Решение № 3623 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3623 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110206675 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ***, против наказателно постановление № 23-2300090 от 30.03.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - гр. София, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че имало сключен граждански договор между лицето Л. Д. и дружеството. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП. Счита, че не било налице трудово правоотношение, а се касаело за граждански договор за изработка. Претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по категоричен начин и явно се касаело за трудово правоотношение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2023 г. около 11:00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - гр. София, сред които и свидетелят И. Г., извършили проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство в 1 магазин за промишлени стоки – магазин „***“, в който се извършвали строително-монтажни работи, находящ се в гр. *****, местност „********“, район К. /*****/, като строително-монтажните работи се извършвали от дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД. При проверката било установено лицето Л. П. Д., който извършвал шпакловка. Инспекторите се представили и предоставили на Д. декларация по чл.402 от КТ, която той попълнил саморъчно. В декларацията написал, че работел като „шпакловчик“ с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя и два часа почивки през работния ден, като възнаграждението му било 3 лева на квадратен метър за изработка и имал сключен граждански договор. На 08.02.2023 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ гр. София била извършена допълнителна проверка по документи, като бил представен граждански договор от 24.01.2023 г. с възложител „******“ ЕООД и изпълнител Л. П. Д., който по силата на договора се задължавал да извърши строително-монтажни работи – шпакловка на стени и тавани от гипсокартон в срок от 5 работни дни срещу възнаграждение в размер на 3 лева на квадратен метър. Въпреки това, проверяващите приели, че „******“ ЕООД, като работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредило като трудово правоотношение, отношенията при предоставяне на работна сила, като на дата 24.01.2023 г. работникът Л. П. Д. е полагал труд без да е имало сключен трудов договор в писмена форма с това лице, в нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

По делото е приложен протокол от 24.01.2023 г. за извършена проверка, съдържащ констатациите от направените проверки, като неразделна част от административнонаказателната преписка.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 23-2300090 от 08.02.2023 г. в присъствието на управителя на юридическото лице. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на представляващия дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.

Описаното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-2300090 от 30.03.2023 г., с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Г. и Панчо Г., от обясненията на управителя на дружеството И. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Г. е едно от лицата, заварени да полагат труд на процесната дата в обекта на проверка. Той добре си спомня за проверката като заявява, че заедно с още две лица, сред които и Л. Д., били на обекта за да шпакловат фугите на гипсокартона, като с тази дейност си изкарвал допълнително средства, а иначе работел като управител на заведение.

Споделя, че управителят на „******“ ЕООД И. Б. им възложил да шпакловат фугите на гипсокартона за пет дни, а те даже успели да приключат за четири дни, като уговорката им била само за този обект. Б. не им дал конкретни указания за работно време и почивки, а им казал единствено какво трябвало да се свърши. Свидетелят споделя, че сутринта в деня на проверката били подписали граждански договори преди да започнат работа. Дори обяснили на проверяващите, че имали граждански договори, като проверката била още първия ден. Уговорката била да им се плати възнаграждение от 3 лева на квадратен метър.

В обясненията си управителят И. Б. споделя как едновременно трябвало да ремонтира два големи обекта, поради което му се наложило да ангажира допълнително работници. Поради това се уговорил с Л. Д. и неговите приятели да попълнят фугите на гипсокартона срещу заплащане от 3 лева на квадрат. Разбрали се да свършат работата за пет дни и сключил граждански договори с трите лица, като при проверката обяснил на инспекторите, че 2 имало сключени такива граждански договори, които впоследствие представил в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

Показанията на свидетеля Г. и обясненията на управителя Б. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства - декларацията по чл.402 от КТ и граждански договор от 24.01.2023 г.

Казаното от свидетеля Г. и управителя на дружеството Б. в детайли кореспондира с разказа на свидетеля Г., извършил проверката в обекта.

Същият потвърждава, че на процесната дата е заварил лицето Л. Д. да шпаклова в обекта, след което последният попълнил декларация, отбелязвайки работно време от 09:00 до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя и два часа почивки през работния ден, като възнаграждението му било 3 лева на квадратен метър за изработка и имал сключен граждански договор.

Впоследствие бил представен и самият граждански договор, но въпреки това свидетелят Г. приел, че било налице неуредено трудово правоотношение.

Показанията на този свидетел изцяло съвпадат с разказите на Г. и Б., поради което съдът намира, че всички събрани по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и взаимно се допълват. Констатациите на Г., че било налице трудово правоотношение са негова правна преценка, която е различна от обективно установените по делото факти.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактология, съдът стигна до следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Съдът не констатира формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото му на защита в административнонаказателното производство, до порочност на съставения АУАН или на издаденото въз основа на него НП.

След приемането на новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, обнародван в Държавен вестник на 11.10.2022 г., вече е налице възложено правомощие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да оправомощава инспекторите и директорите на други Дирекции „Инспекция по труда“ да извършват проверки и на територията на град София, тоест да променя териториалната им компетентност, каквото правомощие изпълнителният директор нямаше по стария правилник, а това беше основание и на база решение на ВАС да бъдат отменяни издадените НП, поради липса на териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. След като изпълнителният директор вече има такова правомощие и на база приложената по делото Заповед № З-0864 от 17.10.2022 г., то инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са компетентни да извършват проверки на територията на град София и да съставят актове за извършени нарушения, както и директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е компетентен да издава наказателни постановление за нарушения, извършени на територията на град София.

Съдът обаче намира, че при правилно установена фактология, АНО е направил погрешни правни изводи за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, приемайки наличието на неуредено трудово правоотношение, което обаче не е било налице. В случая се касае именно за договор за изработка, а не за трудово правоотношение. Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати 3 възнаграждение. Едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител), която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати. Изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н. Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция „intuito personae“. Изработката житейски се нарича „граждански договор“ и се отличава от трудовия договор, тъй като при трудовия договор се дължи работна сила, а при изработката трудов резултат. Когато даденото лице се е задължило да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок безспорно е налице трудов договор, а ако се е задължило да изработи някакъв конкретен резултат - налице е изработка. Трудовият договор е винаги „intuito personae“, а при изработката не е така. При трудовия договор работникът или служителят е несамостоятелен - той изцяло е подчинен, или поне в голяма степен на изискванията и разпорежданията на работодателя - трудова дисциплина и т.н.

Понеже няма никаква самостоятелност целият риск от неизпълнението на възложената работа се носи от работодателя. При изработката изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за възложителя.

Преценявайки всички тези съпоставки между трудовия договор и договора за изработка, отнесени към фактите по настоящото дело, съдът намира, че в случая действително се касае не за трудово правоотношение, а за договор за изработка. Изпълнителят Л. Д. е поел задължение да шпаклова фугите на гипсокартона в обекта, тоест дължал е трудов резултат, а „******“ ЕООД от своя страна се е задължило да му заплати по 3 лева на квадратен метър за шпакловането на фугите – за резултата. Бил е уговорен срок за изработката (за шпакловането на фугите) от 5 работни дни и възнаграждение за крайния резултат. Това е и основният отграничителен елемент, в случая възнаграждение не е било уговорено за престирането на труда (за работната сила), а за трудовия резултат (готовата шпакловка).