Определение № 23429 от 21.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23429 гр. София, 21.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Л. Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512790 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С.К., пълномощник на Л. В. Ч., срещу определение №37141 от от 05.09.2025г. по описа на Софийски районен съд, 182 състав, с което производството по делото е прекратено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Разглаждана по същество частната жалба е неоснователна.

Пред СРС, 168 състав, е предявен установител иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който ищецът отрича правото на принудително изпълнение на ответника за сумите по изпълнителен лист от 30.01.2025 г., издаден по гр. дело №30941/2022 г. по описа на СРС - по реда чл. 245, ал. 3 ГПК, по който е образувано изп. дело №430/2025 г.

С окончателен съдебен акт - определение 5489/19.03.2025 г. по в.гр.д. №2963/2025 г. по описа на СГС съдът е обезсилил частично издадения на 30.01.2025г. обратен изпълнителен лист в полза на С.Р.П. срещу Л. В. Ч. в частта за следните суми - 1800 евро за главница, равняваща на 3520,49 лв., ведно със законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до окончателно изплащане; 218,08 лв. - за обезщетение за забава от 01.07.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до окончателно изплащане; 70,60 лв. - за държавна такса в заповедно производство, ведно със законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до окончателно изплащане; 350 лв. - за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедно производство, ведно със законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до окончателно изплащане, постъпили по изп. дело № 20227860400008 на ЧСИ per. № 786, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение №15775 от 20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 38664/2021 г. на СРС, 46 състав.

1

С разпореждане № 52236 / 27.03.2025 г. съдът е дал указания на ищцата с оглед постановения акт на СГС и постигнатия правен резултат от предявяване на настоящия иск, като посочи дали го поддържа и ако да в каква част.

С молба-уточнение от 10.06.2025 г. ищцата е уточнила, че поддържа предявения иск.

Правният си интерес обосновава с липсата на нарочно разпореждане за частично обезсилване на издадения по-рано по същото дело обратен изпълнителен лист по гр.д.

30941/2022 г. по описа на СРС, 46- състав.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на СРС,168 състав. Доколкото ищцата извежда правният си интерес от предявяване на иска от липсата на нарочно разпореждане за частично обезсилване на издадения по-рано по същото дело обратен изпълнителен лист по гр.д. 30941/2022 г. по описа на СРС, 46- състав, въз основа на който било образувано изп. дело №430/2025 г., съдът намира, че за нея липсва правен интерес за предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК за тези суми, тъй като изпълнителният лист, по който е образувано изп. дело №430/2025 г. по описа на ЧСИ Р.М., е обезсилен на основание влязло в сила определение № 5489/19.03.2025г. на СТС по в.ч.гр.д. 2963/2025г. и се следва произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК от съдебният изпълнител. Ищцата е получила удовлетворяване на правния резултат, а именно обезсилване на изпълнителния титул за посочените суми, предмет производството пред СРС, чието прекратяване тя обжалва пред настоящия съдебен състав.

Правилно СРС е приел, че спорът относно начислените разноски в полза на ЧСИ Р.М. в размер на 1148, 74 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 700 лв. следва да бъде разрешен по реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК (в този смисъл решение № 58/20.07.2022 г. но т. д. № 309/2021 г. на ВКС, на I т. о., определение № 303/29.09.2020 г. по ч. т. д. № 404/2020 г. на ВКС, I т. о др.).

Този спор не може да бъде предмет на производството по чл. 439 ГПК, доколкото окончателната такса, а и разноските на взискателя в изпълнителния процес не съставлява вземане на взискателя по изпълнителното дело. Чрез иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането на взискателя, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява.

Предвид гореизложеното следва да бъде потвърдено обжалваното определение и ч.жалба да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба от от адв. С.К., пълномощник на Л. В. Ч., срещу определение №37141 от от 05.09.2025г. по описа на Софийски районен съд, 182 състав, с което производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от узнаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3