Решение № 1243 от 07.12.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1243

Бургас, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН

ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА Д. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20237040700819 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.192, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба от

К.Д.М.,

ЕГН **********, с адрес: ***, против Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка с изх.№ 94-00-513/19.04.2023 г., издадено от главен инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Жалбоподателят твърди, че участъците от имота му, за които е разпоредено преустановяване на изкопните работи, не са предвидени за строителни дейности, в тях не е извършвано разкопаване, чието спиране е разпоредено. Счита, че притежава валидно разрешение за строеж за собствения си имот, както и становище на Министерството на културата за съгласуване на комплексен проект за инвестиционна инициатива ПУП-ПР и ПЗ/РУП и технически проект – част Архитектура за изграждане на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса, в което не е предписано археологическо обследване.

В съдебно заседание, жалбоподателят К.М., редовно призованa, се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и ангажира доказателства. Чрез процесуалния си представител и лично пледира за отмяна на атакуваното разпореждане. Излага теза, според която не може да се докаже, че материалите, взети от общо сметище, където се депонират отпадъци от различни обекти, са именно от процесния (на жалбоподателката) обект. Сочи, че преценката, че в конкретния случай не се налага археологическо проучване е на компетентни органи. След получаване на това становище, внесла същото по установения ред в Община Созопол, която го разгледала и преценила, че не се налага спиране на строежа, тъй като нямало съмнение в становището на Министерство на културата. Иска присъждане на разноски – държавна такса и възнаграждение за адвокат.

В подробна писмена защита се обобщават фактите по спора и се поддържа тезата за законосъобразно предприети строително – монтажи дейности в собствения на жалбоподателката УПИ. Сочи, че според разпореждането, предписанието за незабавно преустановяване изпълнението на изкопни работи се отнася само до две конкретно описани части в имота: 1. от север на вътрешно дворно пространство с размери около 3 на 6 метра и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 на 3 метра граничещи с ул. Пеликан и Римнята откъм ПИ ***. Тези участъци обаче не били предмет на разрешението за строеж, не били засегнати от предвиденото и извършвано строителство, според разрешението за строеж. В тези участъци не се предвиждали строителни работи, а озеленяване с ниска растителност. През тези участъци не била предвидена никаква комуникация, каквато вече била изпълнена в основите на разрешената и новострояща се сграда. С разпореждането се нареждало преустановяване на дейност, която не се извършва.

На следващо място се оспорват твърденията на подателя на сигнала, че в изкопа на строежа се виждали фрагменти от антични керамични съдове. Твърди се, че към датата на първото посещение на П. Д.-Б. на обекта изкоп изобщо не е имало, тъй като протоколът за строителна линия и ниво е с дата 27.03.2023 г.

Ответниците: А.К.– главен инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и П.В.– инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, редовно призовани, се явяват лично и с упълномощен представител – гл. юрисконсулт А..

Оспорват жалбата и искат същата да бъде отхвърлена. Представят административната преписка по издаване на оспорения акт. Ангажират доказателства.

В придружително писмо към жалбата (л.2) и писмено становище (л.57) се мотивира законосъобразност на оспорения административен акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците намира, че тъй като процесният имот е разположен в границите на Античен град Аполония, община Созопол и е със статут на археологически резерват, на цялата територия на археологическия резерват задължително следва да се извършва археологическо проучване преди започване на каквото и да е строителство. Сочи, че изискването за прилагане на чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН следва по силата на самия законов текст, без да е необходимо това вписване в съгласувателно становище. Иска жалбата да бъде отхвърлена и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Ответниците К. и В., в съдебно заседание и в писмени бележки, излагат подробни съображения за законосъобразност на оспореното разпореждане. Искат жалбата да бъде отхвърлена.

Факти:

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №79, том XLIV, дело № 12905 от 19.11.1997 г. (л.11), К. Д. е собственик на дворно място, представляващо парцел № XII, имот пл. № 341 в кв.

32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор *** по КККП на гр.

Созопол, целият с площ 122 кв.м., ведно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда.

Със становище с изх. №

33-НН-642/02.10.2018 г. (л.23) Министерство на културата съгласува Проектна документация – обемно-устройствени проучвания и скица-предложение за промяна на ПЗ за УПИ XII-341 от кв. 32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Созопол: ***. В становището е посочено, че всяка следваща фаза на устройствено и/или инвестиционно проектиране подлежат на разглеждане в НИНКН й съгласуване от МК по реда на чл.83 и чл.84 от ЗКН.

Със становище с изх. №

33-НН-64218/23.06.2021 г. (л.24-26) Министерство на културата съгласува комплексен проект за инвестиционна инициатива ПУП-ПР и ПЗ/РУП и технически проект – част Архитектура за изграждане на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса в УПИ XII-341 от кв. 32 по плана на гр.

Созопол.

С разрешение за строеж № 178/02.12.2022 г. (л.12) на К. М. е разрешен строеж на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса XII-341 от кв. 32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол.

На 28.03.2023 г. в Министерство на културата постъпил сигнал с вх. № 94-00-513 (л.22), според който в гр. Созопол, на ***, багер копае без наблюдение от археологически екип.

Изпращач – П. Д., археолог, работещ на обект в града. С допълнение, изпратено на 10.04.2023 г. (л.60-62), Д. описва начина, по който възприела дейностите, извършвани в процесния имот, както и посочила, че на място, в изкопа, възприела наличие на културен пласт с фрагменти керамика, а на дъното няколко по-големи дъна на амфори.

Във връзка с получения сигнал на 11 и 12 април 2023 г. А.К.– главен инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и П.В.– инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата извършили проверка на място, в присъствието на К.М. и представител на строителя. За извършената проверка е съставен констативен протокол (л.27), в който е описано извършено строителство на ивични основи на „Двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса“.

Посочено е, че строителството на сградата е съгласувано с две съгласувателни становища, в които не е отразено изискването на чл.161, ал.1 от ЗКН, което е задължително за АНКЦ вписан в чл.50, ал.3 от ЗКН „Античен град Аполония“. По данни от строителя изкопът е извършен като масов изкоп в очертанията на сградата и е била достигната дълбочина до здрав терен между 1,75 м. и 2 м. След изливане на ивичните основи е направен обратен насип от чакъл и земна маса.

Констатирано е, че незасегнати от изкопа са два участъка/сектори: 1. от север на вътрешното дворно пространство с размери около 3 х 6 м. и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 x 3 м. граничещ с ул. „Пеликан“ и Римнята откъм имот ПИ с идентификатор ***. В първия участък в профила се забелязват движими културни ценности (ДКЦ) – керамични фрагменти.

С процесното разпореждане (л.15) с цел преустановяване на нарушения на ЗКН спрямо незаконни обекти, находящи се в гр.

Созопол, а именно: извършване на изкопни дейности за строеж на сграда без археологическо проучване в ПИ с идентификатор ***, разположен в АНКЦ, вписан в чл.50, ал.3 от ЗКН „Античен град Аполония” в нарушение на ЗКН, на К.М. е разпоредено незабавно да преустанови изпълнението на изкопни работи в два участъка от имота: 1. от север на вътрешното дворно пространство с размери около 3 x 6 м. и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 x 3 м. граничещ с ул.

„Пеликан“ и Римнята откъм имот ПИ с идентификатор ***, попадащи в територията и археологическия паметник на културата с категория „национално значение“ АНКЦ „Античен град Аполония“. Както и да не се предприемат последващи изкопни дейности преди да се осигури проучване от археолози съгласно чл.161, ал.1 от ЗКН в двете описани части. Проучването да бъде извършено в неразкопаните два участька/сектори. До извършване на проучването да не се натрупват земни маси и други инертни материали върху непроучените сектори.

Приключването на проучването да се приеме от комисия по чл.158а от ЗКН.

Във възражение вх.№ 94-00-513/15-05-2023 г. на Министерство на културата (л.51 и сл.), жалбоподателката описва, че след връчване на процесното разпореждане, което вече била обжалвала, й бил връчен и констативният протокол от извършената на място проверка. Изразява несъгласие с описаните в протокола констатации и прави възражения идентични с тези в сезиращата жалба.

По делото, в качеството на свидетели, са разпитани В.А.– строителен техник на процесния обект; П. Д.-Б. – археолог в НИМ; К. К. – шофьор на ППС, с което е извозвана изкопана земна маса от обекти.

Свидетелят А. описва, че е ангажиран с обекта на ул. Пеликан 12 от самото му начало. Запознат е със събарянето, изкопните работи и фундирането. На обекта се копаело с багер. Нивото започнало от 30 сантиметра под кота терен и стигнало до 2 м. максимално, 190 в края на парцела. По проект фундирането било на 170. Това се променило, защото, когато се стигнало това ниво, имало денивелация и трябвало да се укрепи основата. Свидетелят не е възприел от изкопа да излезе нещо особено. Твърди, че ако се появи нещо свързано с археология веднага се подава сигнал към компетентните органи за извършване на проверка. В града, едновременно, се работело и на друг обект, като изпълнителят на изкопите бил един и същ. Свидетелят познава подателя на сигнала П. Д. и нейния служител. Видял, че са на обекта и говорят с инвеститора. Били извън строителната площадка. По време на изкопните дейности, на ниво около 120, свидетелят възприел наличието единствено на боклуци от старата къща, които почистили. На следващо място А. потвърждава, че ответниците са били на обекта, но не са влизали на площадката. Едно и също дружество извозвало строителните отпадъци от двата обекта и ги изхвърляло на едно и също място (общо депо). На другия обект изкопът се извършвал в присъствието на археолог. Самият А. няма такова образование. Сочи, че изпълнява обектите според указанията на ръководителите си.

Свидетелят П. Д.-Б. описва, че през март месец била командирована от НИМ като ръководител на археологическо проучване в град Созопол, на ***. В съботния ден, след края на работното време, Д. минала по ул. „Пеликан“, където видяла изкоп извършен с машина.

Изкопът бил с размери малко по-малко от метър в едната посока, метър и петдесет в другата, близо до улицата. Описва, че в профила на изкопа се виждали керамични инструменти от различни епохи, а на дъното имало повече от 5 големи фрагмента от устия и дръжки на амфори. Тъй като фрагментите били на дъното на изкопа, не било възможно да ги разгледа отблизо. След почивните дни, на 28-ми, Д. отново минала покрай процесния обект, където имало машина, която копае. Имало и камион. Попитала кой е археолог на обекта, но такъв нямало. Дошла собственичката, която потвърдила, че няма археолог, защото Министерски съвет им разрешил без разкопки да строят. След като Д. обяснила, че това е невъзможно, собственичката показала становище, в края което, където обичайно пишело какво следва да бъде извършено (че трябва да има археологическо проучване, пълно археологическо проучване), при този конкретен обект, за този имот не било вписано такова нещо. След това Д. подала сигнал в системата на Министерство на културата, за да бъде извършена проверка.

Разпечатката съдържа 48 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c16890c-39c7-4c84-816d-6fc16e2ff3b5