Решение № 801 от 30.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106670 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Т. Ж. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. 7, чрез адв. Д. Г., против "СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 722,84 лв., с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, платени при изначална липса на основание, предвид недействителността на Договор за предоставяне на кредит № *** от 03.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № ***, с който е бил предоставен кредит в размер на 950 лв.- главница. Начислена била неустойка за непредоставяне на обезпечение, за която се твърди, че по същество представлявала скрито възнаграждение, което не било включено в годишния процент на разходите /ГПР/. Твърди се, че ГПР бил неправилно посочен в договора, поради което последният бил недействителен. Излага се, че ищцата била платила по договора сумата в размер на 1672,84 лв. и счита, че 722, 84 лева от тях били платени при изначална липса на основание, предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се счита за неоснователен. Не оспорва сключването на описания в исковата молба договор за потребителски кредит, както и заплащането на процесната сума от ищеца.

Описва подробно процедурата, регламентирана в общите условия на ответното дружество по отпускане на потребителски кредити от разстояние, както и по изпълнение на задълженията му по така сключените договори. Акцентира на това, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, недействителността на отделна негова договорна клауза не влече 1 недействителност на целия договор, доколкото същият може да съществува и без нея. Сочи се, че неустоечната клауза не била част от същественото съдържание на договора и същият можел да се прилага и без нея. Счита, че процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, ЗЕТ и ЗПК. Както в договора за кредит, така и в издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, било ясно посочено какъв е размерът на ГПР, начина на формирането му, както и посочените в чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. При нормативно определения лимит на ГПР от 68,95% и такъв, определен по договора в размер на 42,58 %, било видно, че в случая ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава.

Излага доводи за това, че процесната неустойка не следвало да бъде включвана при определяне на ГПР. Сочи, че оспорената неустойка била действителна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не се спори по делото по отношение на следните обстоятелства: между страните е сключен договор за предоставяне на кредит № *** от 03.01.2024 г., с който на потребителя е предоставен заем в размер на 950 лв.; че в ГПР по договора не е включена неустойката, а единствено разход за възнаградителна лихва; че договора е сключен при ГПР в размер на 42,58 %.

По делото е представено удостоверение за активен кредит, неоспорено от ответника, в което е посочено, че към 07.10.2025 г., по договор за кредит № *** е налице общо дължима сума в размер на 7890,17 лв./4034,18 евро, от които е платена сумата от 1672,84 лв./855,31 евро- факт, признат от ответното дружество.

От страна на „Стик- Кредит“ АД не бе представен договора за кредит, а Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както и общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик- Кредит“ АД и потребителите.

Не се спори по делото, че в договора е предвидено заплащане на неустойка от страна на потребителя, в случай, че последният не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срок до 3 дни от датата на сключване на договора, изразяващо се в поръчителство или банкова гаранция- и двете, отговарящи не определени от кредитодателя множество условия.

С оглед на така представените писмени доказателства съдът намира от правна страна следното:

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 2 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ал.2 визира, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3- че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай не е спорно по делото, че в процесният договор е посочен ГПР в размер на 42,58%, в който процент не е включена дължимата при неизпълнение неустойка.

Видно от ОУ и от изложеното в СЕФ задължението за плащане на неустойката отпада само при наличието на изключително трудно изпълними условия за предоставяне на обезпечение на кредита, и то осъществени в доста кратък срок- 3 дни.

В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая става въпрос за клауза от типов договор за потребителски кредит. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД). В т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за 3 нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции. Както се посочи на практика не се обезпечава вземането на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя. С уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение, което съставлява несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи (предвидено в чл.33 от ЗПК). На практика по съществото си неустойката има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, заобикаляйки императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

На следващо място, както бе посочено по- горе ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От изложеното следва, че в ГПР задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени само процентните стойности на ГПР в договора, поради което не може да се 4 направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Посочено е в част III, т.1 от СЕФ, че при изчисляване на ГПР е взето под внимание, че договорът ще е валиден за целия договорен период, като всяка от страните ще изпълнява точно и в срок своите задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит. Това съдържание обаче, по никакъв начин не внася яснота какво се включва и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в договора „неустойка“, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Поставянето на кредитополучателятпотребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с чл.3, § 1- в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл.4, касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.