Решение № 867 от 05.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Благоевград, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100173 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните представители ***** и **** против Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****.

Ищецът твърди, че между "Сити Кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответницата, като заемополучател, е бил сключен на 14.12.2018 г. Договор за потребителски кредит № 245723, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1000 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 %. Заявява, че кредитополучателят не е заплатил дължимите се парични суми. Поддържа, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 21.07.2022 г., (цедент) "Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответницата Д. Г. М., произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответницата е била уведомена за така извършената продажба на вземането на настоящия й адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер.

Смята, че алтернативно уведомяването на ответницата за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същата на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Излага, че задълженията на ответницата към настоящия момент били както следва: 1000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 274,54 лв. - дължима договорна лихва за периода 14.12.2018 г. до 16.12.2019 г., и 239,76 лв. - дължима се законна лихва за забава за периода 16.12.2019 г. до 02.08.2024 г. Навежда, че за посочените вземания по ч. гр. д. № 2316/2024г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098/27.08.2024г., която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.

47, ал. 5 ГПК.

Ответницата, чрез особения й представител адв. Л. И., счита предявените срещу нея искове за неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Прави и възражение за нищожност на договора за кредит. Сочи, че уговорената между страните възнаградителната лихва от 40,05% надвишава максимално 1 допустимия в практиката на съда трикратен размер, при необезпечени договори за потребителски кредит, която клауза се явява противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва кредитополучателя. Излага, че нищожността на клаузата от процесния договор за потребителски кредит относно процента на възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона, както и договорът не би могъл да бъде сключен без тази недействителна част, по смисъла на чл. 26, ал.4 ЗЗД. Смята, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 12 от ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП, чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед на горното се иска от съда да признае за установено, че ответницата не дължи претендираните от ищеца суми.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2024г. до окончателното погасяване;

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 274,54 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 14.12.2018 г. до 16.12.2019 г.;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 239,76 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 16.12.2019 г. до 02.08.2024 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1098 от 27.08.2024г. по ч. гр. д. № 2316/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем Кредирект № 245723 от 14.12.2018 г. и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответницата Д. Г. М. (като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1000 лв., като последният се задължил със 12 месечни погасителни вноски в размер на 218 лв. всяка, с краен падеж 16.12.2019г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, както и с такса за експресно разглеждане.

Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от лог файл по договор за паричен заем № 245723 и разписка за извършено плащане № 2000000167280634 с дата 14.12.2018г.

В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,26 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08 %. Уговорено било (чл. 3, ал. 10), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 1274,52 лв.

Между страните (чл. 6, ал. 1 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем, а именно или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на чл. 33, ал. 1 ОУ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните 2 условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получения от тях доход. В чл. 6, ал. 2 от договора била определена неустойка, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 в тридневен срок от сключването му или предостави обезпечение неотговарящи на условията, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия към договора за заем. Размерът неустойката бил 1341,48 лв.

От приетия като писмено доказателство по делото копие от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 година се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за заем.

Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от Приложение № 3 от 21.07.2022г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответницата, е визирано с отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.

Ответницата е била уведомена за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител. Следователно ответницата е била известена за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал.

Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от ****, София, 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).

От съдържанието на процесния договор и Общи условия към него става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен неправилно в договора от 48,26 %. В тази връзка от съдържанието на договора и Общи условия към него се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 2616 лв., от които 3 изтеглената главница е само 1000 лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит, общи условия и погасителен план към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,26 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 14.12.2018 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.

Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.