Решение № 186 от 27.10.2021, Административен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№186/27.10.2021г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева разгледа докладваното от съдията адм.д № 204 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.Н.П.,***, чрез адв.Х.К. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №27/21.06.2021г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Ямбол.С акта е отказано на В.Н.П. пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447,50лева (словом двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща второ плащане по Административен договор

BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в същия размер 24447,50 лева (словом двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), поради установено неизпълнение на одобрения бизнес план. С жалбата се твърди на първо място, че актът е издаден при липса на материална компетентност. По същество се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт – при подаване на заявка за второ плащане документите са били приети като ползвателят на помощта не е уведомен за нередовности или непълноти. Административният орган се позовава на констатирано неизпълнение на задължения на оспорващия по чл.9, ал.1, т.4 от сключения между

ДФ“Земеделие“ и ползвателя на помощта административен договор, изразяващо се в недостигане на увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро. При наличие на това обстоятелство, съгласно чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №10/2016г. фондът изисква връщане от ползвателя на полученото първо плащане по договора, ползвателят няма право да получи второ плащане.Доводът, с който административният орган обосновава недостатъчния икономически размер на стопанството спрямо първоначалния размер и отказва второ плащане е, че имотът, с който се доказва нарастване на икономическия размер на стопанството не е деклариран в таблица 1А към бизнес плана, както и че същият е недопустим.Твърди се, че този имот е бил посочен в таблица 1 към бизнес плана поради техническа грешка, ползвателят е действал добросъвестно и не е нанесъл вреда на бюджета – бизнес планът е изпълнен в пълнота и инвестицията по договора е осъществена, което изключва вреда за бюджета на Европейския съюз.Иска се съдът да прогласи нищожност на обжалвания АУПДВ, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят В.Н.П. се явява лично и с процесуалния си представител адв.Х.К. ***. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата с твърдение, че актът е издаден от некомпетентен орган, при липсата на законова делегация за това. Счита, че неправилно е приложен законът, като случаят касае грешка при декларирането на парцел, с който нараства стопанството. Тази грешка е могла да бъде констатирана от административния орган, съответно да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността на документите. По същество счита, че бизнес планът е изпълнен. Изцяло поддържа и становището, че към настоящия момент е изпълнено предназначението на мярката, а именно развитие и растеж на стопанството, тъй като от извършената теренна проверка от контролните органи на Разплащателна агенция е констатирано, че ползвателят е изпълнил в пълнота заложените дейности по бизнес плана. Счита, че с издадения акт неправилно е приложен законът, като случаят касае грешка при декларирането на парцел, с който нараства стопанството. Неправилно административният орган е приел, че имотът *** не може да послужи за увеличаване на стопанството, тъй като за него ползвателят има сключен договор за наем за шест стопански години, надлежно вписан в Службата по вписванията.

Нанасянето на определените имоти в таблица 1А и 1 към бизнес плана може да се отчете като техническа грешка при попълването на бизнес плана. От съществено значение по делото е, че на стопанството е направена теренна проверка, която е установила по безспорен начин, че бизнес планът е изпълнен в пълнота, т.е. че са засети сливите и са извършени всички агротехнически мероприятия върху посочените заявени имоти. Ако някой от имотите е бил недопустим за подпомагане, административният орган още при подаване на първоначалното заявление е следвало да уведоми ползвателя или другата правна възможност е да откаже финансиране на заявлението, а не на толкова късен етап, във фаза за получаване на второ плащане, да уведомява бенефициента за наличие на административни проверки и несъответствия. Поради счита, че не може да бъде прието, че ползвателят на помощта е действал недобросъвестно и е целял с действията си да нанесе вреда на бюджета, което изключва, че в настоящия случай е допусната нередност, съответно не следва да се налага санкция. моли в тази насока да се постанови съдебен акт, като се присъдят и сторените по делото разноски.

Оспорващата В. П. потвърждава, че е сключила договор, по който трябвало да получи две плащания, които са равни по стойност. Получила първото плащане, подала заявка за второ плащане и счита, че неправилно е отказано плащането и е поискано да възстанови първоначалната получена сума.От нейна страна не е имало никаква недобросъвестност. Още когато изготвяли проекта им било обяснено от лицето, което помогнало технически да го направят, че няма никакъв проблем във връзка с обстоятелството, че земите са собственост на нейния съпруг и неговия брат. Тези земи са могли да бъдат включени в таблица 1А и техният дял да бъде приет.Моли съдът да отмени акта, който обжалва. Счита, че дори да има грешка, не е по нейна вина.

Ответната страна, Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, се представлява от старши юрисконсулт Д.М., която оспорва жалбата като неоснователна.Излага съображения за това, че кандидатстването по мярката изисква да е налице попълване на бизнес план и таблиците към него. В конкретния случай в таблици 1 и 1А трябва да бъдат заявени всички площи в стопанството на кандидата, т.е. всички площи, които той обработва или не обработва, но има правно основание за това. В настоящия случай към датата на кандидатстване, 11.06.2018 г., процесният имот *** е бил придобит по време на брака на жалбоподателката на 14.06.2011 г. Гражданският брак е сключен август 2001 г. В този смисъл след подадена заявка за второ плащане, който е отправен момент да се прецени нарастването на стопанството към първоначалното кандидатстване, експертите в ДФ „Земеделие“ при залагането на този имот установяват, че съобразно датите на придобиване и датите на кандидатстване този имот е бил наличен като собственост в патримониума на жалбоподателката.

Той може да не е бил използван от нея, но точно поради тази причина е следвало да фигурира и да е деклариран в таблица 1А. Непосочването на този имот и спестяването му като информация и данни води до последваща недопустимост на същия с него да се обоснове нарастване. Не е спорно в случая от изявлението на страните, че имотът не е въведен като такъв. В този смисъл е можело с този имот, при изрядност, чисто документална, е можело да се обоснове нарастването на стопанството, но в настоящия случай, съгласно правилата на мярката и нормите по нея, няма как да бъде включен в изчисленията. На следващо място възразява срещу твърдението за нищожност на акта, първо-към преписката е представена заповед за делегиране на правомощия на Директора на Областната дирекция, обжалваният акт е връчен чрез системата ИСУН, съгласно правилата за връчване на електронни документи, и същият е подписан с електронен подпис. В резултат на изложеното счита, че актът е законосъобразен, правилен и мотивиран и моли съдът да постанови решение, с което да го потвърди.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В условията на алтернативност се прави възражение за адвокатския хонорар и неговата прекомерност.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Предмет на контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно вземане №27/21.06.2021г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Ямбол. Актът засяга неблагоприятно жалбоподателя В.Н.П., връчен е чрез ИСУН на 02.07.2021г..Жалба е депозирана в Административен съд Ямбол с вх.№1722/13.07.2021г. С оглед на това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд.

По същество съдът счита жалбата за основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения:

Неоснователно е възражението, че процесният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. Съгласно разписаното в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на цитирания текст посочените правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В съответствие с тази законова регламентация е и осъщественото оправомощаване със Заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ № 03-РД/1759 от 21.06.2021г., от чието съдържание се установява, че на директорите на областни дирекции на Държавен фонд“Земеделие“ са делегирани правомощия по отношение на бенефициенти по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020, одобрени за подпомагане по реда на чл.9б, т.2 от ЗПЗП чрез ИСУН или за подпомагане по реда на Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1.“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020, Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка

6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020, Наредба №9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери по ПРСР за периода 2007-2013 – в това число да вземат решения за изплащане или отказ от изплащане на финансовата помощ по сключени договори за предоставяне на финансова помощ по подадени заявки за плащане, да издават актове за установяване на публични държавни вземания и решения за налагане на финансови корекции – раздел ІІІ, т.2 и т.9 от заповедта, като съгласно раздел ІV, т.6 от заповедта директорът на областната дирекция- Ямбол издава съответните актове спрямо ползватели подали заявления за подпомагане в областните дирекции Ямбол, Бургас и Сливен на Държавен фонд“Земеделие“. С оглед на това съдът приема възражението за нищожност на обжалвания АУПДВ поради липса на компетентност на директора на Областната дирекция на ДФ“Земеделие“-Ямбол, за неоснователно.Актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, при упражнена делегирана компетентност, след възлагане от титуляра на правомощията, което е допустимо от закона.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на изискването за форма – обективиран е в писмена форма, като съдържа издател и адресат, мотиви и разпоредителна част, от които става ясно, че е отказано на В.Н.П. изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447,50лева (словом двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща второ плащане по Административен договор

BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в същия размер 24447,50 лева (словом двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), което е първо плащане по договора.Причина за това е установено неизпълнение на одобрения бизнес план.Счетено е, че имот №*** е недопустим и не следва да се взема предвид при изчисляване икономическия размер на стопанството, тъй като този имот е бил собственост на съпруга на ползвателя към датата на подаване на проектното предложение и не е деклариран в таблица 1А – Данни за земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда.Прието е, че ползвателят не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение 3 от административния договор, като не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО(минимум 4000 евро).С това си съдържание актът отговаря на изискването за писмена форма с излагане на мотиви.