Акт от 08.05.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 08.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8051 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявен от М.Н.Ф. ЕГН **********,*** срещу „П.Л.“ АД ЕИК ***със седалище и адерс на управление ***, представлявано от И.И. искова молба с правно основание чл.424 и чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 13784,29 лева – главница по договор за потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 24.10.2011 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.

№ 7497/2011 г. по описа на ПлРС и образувано по изп. дело № 20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради настъпила погасителна давност след издаване на изпълнителния лист, както и поради факта, че не дължи сумата, въз основа на факти, възникнали след издаване на заповедта.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че в момента не живее в Република България.

Твърди, че на 13.10.2018 г. в дома на негови роднини е получена ПДИ по изп. дело № 20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2013г., в полза на ответника по делото.

Излага се, че вземането на взискателя е както несъществуващо, поради липсата на качеството му на кредитор и ненадлежна страна, но и изцяло погасено по давност.

Сочи, че по ч.гр.д. № 7497/2011г е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и изпълнителен лист само срещу М. ***и ***. Твърди, че на 24.11.2011 г., със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, „П.Л.“ АД е поскало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците М.Н.Ф. в качеството му на кредитополучател, ***и ***в качеството им на поръчители за сумата от 13784,29 лева — главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 17.01.2007г. и сумата от 9529,56 лева — договорна лихва за периода от

17.01.2007г. до 24.10.2011г., по което е образувано ч.гр.д. 7497/2011г., по описа на РС — Плевен и е издадена заповед за изпълнение №5399/25.11.2011г. Сочи се, че заповедта за изпълнение е връчена на лицата, като е подадено възражение от ***, като по образуваното дело са привлечени като страни в процеса в качеството им на трети лица помагачи М.Ф. и ***.

Сочи се, че в хода на исковото производство са депозирани изрични становища, че ответникът в настоящето производство няма качеството на кредитор и вземането е недължимо. Твърди се, че след успешно проведено доказване е установено, че липсва цесия в полза на ответника от ***, която да породи действие спрямо третите лица по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД, тъй като такава цесия не е съобщена към 30.03.2009 г. Излага се, че и самият ищец /ответник в настоящето производство/ в установителното производство е направил признание, че уведомителното писмо за цесията не е връчено на М.Ф., поради което и не може да се търси и акцесорна отговорност към поръчителите. Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на 31.03.2013г. неправилно, след като е проведен установителен иск , по който с влязло в сила решение по гр.д.№ 783/2012г. на ПлРС е прието за установено при участието на трети лица помагачи М.Н.Ф. и ***, че не се дължат сумите посочени в заповедта за изпълнение към този кредитор, и искът е отхвърлен изцяло като неоснователен , тъй като молителят не е кредитор и цесията не е съобщена на нито един от лицата-длъжник и поръчители. Твърди се, че доколкото установителният иск е разгледан при участието на третите лица солидарни длъжници, то има СПН както по отношение на тях, така и по отношение на кредитора. Твърди, че в настоящия случай по възражение на поръчителя, което ползва и длъжника, привлечен като трето лице помагач е установено с влязло в сила решение, че липсва главното задължение както към длъжника, така и към поръчителите, тъй като молителят в заповедното производство и ищец в установителното няма качеството на кредитор. Поради изложеното моли съда да приеме, че вземането не е дължимо, тъй като молителят няма качеството на кредитор и липсва активна легитимация породена от договорна суброгация.

Твърди и, че вземането е недължимо включително и поради новонастъпили факти - погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителен лист.

Излага се, че след издаването на заповедта за изпълнение ответникът не е извършил уведомяване за цесията, което е новонастъпило обстоятелство. Сочи и, че за процесното вземане е погасено по давност. Счита, че срокът на погасителна давност в настоящия случай е три години тъй като става въпрос за периодични вземания за главница и лихви. Излага, че дори да се приеме, че в настоящия случай следва да се приложи петгодишния срок за погасяване по давност на процесните суми, то същият отново е изтекъл. Твърди, че в хода на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и е насрочил опис на движими вещи за 31.10.2018г. , което съобщение е изпратено на 11.10.2018 г. и е връчено на 13.10.2018г. излага, че с оглед на бездействието на взискателя през този период от време от издаване на ИЛ до настоящият момент вземането е погасено и по давност. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявеният иск и да му присъди разноски. Навежда доводи, че по делото е останало недоказано, че цесията е съобщена на длъжника. Навежда доводи, че ответникът няма качествата на кредитор, съответно и дълг, който да съществува. Излага, че още към датата на образуване на изпълнителното дело пред ДСИ вземането е погасено по давност.

Твърди, че в изпълнителното дело, образувано при ДСИ не са извършвани изпълнителни действия, поради което и вземането е погасено по давност. Сочи, че изпълнителното дело, образувано пред ДСИ е прекратено, тъй като две години не са предприемани изпълнителни действия. Излага и, че по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ също не са извършвани същински изпълнителни действия.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Сочи, че на 24.11.2011 г., със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът е поскал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М.Н.Ф. и срещу ***и ***, в качеството им на поръчители, за сумата от 13784,29 лева — главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от

17.01.2007г. и сумата от 9529,56 лева, — договорна лихва за периода от 17.01.2007г. до 24.10.2011г., по което е образувано ч.гр.д. 7497/2011г., по описа на РС — Плевен и е издадена заповед за изпълнение №5399/25.11.2011г. Излага, че заповедта за изпълнение е връчена лично на М.Н.Ф. на 28.11.2011г., като след влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 31.01.2013г. Твърди, че в исковата молба не са изложени факти и обстоятелства, които да не са били известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Счита, че съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, след като е установена редовността на връчването на заповедта за изпълнение и длъжникът — в настоящето производство ищец, не може да повдига възражения, възникнали към този момент, в производството по чл.

424 от ГПК. Сочи, че той има право да се позовава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за възражението.

Твърди, че с постановеното решение не се променя обстоятелството, че Заповедта за изпълнение №5399/25.11.2011г. по ч.гр.д. 7497/2011г., по описа на РС - Плевен е влязла в законна сила по отношение на ищеца и ***и, че подлежи на изпълнение. Сочи и, че по силата на издадения изпълнителен лист, „П.Л.” АД е образувало изпълнително дело №20081 /2013 г. по описа на ДСИ при РС Плевен, което на 26.09.2017 г. е прекратено от ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като датата на последното извършено изпълнително действие е 10.01.2014 г.

Излага, че на 25.09.2018 г. „П.Л.” АД е депозирало при ЧСИ Татяна Кирилова молба за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника М.Н.Ф., като е посочен с молбата за образуване и конкретен изпълнителен способ, който да бъде приложен, -извършване на опис на движими вещи, намиращи се в дома на длъжника. Твърди, че съгласно ТР№ 2/

26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Навежда доводи и, че новата давност е започнала да тече от предприемането на последното изпълнително действие, което в настоящия случай счита, че същото е извършено на 10.01.2014 г. Поради изложеното счита, че вземането не е погасено по давност. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща предсатвител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 31.01.2013 г., че спрямо длъжника и ***в качеството му на поръчител е издаден изпълнителен лист за заплащането на следните суми: 13784,29 лева главница и 9529,56 лева договорна лихва за периода от 17.01.2007 г. до 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2014 г., както и за сторените в заповедното производство разноски. Видно е и, че на изпълнителния лист е поставен печат от ДСИ при РС Плевен, на който е посочено, че образуваното изпълнително дело № 2008/2013 г. по оп иса на СИС при РС Плевен е прекратено на 26.09.2017 г. на основание чл.4333, ал.1, т.8 от ГПК. Посочено е и, че последното изпълнително действие е било на 10.01.2014 г.

Установява се от приложеното по делото копие на изп. Дело № 20188150402537/2018 г. по описа на ***с рег. № 815 на КЧСИ с район на действие ПлОС, че: ответникът е отправил искане на 25.09.2018 г. да бъде образувано изпълнително дело по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу ответника по делото; че на 11.10.2019 г. са изпратени запорни съобщение за налагане на запор върху сметките на ищеца, открити в ***и ***; ПДИ е връчена на ищеца на 13.10.2018 г.; че *** е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху сметката на ищеца в банката.

От приобщения по делото Договор за цесия от 30.03.2009 г. се установява, че между ***, ***, в качеството им на цеденти и ответника по делото в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия по силата, на който цедента е прехвърлил на цесионера вземанията си, изчерпателно посочени в приложението към договора за цесия.

Установява се от приложеното по делото известие за дотавяне /л.122/ от делото, че ищецът е уведомен на 19.07.2013 г. за извършената цесия.

Приложено като доказателство по делото е и ч.гр.д. № 7497/2011 г. по описа на ПлРС, от което се установява, че спрямо ищеца и двамата поръчители ***и ***е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за процесните суми, както и, че същата е връчена на ищеца на 28.11.2011 г.

Видно е от приложеното по делото гр.д. № 783/2012 г., по описа на ПлРС, че по повод на депозирано възражение от ***е образувано дело с правно основание чл.422 ГПК за установяване на дължимост на вземането по отношение на възразилия поръчител. Видно е, че с решение №882/18.06.2012 г. предявеният иск е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По делото е участвал като трето лице – помагач на страната на ответника и ищеца в настоящето производство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: