по покривната конструкция.