Решение № 6276 от 19.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6276 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20221100113512 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Г. Д. срещу Н. В. К. Н. и А.

В. К. обективно съединени искове с правно основА.е чл. 31, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. за присъждане общо на сумата от 28800,00лв. или от всяка по 14400,00лв., представляваща обезщетение за бишаване от правото на ползване на съсобствения между стрА.те недвижим имот а именно: ПИ с идентификатор по КК № 68134,302,240, в гр.София, р-н Възраждане, ул. „********, за периода от 01,01,2018г. до 31,12,2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковете до окончателното и изплащане.

Ищецът твърди, че собственик с ответниците, като наследници по закон на В. Д. К., починал на 25.08. 2020г., на процесния недвижим имот, при квоти 5/8ид.ч. за него и 3/8ид.ч. за тях, по силата на дарение и наследство. Твърди, че за процесния период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., ответниците са ползвали изцяло и лично съсобствения имот, като в него е поставено незаконно преместваем обект и се осъществява търговия - продажба на метални стълби и конструкции, още преживе на наследодателя им В. К., което ползване продължава и след смъртта му. Заявява, че и към момента е изцяло лишен от възможността да го ползва, тъй като същият е ограден, ключ не му е предоставен, и в него има кучета за охрана. Излага твърдения, че е поискал ответниците да му плащат обезщетение, отправяйки писмена покана, но такова не му било изплатено. Излага и, че между стрА.те са приключили и висящи други производства с идентичен предмет, но за различни периоди, по които са постановени решения в негова полза. Излага и, че през 2020г. е постановено решение за разпределение на ползването върху имота, влязло в сила.

Ответницата А. В. К. в срока по чл.131 ГПК възразява, че за процесния период, а и 1 по рано не е ползвала лично или чрез други лица процесния имот, респ. не е лишавала ищеца от възможността да го ползва съобразно правата си.

Ответницата Н. В. К. Н. възразява, че за процесния период в имота няма изграден склад или друг търговски обект и не се осъществява търговска дейност, както и, че не пречи на ищеца да ползва същия съобразно правата си. За предходни периоди излага, че имота е ограден от наследодателя и В. Д. К. преживе, за да съхрА. целостта му и, че временно в него е осъществявана търговска дейност, като по никакъв начин не са създавА. пречки на ищеца да го ползва.

С протоколно определение от 23.09.2026г. съдът е допуснал изменение на ищцовите претенции при условията на чл.214 ГПК, като размерът на иска е увеличен на сумата от 39 799, 37 лЕ., предявен към двете ответници А. В. К. и Н. В. К. - по 19 899,68 лЕ. за всяка от тях.

Съдът като взе предвид становищата на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства – нотариален акт № 58, н.д. № 222/2011г. по описа на нотариус С. С.а и решение по гр.д. № 33714/2015г. по описа на СРС, че ищецът Н. Г. Д. и В. Д. К. са съсобственици в процесния имот, представляващ урегулиран поземлен имот с административен адрес: гр. София, ул.

„********, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен по скица като УПИ IV-3, кв. 135 по плана на София, местност „Зона Б-3“, заедно със всички трайно прикрепени към земята подобрения и насаждения при квоти на съсобственост 5/8 ид.ч. за Н. Д. и 3/8 ид.ч. за В. К..

По делото са представени две нотариални покА. от Н. Д. до В. К. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи и месечен наем за идеалните части от общия имот, като втората е връчена на В. К. чрез нотариус Г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 30.04.2015г.

Приет по делото е Констатитвен акт №1 по преписка №СА -94-М-19/2015г. на СОрайон Възраждане от който се установява, че в процесния имот функционира обект без издадено разрешение за строежу съответно разрешение за поставяне по чл.55 ЗУТ, който се ползва за показване на различни битови промишлени стълби, скелета и подемни устройства и се стопА.сва от дружество „Техноевропа“ООС със собственици Н. Т.Н. и К.Г.Т. без сключен договор за наем с някой от собствениците на имота.

Приет по делото е и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №65 том 1-1, per.

№802, д. №49/26.04.2022 г. на Ж.Б., с който А. В. К. продава на Н. В. К. — Н. своите 3/16 ид. ч. от ни с идентификатор *** с адм. адрес ул. ******** Столична община, р-н Възраждане

От разпита на свидетелките С.Х. и С.К.. се установява, че имотът се ползва от лицето Н. Т.Н. за търговска дейност – продажба на стълби, скелета, течности за коли. Излагат твърдения, че имотът е ограден, поставени са охрА.телни камери. И двете свидетелки заявяват, че ищецът Н. К. не е ползвал имота и няма достъп до него.

Свидетелката В.С.-Б. /дъщеря на А. К./ заявява, че нейната майка не посещава 2 процесния недвижим имот и не е развивала търговска дейност в него. Посочва, че през 2022г. майка й е продала нейната част от имота на сестра си.

Свидетелят Г.В. твърди, че в имота няма търговски обект, няма магазин. През деня имотът е отворен. Твърди, че ищецът е идвал в имота, но в близките една-две години не го бил виждал. Заявява, че е виждал стълби подпрени на едната страна, вътре в имота има една каравана. Не си спомня в имота да е виждал кучета, които да охраняват имота.

По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице Й.

Н.. Вещото лице посочва, че средно пазарната наемна стойност е тази, при която имотът се прехвърля между желаещи наемател и наемодател при пазарни условия, съобразени с подходящ маркетинг, при което всяка от стрА.те действа информирано, благоразумно без външна намеса с оптимален размер на стойността на отдаваната вещ. По метода на пазарните аналози стойността на наема за периода 01.01.2018 - 31.12.2018 г. възлиза на 19304.88 лв. По метода на приходната стойност стойността на наема за периода 01.01.2018 31.12.2018 г. възлиза на 18088 лв. 2 Средно пазарната стойност на наема за целия имот от 384.50 кв.м. за периода 01.01.2018 — 31.12.2018 г. възлиза на 18696.44 лв. при тежест на двата метода 50%. Средно пазарната наемна стойност на месец на процесния имот с административен адрес ул. ******** възлиза на 1557.88 лв., при квота 5/8 ид. ч. 973.67 лв. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. наемната стойност за 5/8 ид. ч. възлиза на 11684.04 лв.

Във връзка с направено оспорване на изготвеното заключение е допусната повторна Комплексна съдебно-оценителна експертиза от заключението на която се установява, че Обезщетението за ползване на процесния имот – УПИ IV-3, кв. 135, в София, ул. ********, с площ 384,50 кв. м, в който се намира преместваем обект и се извършва търговска дейност, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., изчислено въз основа на пазарен наем, възлиза на около 28 560 € (50 848 лв.) или 2 380 € (4 654 лв.) месечно, като това цена е изчислена въз основа на възможността за ползване на имота за търговска дейност, което представлява най-доброто възможно ползване на имота При извършения на 13 февруари 2026 г. оглед на място на имота и проучването му по ортофотокарти и наземни снимки от периода 2017 г. – 2019 г. се констатира, че имотът се ползва за търговска дейност на открито – продажба на промишлени стоки. По делото не е представена информация, въз основа на която да е възможно да се определи стойността на бизнеса или предприятието, което извършва търговска или друга дейност в имота и не е възможно да се изведе стойността на наема на имота въз основа на бизнеса, който се осъществява върху него. В отговор на допълнително поставените задачи вещите лица са изследвали потенциалното най-добро използване на имота, като са приели възможност за бъдещо застрояване съобразно действащия ПУП и са приложили метода на остатъчната стойност, чрез който са определили стойността на земята и въз основа на нея – наемната стойност за исковия период. При този подход е определен наем в размер на 2 713,20 евро месечно, или 32558,56 евро за 2018 г. Същевременно вещите лица са посочили, че не разполагат с необходимите данни за оценка на цялото търговско предприятие и поради това не е възможно наемната стойност да бъде изведена въз основа на стойността или 3 приходите от бизнеса, осъществяван в имота.

Съдът не обсъжда останалите събрА. по делото доказателства, тъй като от същите не се установяват релЕ.нтни за спора обстоятелства.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато съсобствена вещ се използва лично от някой от съсобствениците той дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползите, от които са лишени от деня на писменото поискване.

Съгласно ТР №7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или огрА.чава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелЕ.нтно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - дали чрез непосредствени свои действия или чрез действия на член от неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. По делото пред настоящата инстанция не се оспорва правопораждащия иска факт, че ищецът – Н. Д. и наследодателят на двете ответници – В. К. са съсобственици в процесния имот, както и не са спорни техните квоти на съсобственост.

Искът е предявен от ищеца срещу двете ответници не в тяхното лично качество, а в качеството им на наследници на В. К. – т.е. за негово вземане, поради което съдът приема, че независимо дали А. К. е ползвала имота или не, тя носи отговорност за тези задължения на своя наследодател.

Съдът счита, че от събрА.те по делото доказателства се установява, че през процесния период 01.01.2018г. – 31.12.2017г. недвижимият имот се е ползвал както от В. К. – лично, така и от членове на неговото семейство, като с това поведение той е възпрепятствал ищеца да ползва общия имот според своите права. До този извод съдът достига, след като съобрази в тяхната съвкупност събрА.те доказателства - протокол, издаден от СО, свидетелски показА.я, изслушА. СТЕ.

Свидетелите Х. и КолЕ. еднозначно установяват, че през 2018г. в процесния имот са излагА. стълби, като и двете свидетелки установяват, че в имота е допуснат зетят на В. К. и съпруг на ответницата Н. К.. И двете свидетелки посочва, че достъпа до имота през процесния период е бил огрА.чен, включително чрез поставяне на охрА.телни камери и кучета-пазачи. Съдът кредитира свидетелските показА.я и на двете свидетелки в описаната част, тъй като те взаимно се подкрепят, пресъздават преки впечатления и не противоречат на останалите събрА. по делото писмени доказателства – в т.ч. констативният протокол от 27.05.2015г., в който протокол служители на СО, извършили проверка на процесния обект, са констатирали, че същият се използва от дружество, което не представя договор, за изложбена търговска площ, както и от заключението на КСОЕ.

Съвкупната преценка на обсъдените доказателства безпротиворечиво установява факта, че процесния имот в периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г. е използван за терен за представяне и продажба или наемане на стълби и други подобни съоръжения – /св. Х./. В 4 тази връзка е основателно възражението на ищецът, че имотът се ползва като търговски обект, в който се извършва търговска дейност за продажба на стълби и други стоки. Така възприетите изводи не се опровергават от разпита на свид. В.. Неговите показА.я, освен че са в противоречие с обсъдените по-горе доказателства, не са подкрепени от други доказателства и са вътрешно противоречиви. Свидетелят един път установява, че процесният имот е празно дворно място, а друг път установява, че в същото има стълби и каравана. От показА.ята му не става ясно дали имотът се ползва от някого, от кого и откога.