Решение № 4511 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4511 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100508647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6732/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 70956/22 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, е уважен предявения от В. А. П., ЕГН: **********, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за сумата от сумата от 2880,00 лева, представляващи имуществени вреди за заплатени разходи за лечение, като общ сбор от сумите по фактура № 7000035282/10.06.2020 г. за сумата от 2184,00 лева с отразено основание „анатомична дясна хук плака за ключица с брой 5 дупки с комплект винтове“, фактура от 23.06.2020 г. с отразено основание „медицинско транспорт от с. Цръклево до гр. С. и с. Цръклево“ за сумата от 200,00 лева, по фактура от 12.06.2020 г. с отразено основание „медицинско транспорт до с. Цръклево“ за сумата от 100,00 лева и по фактура № 0300631851/23.02.2021 г. за сумата от 396,00 лева с отразено основание „избор на екип – средни оперативни процедури“, които вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 03.06.2020 г., като около 12:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, рег. № ********* РТ се движи по бул.

„Ботевградско шосе“, с посока от Околовръстен път към ул. „Витиня“ и на връзката със „Северна скоростна тангента, превозното средство се обръща извън платното за движение, като към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача е била покрито застрахователен риск п о застрахователна полица № BG/30/120000327908 с периода на застрахователно покритие от 27.01.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното плащане, като първоинстанционният съд е отхвърлил иска 1 главницата за застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение за сумата над 2880,00 лева до пълния предявен размер от 6420,00 лева, както и иска за мораторна лихва за периода от 03.06.2020 г. до 06.07.2022 г. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в отхвърлителната част, т.е. за сумата над 2 880,00 лева до предявения размер от 6 420,00 лева. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол от настоящата съдебна инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на на имуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 11.05.2022 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

2

Правопораждащият фактически състав на твърдяното субективно материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.

По иска с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. осъществяването на твърдяното ПТП, респективно механизма по който се е реализирало; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на обективна невъзможност на водача да предвиди, респективно предотврати настъпването на твърдените вреди. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително неимуществените и имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ.

Спорен между страните е единствено въпроса за размера на претърпените имуществени вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им.

Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси 3 обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер. Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че ищцата е извършила реално разходи за лечение в размер на 2880,00 лева, като сбор от сумите по фактура № 7000035282/10.06.2020 г., “, фактура от 23.06.2020 г., фактура от 12.06.2020 г. и фактура № 0300631851/23.02.2021 г.

Претенцията на въззивника за извършени разходи за лекарства в размер на 300 лева, разходи за болногледачка в размер на 600 лева, разходи за подсилваща храна в размер на 1080 лева и разходи за рехабилитационни процедури в размер на 600 лева, остава недоказана с оглед събрания доказателствен материал. В заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и кореспондиращо с останалия приобщен по делото доказателствен материал, вещите лица приемат че набавянето на медикаменти, следването на хигиенно диетичен режим и ползването от услугите на болногледач, както и рехабилитационни процедури, действително са били необходими, тъй като се скъсява срока на възстановяване и се избягват допълнителни усложнения. В доказателствената съвкупност не са налице доказателства относно извършени плащания за рехабилитация, поради което въззивният съд намира, че действително претърпени имуществени вреди не са налице. От свидетелските показания на Р.А.К., които съдът намира за пълни и непротиворечиви, се установяват извършени от нея плащания за претендираните от въззивника в настоящето производство разходи. В показанията липсват данни за мандатно правоотношение или друго обвързващо свидетеля и ищеца правоотношение, поради което настоящата инстанция определя тези разходи като лични имуществени вреди на свидетеля, а не на въззивника, тъй като имуществената сфера на последния не е накърнена, тоест липсва елемент от правопораждащия фактически състав относно тези притезания. При плащането на чужд дълг законът е предвидил възможността за встъпване в правата на кредитора срещу длъжника, арг. чл. 74 ЗЗД, освен при изпълнение на нравствен дълг, арг. чл. 55, ал. 2 ЗЗД, но при всички положения това е чуждо материално право, т.е. не са разходи сторени от длъжника, поради което не подлежат на възстановяване от застрахователя.

Твърденията на въззивника за направени разходи в размер на 900 лева за наемане на самостоятелна стая настоящия съдебен състав не намира за установени. От събрания доказателствен материал действително се установяват извършени плащания, обективирани във фактура № 0300599256/11.06.2020 г. в размер на 800 лева и № 0300631852/23.02.2021 г. в размер на 100 лева. Съгласно заключението на експертизата, с оглед данните за претърпените увреждания и приложеното лечение ползването на самостоятелна стая не е било необходимо и липсват предписания в тази насока от събраната медицинска документация. Следователно, макар и тези разходи да са във връзка с претърпените от процесната ПТП увреждания, то същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка от него, тъй като не са били задължителни с оглед възстановяването на въззивника, т.е. не подлежат на възстановяване от застрахователя.

4

Гражданската отговорност има обезщетителна функция и се изразява в задължението за поправяне на вредите. Целта на обезщетението при осъществен деликт е да репарира действително претърпените вреди, така наречения негативния интерес, т.е. да се възстанови състоянието преди реализираното увреждане. Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя границите на гражданската отговорност при реализиран деликт, като това са всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието за имуществена вреда включва в себе си претърпяната загуба (damnum emergens) и пропусната полза/печалба (lucrum cessans), като първата категория имуществени вреди се свързва с негативното засягане на наличното имуществено състояние, а втората категория се характеризира с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие.